Инвестициите в частното образование растат
"Основната причина да основем първата частна детска градина в България през 1990 г. беше
предлагането на нови педагогически практики
разказва Диляна Божинова, директор на частното училище "Дрита". Целта ми беше да учим и възпитаваме децата според индивидуалните им качества и да предлагаме образователна система, насочена към изучаване на чужди езици и опознаване на света. Желанието ни за развитие в този бранш логично доведе до идеята да създадем и училище от І до ХІІ клас."
В частното училище учат 185 деца. Преподавателите се подбират след много сериозни конкурси. "Залагаме на хора, които са мотивирани да работят в тази сфера", каза Божинова. Според нея добри учители се намират трудно заради изискванията да са професионалисти с нови идеи, комуникативни умения и възможности за работа в екип. Одобрените кандидати преминават през първоначално обучение. Като цяло педагогическият екип на училището е постоянен.
"Частните училища се издържат само от такси и средствата стигат за покриване на неотложните нужди, но не може да се говори за печалба, казва директорът на "Дрита". Ако мислим за развитие, трябва да се влагат допълнителни средства - наеми, имоти и т.н." Божинова се мотивира, че съвременното училище не може да функционира без техника, вътрешен интериор и учебни пособия, които се подменят през две-три години.
За всички частни училища
основен проблем е сградният фонд
"Дрита" е под наем с тригодишен договор, който се подновява. Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) води преговори за въвеждането на таван на общинския наем, който плащат частните учебни заведения. Асоциацията настоява да се изготви публичен регистър на свободната материална база в София и градовете в страната и да се обсъждат възможностите за отдаване на тези сгради при облекчени условия.
Финансовите затруднения са свързани с материалната база, режийните разходи и заплатите на учителите, казва Елена Немцова, директор на основно училище "Еспа" . Според нея е редно държавата да предоставя преференции за добро стопанисване на сградите и възможност те да бъдат купени при облекчени условия. Тя е на мнение, че децата в частното училище също имат право да ползват веществената издръжка, която се полага на техните връстници от държавните учебни заведения. Според Зоя Пеева, експерт от дирекция "Координация и контрол на средното образование" към Министерството на образованието и науката (МОН), държавата би имала интерес да отпуска частична субсидия и на частните училища, защото те откриват нови работни места и освобождават бюджета от плащането на издръжка за учениците.
Друг проблем пред частните училища е, че учебните им планове са същите като в държавните и
не се дава възможност за внедряване на авторски програми
Ако някой авторски колектив от частно училище иска да преподава по свой модел, му трябват години, за да успее, казва Диляна Божинова. "Дрита" е представител на чуждо училище и всяка година децата полагат езикови тестове и получават международно признат сертификат, който им позволява да кандидатстват в британски университети.
Според Елена Немцова бъдещето в образованието на децата в България е в частните училища, но пазарът е пренаситен и училищата не се представят със собствена концепция. По данни на МОН нови пет училища са получили лиценз тази година, а още 10 чакат одобрение. Много от тях нямат достатъчно опит и разочароват родителите.
"Частните училищата са като всяка една търговска компания. Те трябва да предложат нещо качествено, различно и интересно, което да спечели доверието на майките и татковците", казва Немцова. Високите такси трябва да са оправдани с качествено обучение и персоналното развитие на талантите на децата. "Еспа" предлага на учениците да избират между 12 вида спорт и 15 вида изкуства.
През последните години
таксите в гимназиите традиционно се увеличават
докато повечето университети поддържат едни и същи тарифи. През следващата година обаче няма да има увеличение, твърди Милка Славчева, председател на БАЧУ. За 2004 г. увеличението е между 60 и 200 евро. "Това се налага заради срива на долара, постоянно увеличаващите се разходи за ток, парно, вода и за наема, който през последната година скочи 10 пъти", обясни директорът на частната Софийска езикова гимназия Нели Младенова. Най-ниската такса - около 300-400 лв., е за детските градини, а най-високата при училищата достига 6 хил. лв. на година. Обучението в гимназиите най-често е от 1200 до 2600 лв. Миналата година заради слабия долар повечето частни заведения преизчислиха тарифите в евро и ги увеличиха средно със 100 евро. Според повечето директори това е оправдано, защото предимствата на платеното образование пред държавното е, че предлага сигурност, по-висок стандарт и достъп до разнообразни дейности извън часовете.
Делът на частните институции в страната е 4.3%. По данни на Националния статистически институт те са 128, докато през 1992 г. са били едва 16. От забавачки до докторантски програми са записани общо 41 500 младежи, което е с 6700 повече спрямо 1999 г. В държавни и общински учебни заведения се обучават 1.4 млн. подрастващи. Очертава се тенденцията за установяване на относително стабилен брой платени образователни институции.
