Единство в разнообразието - това е силата, която обединява Швейцария въпреки четирите й официални езика, разнородната й кухня, различните географски и културни области. Тя обхваща три големи природно-географски области - Юра, Швейцарското плато и Алпите. Последните обаче са предопределили силата на швейцарския туризъм. Те покриват 60% от територията на страната и средната им височина е 1700 м с около стотина върхове, достигащи 4000 м. Абразията на спускащите се ледници и ерозията са създали долини, тераси, клисури, ждрела и какви ли не още форми, всяко едно със свой собствен чар. Въпреки планинския релеф на страната пътната мрежа на Швейцария е развита добре - около 30 прохода осигуряват връзка, а шосетата заедно с тунелите са отлично поддържани. По тях се стрелват поршета и БМВ-та, натоварени с багажници за ски, забързани към Давос или Оберсдорф. Движат се и лимузини със скорост, подобаваща на богати хора, които няма закъде да бързат. Някои пътища, пресичащи алпийските проходи, са затворени през зимата (от септември до май) поради силните снеговалежи. Влаковете също свързват всички швейцарски градове, но има и регионални, които обслужват слабо населени места. Железопътният транспорт в Швейцария осигурява и т.нар. панорамни влакове, които минават покрай особено живописни пейзажи, водопади и кратери. Има още алпийски железници, които ви изкачват до някой трудно достъпен връх, теснолинейки и лифтове. И ако накрая все пак се окаже, че не може да стигнете до някой район, който желаете да посетите, не забравяйте жълтите автобуси на швейцарските пощенски служби. Тяхната тромба се чува отдалеч и достигат до всички най-отдалечени кътчета на Швейцария. В миналото снегът е бил пречка и истинска беда за Швейцария, а днес се е превърнал в неотделима част от туризма й. В света има около 50 млн. скиори, 70% от които живеят в Европа. И една трета от тях идват в Конфедерацията. Защото швейцарските курорти в Алпите притежават всичко необходимо за един зимен курорт - сняг, планини и няколко глетчера; едно замръзнало и по възможност по-усамотено планинско езеро; няколко тихи горски параклиса; високо разположени, трудно достижими краварници; безмълвни, заснежени елхови гори, където скитащият има вероятност да се плаши от падащи клони; вледенен водопад; уютна, малка, добре отоплена поща в близкото селце и лифт, с който може да се отиде чак до някои от сияещите в предзалезно розово върхове. Швейцария притежава всичко това плюс 200 ски училища с над 4000 ски учители. Освен това предлага много ски развлечения - ски бягане, ориентиране, трекинг, планинско каране на ски - дълги спускания към разкриващата се пред туристите долина, след като са били завързани един за друг с въжета при преминаването на поредния високопланински проход. Но Швейцария не е забравила и онези, озовали се тук през зимата, които не обичат ските. Много управи организират пътувания от един курорт до друг с шейни, теглени от коне, или пък курсове, на които вие сам да се научите да яздите. Къщите са затрупани със сняг, но улиците са чисти. От покривите им се проточват дълги висулки, които пречупват слънчевите лъчи и ги разлагат на цветовете на дъгата. Чувството, че сте в една от многото долини, обградени от страховитите зъбери на околните върхове, че срещате туристи в бляскави скиорски костюми от всички националности, че когато си купувате картичка, могат да ви разберат и на френски, и на немски, е усещането, че сте в Швейцария. В туристическите офиси може да получили информация както за хотелите, така и за вилите и фермите, разположени високо в планината, които предлагат отлични условия за една отлична ваканция. Любителите на луксозните почивки няма да останат изненадани, защото Швейцария е родината на Цезар Риц, създал своята хотелска верига в средата на XIX в. За онези, които обаче искат да се откъснат съвсем от света, са Браунвалд, Мюрен, Ридералп, Венген и много други тихи градчета, в които е забранено движението на коли. Те са изпълнени с остър, влажен планински въздух, типичните швейцарски къщи от бели стени и кафяви греди, островърхите покриви на селските църкви, камбанариите с часовници (все пак се намираме в Швейцария), покрай които минава гърбаво мостче, построено от големи сиви камъни, прехвърлено над млечнозелена рекичка. В сутрешната мъгла се долавят подрънкващите звънчета на някое стадо притиснали се една до друга овце, а срещу хотела с клонести еленови рога над входа са аптеката, магазинът с пикелите и хлебарницата, от която ухае на вкусни еклери, топли кифли и така обичания от швейцарците дълъг, сплетен като руса плитка хляб. Бернезе Оберланд е една от най-прелестните провинции на Швейцария. Това е земя на пещери, водопади и малки езера, които заедно с каскадите Сим, Стаубах, Трюмелбах и Гисбах създават една приказна водна