ФБР се настанява в София
На 18 юни в МВР ще бъде подписан официалният документ, с който ще бъде обявено, че ФБР открива свое бюро в българската столица. Инициативата, предприета от предишното правителство преди три години, се увенчава с успех при сегашния кабинет. През 2001 г. беше ключово посещението на тогавашния директор на ФБР Луис Фрий, за да може официално пред него да се заяви желанието на българската страна. Тази политика беше продължена от енергичните действия на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. "Борим се за това от две години. Когато първоначално разговаряхме в САЩ, там бяха категорични, че в България бюро няма да има и трябва да работим през Гърция. Тогава аз категорично отказах. С американския посланик Джеймс Пардю започнахме да пишем писмо след писмо. При срещата ми с държавния секретар Колин Пауъл аз поставих само едно условие - ФБР да дойде тук", заяви Борисов.
На практика ФБР вече е тук, защото от месец трима щатски агенти са в София за провеждане на опознавателни срещи. Българско бюро ще се ръководи от Джеф Бауди, който беше спряган като следващия посланик на САЩ в Афганистан. Той идва от бюрото в Атина, където има петгодишна служба като експерт, който познава Балканите. С него постоянно ще работят още двама щатски агенти, но имената им се пазят в тайна. До края на годината на тримата ще бъдат предоставени кабинети в МВР и в НСБОП. След това ще се преместят в истинския им офис, който ще се намира в новото посолство на САЩ в Южния парк, което се очаква да бъде завършено през декември. Бюрото ще е оборудвано с модерна техника, а информацията, която се изпраща и получава, ще бъде подсигурена чрез криптирани връзки и оптична мрежа. Национална служба "Сигурност" (НСС) и НСБОП ще бъдат основните служби, с които ще работи.
Основната задачата на ФБР е да защитава САЩ от тероризъм и заплахи от чуждо разузнаване. Според официалния му сайт ФБР има представителства в 45 държави, но работи в още седем, без да е формирало специални звена там. "Те са нашата първа линия на защита зад граница и имат прости цели - да държат чуждите престъпници възможно най-далеч от САЩ и да се справят с проявите на международна престъпност възможно най-бързо", се казва в устава. Там се посочва, че за да постигнат тези цели, агентите на ФБР си сътрудничат с оперативните служби в страната домакин и заедно осъществяват акции от взаимен интерес.
От няколко години основна цел на бюрото е борбата с тероризма, а анализите показват, че Балканите са потенциален център. По тази причина службата си позволява да отвори второ представителство след това в Атина.
Наред с борбата срещу терористи и международни престъпни мрежи във фокуса на ФБР попадат и значимите дела и акции, които се провеждат на територията на страната, въпреки че агентите нямат цел да реализират самостоятелни операции по места. "Те ще бъдат свидетели на всички процеси, на действията на прокурори и следователи, ще наблюдават как се движат делата и когато пак ни обвинят, че не събираме годни доказателства, ще могат да дават и своята оценка, която безспорно е меродавна", смята ген. Борисов.
Бюджетът на ФБР се определя от конгреса на всеки две години. Тежката административна процедура е препятствала превеждането на пари за конкретни операции дори когато искането за финансова подкрепа е било мотивирано и оправдано. "Сега сме одобрени и можем да се включим по всички пера, например за агенти под прикритие и маршрутиране на контролирани доставки", обясни ген. Борисов. Чувствително ще се подобри скоростта, с която МВР получава информация. "Ако сега ни трябват данни от 5-6 страни, се налага да чакаме 4-5 месеца, за да ги получим. Когато справката се прави през ФБР, всичко става много по-бързо", посочи той. Очаква се присъствието на агентите да подобри качеството на работа на спецполицаи и контраразузнавачи от различни нива. "В момента в академията на МВР в Будапеща се обучават наши служители. На всеки шест месеца там се организират двумесечни курсове, които са издържани от близо 60 наши служители", обясни Борисов.
Приоритет на службата са предотвратяването на терористични нападения, на чуждестранен шпионаж, на престъпления в киберпространството, свързани с високите технологии, борба с корупцията на всички равнища, защита на човешките права, разбиване на международни престъпни мрежи, разкриване на престъпници с "бели якички", тежки прояви на насилие, подпомагане на други служби както в щатите, така и в страни партньорки и развиване на технологиите. Не на последно място ФБР работи за намаляване на влиянието в млади демокрации от чужди на НАТО и САЩ държави. Близкото минало на България в това отношение представлява непочистен и опасен терен. Фактът, че броят на служителите на руското посолство надхвърля общия брой на колегите си от САЩ, Великобритания и Германия, говори само по себе си, че малката територия на България продължава да бъде ключова с оглед на различни интереси.
Една трета от всички бюра на ФБР са в Европа. Представителства има в столиците на повечето държави от Европейския съюз. Офиси на службата са открити също в столиците на бившите страни от Варшавския договор - Прага, Варшава, Киев и Москва. От тях на Балканите е само това в София.
- - -
История
Федералното бюро за разследване е основната американска служба за контрашпионаж. Тя е централизирана полицейска структура, която се занимава с тежки престъпления, които попадат под юрисдикцията на няколко щата. ФБР е част от американската разузнавателна общност, най-вече в качеството си на водеща служба в контраразузнаването, чиято дейност е насочена срещу шпионажа на територията на САЩ. Разполага с 10 000 агенти, които работят на ротационен принцип, за да придобият универсални познания. Бюрото е главното следствено подразделение на Министерството на правосъдието и провежда разследвания, които покриват широк спектър от федерални престъпления. Службата отговаря и за националната сигурност, като проверява благонадеждността на кандидатите за важни държавни постове.
Днешното ФБР е създадено по времето на президента Теодор Рузвелт през юли 1908 г. от министъра на правосъдието Чарлс Бонапарт и първоначално е наречено Бюро за разследване. В началото на 20-те години на миналия век в САЩ се надига вълната от "червена опасност". Тогава за директор на бюрото е назначен младият служител Едгар Хувър (1924), който остава на този пост до смъртта си през 1972 г. В годините на сухия режим той пренасочва усилията от последователите на болшевиките към криминалните престъпници. Наричат агентите му "господата Г", заради станалия христоматиен арест на гангстера Джордж Кели-Картечницата, който при задържането си през 1933 г. се провикнал: "Не стреляйте господа Г!"
През 1935 г. бюрото получава сегашното си име - ФБР. През 1940 г. в състава на ФБР се създава ново подразделение - Служба за специално разузнаване, чиято задача е да възпрепятства внедряването на тайни нацистки агенти от Латинска Америка. След края на Втората световна война президентът Труман възлага на бюрото да разследва лоялността на федералните служители и на кандидатите за работа в държавните структури. По време на студената война агентите на Хувър разкриват мрежата, известна като "атомни шпиони", а впоследствие се насочват към дейността на ООН, което дава прекрасната възможност на "дипломатите" от страните на Източния блок да изпълняват своята действителна задача - шпиониране. Въпреки края на студената война и разпадането на социалистическия лагер разкритият и арестуван от ФБР контраразузнавач от ЦРУ Олдрич Еймс, работил най-малко девет години за руснаците, е доказателство, че основната работа по лов на шпиони не е пренебрегната.
Антитероризмът, борбата с наркотиците и международната организирана престъпност стават приоритети в работата на ФБР при Луис Фрий, назначен за директор на бюрото през 1993 г. Същата година е отворено представителство на службата в Москва, което координира работата с руските полицейски служби в противодействието на трансграничната престъпност.