Мариела Ненова e директор на "Икономически изследвания и прогнози" в Българската народна банка (БНБ) от септември 2003 г. Преди това е била член на работна група 11 "Икономически и валутен съюз" по преговорите за присъединяване на България в Европейския съюз, изпълнителен директор на Агенция за икономически анализи и прогнози и др. Ненова е доктор по икономика. Учила е в Лондонско училище по икономика към университета на Лондон. Била е член на надзорния съвет на Хебросбанк (юни 1998 г. - март 2000 г.) и член на управителния съвет на ДСК (юли 1997 г. - декември 1998 г.).

- - -

В: Какви са целите в новата публикация на БНБ "Икономически преглед"?

- Целта на това ново тематично издание на БНБ е да представя информация и анализ на динамиката на паричните и кредитни агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност, както и очакванията на централната банка за тенденциите на развитие в краткосрочна перспектива. Това е една нова публикация, адресирана към банки, фирми, държавни институции и неправителствени организации - всички, които активно се занимават с икономика и бизнес. С благодарност приемаме коментари и бележки от ползвателите й. Надяваме се чрез "Икономически преглед" да им съдействаме за по-добро планиране на дейността, тъй като в него даваме своята икономическа оценка за развитието на основните макроикономически показатели - инфлация, икономически растеж, динамика по-основните компоненти по брутния вътрешен продукт и динамика върху паричните и кредитни агрегати и оценки за лихвените проценти.

Новото в тази публикация е, че за първи път се представят краткосрочни прогнози, както това се прави в докладите за инфлацията на други централни банки. Поставяме си за цел да обучаваме публиката в разбиране на макроикономически прогнози и използването им в конкретната им дейност.

В: Кои са основните промени в показателите, които наблюдавате, и какви прогнози давате за движението им до края на годината?

- Продължаваме да следим растежа в САЩ и в еврозоната. Особено внимание обръщаме на случващото се на Балканския полуостров, защото нашите съседи по един или друг начин влияят върху нашата икономика. Нашите очаквания, публикувани в първия брой на "Икономически преглед", се реализират и се подкрепят от индикаторите.

Прогнозираме ускоряване на икономическия растеж, особено в еврозоната. По отношение на инфлацията водещ фактор са цените на петрола, където са възможни всякакви изненади. Предвиждаме, че петролът ще остане да се търгува до 39 долара за барел "Брент", а в последното тримесечие на годината очакваме таванът да е 38 долара за барел "Брент", по две причини - слабо снижение на натиска от страна на търсенето и евентуално ново повишение на предлагането от ОПЕК след септември.

Според нас ефект върху цената на горивата оказа и запорът върху сметки на ЮКОС, компанията произвежда 3.6% от световния добив на суров петрол.

Несигурността за оценка на цената на петрола е голяма и всяко затруднение в добива, предизвикано от каквато и да е причина, може да завиши цената много високо. Очакваме икономиката на България да се развива с относително високи темпове през 2004 г., като непрекъснато подобрява конкурентоспособността си - устойчива тенденция, която се наблюдава през последните години.

В: Какви са прогнозите ви за инфлацията?

- БНБ следи състоянието на инфлацията и факторите, които влияят върху нея, и при необходимост може да изготвя препоръки към правителството, тъй като у нас по-активна е фискалната политика. Въпреки че България е с отворена икономика и съответно не може да се очаква значителен натиск от страна на търсенето върху цените при условие, че това търсене може да бъде удовлетворено с внос на стоки, то процесите, които става вътре в страната, оказват влияние върху равнището на цените - например промените в цените на стоки, които се определят по административен път.

У нас все пак доминиращи са външните фактори - динамиката на международните цени. Инфлацията през второто тримесечие беше под влиянието на цените на суровия петрол, както и на някои вътрешни фактори като корекцията в цените на телефонните и пощенските услуги. По тази причина имаме натрупана инфлация от 0.17%, вместо дефлация, както беше през същия период на миналата година. Много вероятно е цените на храните и зърнените продукти през втората половина на годината да спаднат в сравнение с нивото им от края на миналата година, когато имаше скокообразно повишение.

Нашата прогноза е натрупаната инфлацията към края на годината да е 4.2%. Но това е горна граница и ако цените на храните и зърнените продукти спаднат, тя може да намалее с близо два процентни пункта. Несигурността обаче е голяма, тъй като през втората половина на годината има възможност някои цени на земеделски продукти да се променят значително поради проблеми в реколтата.

В: Какво се случва при депозитите, кредитите и лихвите по тях?

