Радой Ралин, авторът на десетки книги с поезия, проза и епиграми, почина на 81 година в сряда във Военно-медицинска академия, след като месеци се бори с рака. Известният сатирик ще бъде погребан в петък в Централните софийски гробища.

Наричаха го българския Езоп, дисидент по душа, събрат на Дон Кихот, ценител на женската красота. Смятан е за родоначалник на българския политически виц, защото никоя конюнктура не успя да притъпи сатиричното му перо за действията на управниците.

Радой Ралин, чието рождено име е Димитър Стефанов Стоянов, е роден на 22.04.1923 в Сливен. През годините е писал и под други имена - Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко. Правнук е на Таньо войвода - сподвижник на Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град и право в СУ.

Бил е в радикални леви организации още като юноша. Участва като доброволец във Втората световна война. В годините след 1945 е редактор във в. "Литературен фронт", "Стършел", "Литературни новини" , в Студията за игрални филми. През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър, който става средище на антикултовската сатира. В Студията за хроникални и документални филми създава забележителна поредицата документални киносатири "Фокус" (1964-1966) . От 1992 г. заедно с Б. Димовски и К. Стоянов издава в. "Щастливец".

Творческата биография на Радой Ралин започва със стихосбирката "Войнишка тетрадка". По-късно започва да пише сценарии за сатирични спектакли, за документални и игрални филми. За книгата си с епиграми "Люти чушки"(1968) с илюстрации от Борис Димовски си навлича гнева на Тодор Живков и тя е изгорена в полиграфическия комбинат, а той за дълго остава без работа. Сред популярните му книги са и "Езопиада", Кадровикът Теофраст", "Саморасляци", стихосбирката "Непознати улици", а последният му сборник, издаден от КК "Труд", е "Не от боята, а от маята". Заедно с други известни българи беше поканен на прословутата закуска с Митеран през 1989 г. Въпреки че е сред създателите а СДС, сатирата му не пощади и сините политици.

Като пенсионер живееше в София с обидно ниска пенсия, но в знак на протест и солидарност с бедността на хората отказваше повечето литературни награди или ги предоставяше за благотворителни цели.

Стихове, епиграми и други произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

---------------

От "Саморасляци" (1988 - 1998)

"Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? "

"Революцията е една премиера. После спектакълът пада."

"Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко."

"Съединението прави салата."

"Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации."

"Търпението е незабележима форма на гниенето!"

"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра."

"След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? "