Само една лепенка

Трансдермалните пластири (лепенки) представляват вид лекарствена форма, която се характеризира със забавено освобождаване на лекарственото средство. Това са лепенки с различна големина и форма, които се залепват върху суха, добре почистенa, нераздразнена и по възможност неокосмена кожа. Най-често тези лепенки се поставят от вътрешната страна на предмишниците, на гърба, на корема, на бедрата.

Пластирите се състоят от три слоя - външен - защитен и обикновено водонепропусклив слой, среден слой, който съдържа лекарственото средство, и вътрешен слой, който определя скоростта на освобождаване на лекарството към кожата, откъдето преминава директно в организма. Най-долният слой дава възможност лекарството да действа с различна скорост, като тя отговоря на необходимата за оптималното влияние на съответното лекарство.

Пластирите трябва да се изписват от личния лекар или от друг вид специалист и да се продават срещу рецепта.

Защо лепенка, а не хапче?

Използването на пластири вместо традиционните хапчета определено има предимства. Някои лекарства след прием през устата в голяма степен се метаболизират до неактивни производни в черния дроб още преди да попаднат в общата циркулация на организма, и по този начин се намалява ефектът на действието на активните им съставки. Активните съставки на същите тези лекарства, приети чрез кожата, се усвояват от организма в по-голяма степен (това е т.нар. бионаличност на лекарственото средство).

Употребата на пластири осигурява по-продължително подържане на постоянна (равновесна) концентрация на лекарството, което определя и неговия оптимален терапевтичен ефект. Като резултат от това действието на лекарството също е по-продължително.

Лепенките водят до намаляване на честотата на поява и на степента на изразеност на нежеланите реакции на лекарственото средство. За някои лекарства, когато се приемат като таблетки, се получава т.нар. пикова концентрация, която води до нежелани ефекти.

Пластирите осигуряват по-добро участие на пациента в лечението. В повечето случаи таблетните лекарствени форми трябва да се приемат няколко пъти на ден, докато пластирите се поставят не по-често от веднъж дневно. Затова пластирите са подходящи за възрастни хора, които вече забравят и за които е голяма вероятността да пропуснат да си вземат хапчето, а също и за забързания, делови човек на XXI век, за когото ще са удобство и една грижа по-малко. В зависимост от вида на лекарството пластирът трябва да се сменя всеки ден, всяка седмица или на по-голям период от време. Преди поставянето на новата лепенка предишната задължително се маха.

През 80-те

Този вид лекарствена форма започва да се използва по света в началото на 80-те години. Първото лекарство, което се прилага по такъв начин, е скополамин, препарат, който е използван за лечението на морска болест. Скоро след това нитроглицеролът - за лечение на исхемична болест на сърцето, също започва да се произвежда под формата на трансдермални пластири.

През 1996 г. в САЩ се появяват и първите пластири, които съдържат никотин и се използват като помощно средство за отказване от тютюнопушенето.

Вече съществуват пластири и за провеждане на хормонално-заместителна терапия, за хормонална контрацепция, за обезболяване при хронична силна болка, за потискане на апетита, за облекчаване на предменструалния синдром, за провеждане на лечение с тестостерон. Пластирите навлизат и в областта на медицинската козметика за лечение на бръчки, акне, брадавици или белези.

Трансдермалните пластири за намаляване на телесното тегло се поставят веднъж дневно и са на основата на растителни съставки, за които се смята, че потискат апетита и стимулират метаболизма. Това са препарати на билкова основа, които съдържат вещества за разграждане на мазнините.

Пластирите за облекчаване на предменструалния синдром се поставят в долната част на корема и посредством затоплящия им ефект облекчават спазмите и болките. С подобно локално загряващо действие съществуват трансдермални пластири и за облекчаване на мускулни или ставни болки, както и на болки вследствие на навяхване или изкълчване.

От 2001 г. в САЩ е разрешен за употреба и контрацептив под формата на пластир. Той съдържа хормоните прогестин, норелгестромин и естрадиол. Първият пластир се поставя по време на първите няколко дни от месечния цикъл, след което се поставя по една лепенка веднъж седмично през следващите 3 седмици до началото на следващия цикъл.

По-добре малко, отколкото нищо

Все още в България са регистрирани и се предлагат малко лекарствени средства под формата на пластири - за хормонално заместителна терапия (с естрадиол), за отказване от тютюнопушене и за лечение на силна постоянна болка.

Пластирите за хормонално заместителна терапия, както и другите лекарствени форми, които съдържат женски хормони, могат да доведат до някои нежелани странични ефекти като световъртеж, главоболие, гадене или стомашен дискомфорт. Също така, тъй като рискът от рак на матката е по-голям при употребата на медикаменти с женски полови хормони, е препоръчително на всеки 6 месеца да се провеждат профилактични прегледи.

Лепенките с никотин за отказване от тютюнопушенето имат за цел да заместват никотина, който човек иначе приема с цигарите, и да лекуват абстиненцията (никотиновият глад, който човек започва да изпитва, след като спре цигарите). Пластирите срещу тютюнопушене винаги се поставят по индивидуална схема в зависимост от това колко е пушил човек преди това (ако е пушил много, отначало ще слага пластири с по-голямо съдържание на никотин и постепенно ще преминава към по-ниско дозирани с никотин лепенки). Обикновено лечението продължава около 3 месеца, като лепенките се сменят всеки ден. Преди употребата на тези пластири е задължителна консултацията с лекар с цел подбиране на оптимален режим и продължителност на употреба, както и обсъждане на някои възможни противопоказания (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, съдови заболявания, захарен диабет, язвена болест). Възможни са и някои нежелани странични реакции като главоболие, световъртеж или стомашен дискомфорт.

Пластирите, които съдържат фентанил, се използват за лечение на силна постоянна болка, например при онкологично болни. Плазмените концентрации на фентанила след поставянето на пластира се повишават бавно в рамките на 12 до 18 часа след поставянето му, затова за разлика от венозно прилагания фентанил трансдермалната форма не е подходяща за лечение на остра болка, но е много подходяща за лечение на хронична.

Пластирите и другите

Употребата на лекарствени препарати под формата на трансдермални пластири не изключва възможността за взаимодействие с други лекарства, приети през устата или под друга лекарствена форма, като барбитурати и кортикостероиди или лекарства за лечение на епилепсия.

Лепенка? Да, но невинаги

Пластирите като лекарствена форма не са подходящи и приложими за всички видове лекарства. Например антибиотиците не могат да бъдат приемани в такава форма, защото те действат благодарение на пиковата концентрация на активните си съставки, докато лепенките постигат търсения лечебен ефект чрез постоянната концентрация. Освен това не всички видове лекарства имат възможност да проникват през кожата. Съществуват и такива медикаменти, които могат да предизвикват локален дразнещ ефект върху кожата.