За изминалата учебна година в частни детски градини и училища са записани над 10 хил. деца. С 10% е спаднал за пет години броят им в прогимназиалния курс, леко намаление има и при учениците от началния курс. За сметка на това пък близо два пъти е нараснал броят на децата, които посещават частни детски градини. В седемте частни университета се обучават над 29 хил. студенти. За сравнение в държавните ВУЗ-ове (общо 35) те са 178 хиляди.
Бюджетът за средното образование от държавата за 2004 г. е 1.2 млрд. лв., което е 3.26% от БВП. За университетите през тази година се отпускат 216 млн. лв., или 0.57 на сто от БВП. В страните от ЕС средната квота за средно образование е 4.9% от БВП, а за висше - 1.5 на сто.
Алтернатива в чужбина
Въпреки растящия брой на частните учебни заведения родителите предпочитат да изпращат децата си в чужбина и причината е по-доброто качество на образованието там, смятат управители на специализирани компании за обучение зад граница. Засилва се интересът към средното образование в чужбина и докато преди 4-5 години средната възраст на заминаващите беше 16-17 години, днес повечето са на 12-13 години, казва Ирина Христова от компанията "Интеграл". "Не мога да кажа със сигурност дали е заради качеството, но категорично има засилване на интереса към чуждите средни училища", потвърди Бистра Илиева от "Евроскул холидейз"
Най-предпочитаните държави за средно образование са Швейцария и Англия. Те са фаворити заради гъвкавата и разнообразна система на обучение, към която българските деца лесно се приспособяват. Наред с общообразователните децата учат и много специализирани предмети в сферата на изкуствата, спорта и новите технологии. Някои от чуждите училища предлагат и уроци по български език и литература, за да имат тийнейджърите добра подготовка по родния си език.
"Нашата политика е да събираме деца от цял свят, които да учат в една обща среда", обясни Робърт Прайз от английския колеж Brooke House College. В края на средното си образование учениците владеят поне два, а много често и три чужди езика, и то на много добро ниво.
"Езиковите гимназии и частните училища у нас наистина дават добра езикова подготовка, но само по основния език", смята Ирина Христова. "Българските семейства изпращат децата си в чужбина заради персоналното внимание в процеса на обучение, перспективите за развитие след това и заради сигурността, която те получават при възпитанието", обясни Бистра Илиева.
Средната годишна такса за обучение в Англия е между 13 и 20 хил. лири (между 40 и 60 хил. лв.) в зависимост от колежа, като цената включва пълен пансион, използване на базата и допълнителни разходи.
Децата могат да учат и във Франция и Германия, но там частните колежи са много по-малко, приемът в държавните училища е сложен и програмата им не е толкова гъвкава. В Германия средното образование е около 7-8 хил. евро, като учениците живеят в пансион през седмицата, а през почивните дни и празниците се настаняват в приемни семейства. В частните колежи цената стига и до 30 хил. евро.
Във Франция малък брой училища и колежи приемат чужди ученици и общата цена за обучение и престой е 13 хил. евро на година.
Има и друга възможност - програмите за културен обмен. По време на обучението си българчетата живеят в приемни семейства и са интегрирани като техни членове. Средната такса за тези програми в европейските държави е 5-6 хил. евро, а за САЩ - 3-4 хил. долара. За много от децата се отпускат и стипендии.
За разлика от Швейцария и Англия, които са фаворити за средното образование, българските студенти предпочитат да продължат висшето си образование най-вече в университетите в САЩ, Германия, Австрия и Франция, като тенденцията сочи, че все повече се харесват европейските учебни заведения. Причината за това са безплатното образование и ниските такси в повечето страни от Западна Европа, възможността за работа и самоиздръжка и близостта до родината.
"Англия остава като цел за по-заможните", обясни Ирина Христова. Таксата за обучение там е между 4 и 17 хил. лири на година (12 - 50 хил. лв.). Цените в университетите в САЩ варират от 15 до 40 хил. долара на година и не включват допълнителните разходи за пансион и консумативи.
- - - - - - - -
По данни на ЮНЕСКО България е на 27-о място сред 33 европейски държави по брой на частни основни училища. След нас са Литва, Хърватия, Словения, Румъния. По отношение на частните гимназии България пак е на 27-а позиция, но от общо 30 страни. Лидер е Великобритания, следвана от Холандия, Белгия и Испания. В САЩ съотношението на учениците в държавните и частни училища е 90:10. Приблизително същото е в Швеция, Дания и Германия.