- Внимателно следим темповете на нарастване на кредита по сектори - неправителствен, домакинства, тъй като в началото на годината се предприеха поредица от стъпки за намаляване на скоростта за увеличаване на заемите. През май и юни вече наблюдаваме първи признаци на леко понижение на темповете на годишен прираст, както при кредитите за неправителствения сектор, така и за домакинствата.

Все пак темповете си остават високи. Нашата прогноза за нарастване на кредитите за неправителствения сектор до края на годината е с 30-35% на годишна база, като очакваме ефекти да дадат и мерките на БНБ.

В: Коя е причината за лекото спадане на кредитите през май и юни?

-Очевидно причината е от страна на предлагането на кредитен ресурс, защото

натискът за кредити си остава силен. БНБ прави анкета сред банките за оценка на кредитната им активност и последната анкета, проведена преди две седмици, показва запазване в голяма степен на натиска за кредитиране.

Ако има снижение на темповете на растеж на кредитите, то се дължи именно на политиката на банките. Банките разполагат с достатъчно финансови ресурси. От началото на годината депозитите на населението нарастват много бързо, както и депозитите на нерезиденти, но очевидно банките започват да променят политиката си по отношение на структурата на портфейлите си.

В: Каква е причината за това бързо нарастване на депозити от чужди лица в България?

- Тук има значителен лихвен диференциал между лихвите по кредитите и

международните лихви. Ето защо за банките ни е изгодно да взимат ресурс от

банката майка и да предоставят с тях заеми у нас. Така че по-голямата част от повишението се дължи на ресурси от банката собственик . Това не са горещи пари, но се отразяват върху равнището на брутния външен дълг, защото се считат за задължения към чужбина. Това води до нарастване на номиналния външен дълг, като основен принос за това има частния сектор (фирми и банки).

В: Нарастват ли депозитите на чуждестранни физически лица?

- Те също се повишават, както и депозитите на резиденти в чужбина, но това увеличение го свързваме с транзакционни нужди, тъй като външнотърговският оборот нараства.

В: Кои са другите причини за свиването на кредитирането, освен мерките на БНБ?

- Нарастват чуждестранните активи на банките. Те са икономически агенти, които търсят най-благоприятният за тях доход у нас или в чужбина. Тъй като се очаква повишение на международните лихвени проценти, банките започват да преструктурират активите си. През 2002 - 2003 г. те много активно трансформираха чуждестранни активи във вътрешен кредит. Ще е малко силно, ако сега кажа, че започва обратната тенденция, но поне настъпи затихване на процеса трансформиране на чуждестранни активи във вътрешни.

Банките не могат неограничено да разширяват кредита си, тъй като са

ограничени от към ресурси. Депозитите на населението нарастват значително от началото на годината, а това е най-важният ресурс за банките, за да продължат да кредитират. Увеличават се и депозитите от чужбина, но все пак си има ограничения на разполагаемия финансов ресурс. Освен това банките си правят сметка за разходи, приходи, ликвидност и други показатели, които и "Банков надзор" следи.

В: Какво показват данните за динамиката в лихвите?

- Лихвата по депозитите остава много стабилна, докато лихвата по кредитите непрекъснато намалява. Това, което очакваме до края на годината, е да няма повишение на лихвите по кредитите, въпреки прогнозираното повишение на лихвите в световен мащаб. Едно от основанията ни за това е натискът на конкуренцията между банките. Банките също така полагат усилия за намаляване на разходите си - важен фактор, който определя лихвения спред. БНБ предприе редица мерки, които имаха за цел да облекчат функционирането на межубанковия паричен пазар и да снижат амплитудата на колебания на лихвите на междубанковия паричен пазар, тъй като те влияят пряко върху останалите лихви, по-специално лихвите по кредитите на банките.

Последната мярка, която влезе в сила от 7 юни тази година, беше премахването на комисионната от 0.5% върху безналичните продажби на евро от БНБ срещу левове. В резултат на това от юни лихвата на междубанковия левов паричен пазар остава стабилна и се доближи до лихвата на паричния пазар в еврозоната. Освен върху лихвата на левовия междубанков паричен пазар това решение на БНБ води и до намаление на транзакционните разходи на банките.

В: Кои са основните източници за натрупване на ресурси, които впоследствие се внасят като депозити в банките?

- В платежния баланс има едно много голямо перо "Частни трансфери", които са към 500 млн. долара приток на пари в икономиката, които увеличават разполагаемия доход на домакинствата. Освен това икономическият растеж води до увеличаване на индивидуалните доходи. Наблюдаваме и съвсем лек спад в потреблението на домакинствата и следователно очакванията ни са да се увеличат спестяванията. Но най-важният фактор е доверието в банковата ни система.