симфония. Къщите на местните са украсени с надписи, фино гравирани балкони, в Хаслитал ще ви посрещнат със сирене, а в Санен ще надуят огромните си, проточващи се до земята алпийски рогове. През лятото белите ваканционни корабчета, сновящи из многобройните езера на областта, са обичайна гледка; както и натрупаните под втория етаж на къщите дърва за през зимата, на които лежат мълчаливи прочутите звънци - какъвто има и “кравата Милка”. Женева е другият известен район в Швейцария. Но освен града така се нарича и цялата административна област. Разположена между Алпите и Юра, Женева обхваща западния край на едноименното езеро. Местността има древна история - за пръв път се споменава от Цезар. Днес той е космополитен, многоаспектен град, чиито забележителности са неговите кейове и 140-метровият фонтан. На левия бряг на Рона е старата част на града с лабиринта от тесни улички, катедралата “Св. Петър” и антикварните магазини. Големите сиви капаци на прозорците, достигащи до земята, са отворени, отпред са изнесени масички, застлани с червени карирани покривки, от улицата, която е толкова тясна, че няма никакво движение, ви отделя редица от кипариси, а над главата ви се развява швейцарският флаг. И ви поднасят поръчания чай в каничка с бучки карамелизирана захар. В такава обстановка човек може да остане на сладки приказки и цяла сутрин. Но Вале е не по-малко очарователна провинция от Женева. Алпите и Рона са визитната картичка на Вале. Извираща от ронския ледник, реката се разширява в полето, преди да се влее в Женевското езеро. А пък Алпите тук греят с цялото си величие - около 50 върха с над 4000 м височина всеки. По-ниските хълмове са увенчани с останки от замъци или все още действащи имения. В тях не можете да влезете освен в някои, чийто собственици не са в състояние да си платят данъците и ги отварят за посещения един път седмично или всеки ден. Вътрешните им дворове са като на манастир, особено ако замъкът е на върха на хълм. Покрити мостове свързват отделните му части, в края на които се издигат типичните каменни кули, а отвъд тях се простират назъбените крепостни стени, пълзящи по възвишенията. Централен Вале обаче е сух и “бизез”, дървени улеи донасят водата отдалеч. Не случайно това е и районът на язовирите. Тук се намира най-високият язовир в Европа - Гранд Диксенс. Затова пък ниските части на Вале са толкова плодородни, че ягоди, кайсии и домати растат в изобилие.
Най-топла е областта Тичино. Южният климат я превръща в голяма градина, пълна с евкалипти, кактуси столетници и цитрусови дървета. Въпреки това този италиански говорещ кантон, на който латинските корени на населението са доста дълбоки, има долини, които се изкачват чак до ледниците. Тук, на бреговете на Лаго ди Маджоре, са курортите Лукарно и Аскона. А от другата му страна са Пиемонт и Ломбардия, но вече в Италия. Малко са две страници, за да се обхване Швейцария с нейните долини, върхове и бурна история. За сметка на това пък днес тя е една от най-спокойните държави в Европа, толкова спокойна, че според някои дори е скучна. Аз обаче не виждам нищо скучно в това животът ти да е уреден толкова добре, че да няма нужда да мислиш за нищо друго освен за хобито си.
---
Име: Конфедерация Швейцария /Confederatio Helvetica/CH/
Площ: 41.3 хиляди кв. км
Население: 7.3 млн.
Столица: Берн
Официални езици: немски, френски, италиански и романски Официална религия: католицизъм и протестантство
Електричество: 220 волта
Международен телефонен код за страната: 41 Код за изходящи обаждания от Швейцария - 00 Основни отрасли на икономиката: банкерство, фармацевтика, оптика и фина механика (най-вече часовникарство) За да посетите Швейцария, ще ви е нужна виза. Задграничният ви паспорт трябва да е валиден минимум 6 месеца след датата на влизане в страната. Има 3 вида визи: туристически, бизнес и транзитни. Цените на всичките са 25 паунда. Валидността на първите две е 3 месеца. Притежателят на транзитна виза трябва да напусне страната в рамките на 48 часа. Цени на хотелите варират от 80 до 100 швейцарски франка за 2 звезди и от 90 до 150 за 3 звезди. Хотелите 2 звезди предлагат стая с кабелна телевизия, директен телефон с външна линия и минибар. Самите хотели разполагат с ресторант, бар, собствен паркинг, пералня, интернет зала и рум сървиз. Минималният бюджет е около $40 на човек на ден, което означава да отседнете в пансиони или общежития, да се храните в закусвални и да не пътувате из страната. Ако решите обаче да се настаните в хотел, да се храните в заведения и да пътувате из страната (влакът е най-евтин) си пригответе от $80 нагоре.
Страната спазва неутралитет, не е член на ЕС, а валутата й си остава швейцарски франк. Въпреки това стандартът на живот е много висок. Курсът при обмяна за 1 долар се движи между 1.20-1.40 швейцарски франка.
