Известният алпинист Методи Савов отново тръгва към Хималаите и най-високия връх в света Еверест 20 години след като го изкачи за първи път. Тогава загина ръководителят на експедицията Христо Проданов, а Савов претърпя тежка операция на краката си заради измръзване.

В неделя 5-ата национална експедиция от 10 души ще отпътува към Катманду.

Пътуването струва около 240 хил. лв. като голяма част от парите са от Министерството на младежта и спорта. Българските алпинисти ще се катерят по т.нар. "китайски маршрут" (откъм Тибет), който е доста дълъг, а намерението им е да го изминат без кислородни апарати. Не се предвиждат и шерпи за пренос на багажа.

"Колкото тръгваме, толкова и трябва да се върнем. Здрави!" - това е принципът на Методи Савов, определян от колегите си като точен като калкулатор при планирането на организацията на изкачването и като човек, който поема само премерени рискове.

Не е привърженик на принципа за изкачване на всяка цена, защото смята, че човешкият живот не може да се рискува заради амбиции и престиж.

Савов е роден на 25 март 1947 г. С алпинизъм се занимава от 1966 г. В свръзка с Иван Вълчев осъществяват първото българско изкачване на северната стена на връх Айгер (1975 г.) по „Класическия маршрут" и „Японската диретисима" (1978 г). В актива си има 4 седемхилядника (пик Комунизъм, Ленин, Корженевска и Ношак).Майстор на спорта е от 1976 г., а заслужил майстор от 1978 г. Участник е и в двете големи български хималайски експедиции. През 1981 г. по склоновете на вр. Лхоце достига до 8200 м.

Името му нашумява през май 1984 г. , когато се изкачва на Еверест (8848 м) по Западния гребен. На 8 май заедно с Иван Вълчев се качват на върха към 17.30 ч. Налага се да пренощуват на открито на 8700 м, което и до днес е вторият такъв случай в света. На сутринта свършва кислородът им и Савов се контузва. Иван Вълчев тръгва да търси помощ от индийския лагер, а Методи бавно се унася. Намират го с измръзнали пръсти на краката и възглавнички на ходилата. За по-малко от денонощие е докаран в София и се налага частична ампутация.

Откъсва се временно от алпинизма, но след четири години отново води две зимни експедиции по южната стена на Анапурна през 1988 и 1989 г.

Прави опити да се занимава с журналистика и с бизнес. Записва журналистика, която заради многобройните си пътувания не завършва. Работил е като оператор в редакция "Култура" на БНТ. През 90-те години прави фурна, която фалира. Известно време е бил безработен.

Има и една неосъществена мечта - да стане моряк. В казармата обаче го пратили в Строителните войски. Станал фаянсаджия и мозайкаджия. Днес се гордее, че фабрика "Фохар", хотел "Щастливеца", завод "Витоша", училището в Бистрица, жилища в Кремиковци са и негово дело. Желанието да плава не го напуснало и през 1985 г. го осъществява с кораба "Трапезица", който прекарва тирове до Барселона. През 1987 г. плава с яхтата "Тивия" на Дончо Папазов от Созопол до Буенос Айрес.

От декември 2001 г. е директор на високопланинската спортна база "Белмекен".

Два са уроците, върху които се гради философията му за алпинизма и които споделя в интервюта за медиите: "За да успееш, не трябва само страст, трябва и постоянство в страстта" и "Трябва да бъдеш педантичен, за да можеш да оцеляваш."