Грипът е тежка вирусна инфекция с кратък инкубационен период, която се предава много лесно. Всяка година в света от грип се разболяват повече от 600 милиона души. България е на едно от последните места в Европа по брой на имунизирани срещу грип. През миналата година на 1000 българи само 46 са си поставили противогрипна ваксина.

Освен сериозните последствия за здравето на отделния човек, свързани с усложненията, до които може да доведе грипната инфекция, епидемиите са причина и за сериозни икономически загуби. На тях се дължат от 10% до 30% от всички случаи на временна нетрудоспособност. Според проучвания, във фирмите, които ваксинират своите служители, се върши с 57% повече работа, отколкото в компаниите, които не са взели такива превантивни мерки.

Вирусите

Съществуват три типа грипни вируси - А, В и С, които причиняват заболяването грип при човека. Епидемичното разпространение е характерно за вирусите от тип А и В. Най-голямо епидемиологично значение имат грипните вируси тип А заради изключителната им изменчивост. На нея се дължи ежегодната поява на нови щамове, към които населението няма имунитет и това дава възможност на вируса да се разпространи масово и така да причини епидемия. Освен това през по-големи интервали от време грипните вируси от тип А претърпяват по-значителни промени в своята структура и тогава се образува не нов щам, а нов подтип на вируса. Именно новите подтипове на грипните вируси тип А са причинители на масовите епидемии, които засягат цялото човечество (т.нар. пандемии).

Циркулацията на грипните вируси в целия свят се следи непрекъснато от създадената от Световната здравна организация система за международен надзор на грипа. Тази система включва четири основни центъра в Атланта, Лондон, Мелбърн и Токио, които си сътрудничат със 110 национални центъра в 80 страни. Тези центрове имат за задача да откриват новите щамове грипни вируси, които могат да предизвикат епидемия. Именно тези щамове са причината всяка година да се създават нови противогрипни ваксини, защото ефективността на ваксината зависи от степента на сходството й с циркулиращите щамове.

Заразяването

Най-разпространеният път за предаване на грипния вирус е въздушно-капковият. При говорене, при кихане или кашляне, болният от грип отделя в околната среда грипните вируси заедно с разрушените клетки на лигавицата на дихателните пътища. Вирусът е силно инфекциозен и се предава много бързо. При кихане вирусът се разпространява със скорост 167 км в час на разстояние от 5 метра само за 1/10 от секундата. Грипният вирус е най-устойчив при ниски температури (при температура 4 градуса по Целзий издържа от 2 до 3 седмици), затова и зимата е неговият любим сезон.

Заразяването може да стане не само когато болният има явна проява на симптомите на болестта, но и когато заболяването протича леко и почти безсимптомно, а също така и по време на инкубационния период, както и по време на оздравяването на болния.

Симптомите

Неусложненият грип се характеризира с внезапно начало без предварителни симптоми (това го отличава от другите инфекциозни заболявания), повишена температура, силно неразположение, отпадналост и главоболие, болки в мускулите, суха и дразнеща кашлица, хрема, понякога световъртеж и болки в очите. Тежката обща симптоматика и повишената температура различават грипа от настинката. При децата тези симптоми често се съпровождат от гадене, повръщане и възпаление на средното ухо, а в някои случаи се наблюдават температурни гърчове. При повечето болни симптомите на грипа отзвучават за няколко дни (температурата продължава от 2 до 4 дни), обаче кашлицата и чувството на отпадналост могат да продължат повече от две седмици. При хора с хронични болести често има обостряне на сърдечните, белодробните, бъбречните или други заболявания. Грипната инфекция може да доведе до тежки усложнения - често срещано усложнение е бактериалната пневмония. Възможно е грипът да доведе и до вирусни (“чисто” грипни, или смесени вирусно-грипни пневмонии. Освен това той може да предизвика и други усложнения - заболявания на ушите (отити), на носа и околоносните кухини (синуити), на централната (менингити) и периферната нервна система (неврити), както и усложнения на сърдечно-съдовата система (миокардит, перикардит).

Тежестта

Тежестта на заболяването от грип зависи от редица фактори. Например появата на съвсем нов тип грипен вирус, към който никой няма имунитет (явление, което се наблюдава в началото на всяка пандемия), винаги е причина не само за много висока заболеваемост, но и за съществено по-голям брой тежки форми, усложнения и висока смъртност. Освен това понякога се разпространяват щамове на познати типове грипни вируси, които притежават по-висока вирулентност и тогава ежегодната грипна епидемия протича по-тежко.

Тежестта на инфекцията в голяма степен се определя от общото здравословно състояние на човека, от възрастта му, както и от това дали преди това е имал контакт с даден тип вирус. По принцип грипните вируси могат да предизвикат сериозно заболяване при лица от всички възрастови групи, включително и при напълно здрави преди това хора, но процентът на тежките случаи, както и смъртността са най-високи при хората над 65 години. Застрашени от по-тежко протичане, както и от възникване на усложнения вследствие на грипната инфекция, независимо от възрастта си, са и хората с хронични заболявания, при които грипът обикновено е причина и за обостряне и допълнително влошаване на основното заболяване.

Рискът

“Когато се говори за рискови групи и риск от грипна инфекция, е много съществено да се подчертае, че става дума за три различни вида риск”, обяснява доктор Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология към Министерството на здравеопазването. В първата група влизат хората с повишен медицински риск, при които има по-голяма вероятност за по-тежко протичане на заболяването, за възникване на усложнения, налагащи лечение в болница и за фатален изход. Този риск съществува в значително по-висока степен при хората над 65 години, особено старите хора в домове за медико-социални грижи и лечебни заведения за хронично болни, както и при възрастни и деца с хронични заболявания (сърдечно-съдови, бъбречни, белодробни, вкл. бронхиална астма; заболявания на обмяната на веществата, вкл. захарен диабет; хемоглобинопатии; имунна недостатъчност, вкл. медикаментозна или свързана с HIV). Втората група е на хората с повишен риск да разпространят инфекцията. Този риск съществува при здрави хора, които са в контакт с високорисковите. Към тази категория се отнасят медицинският персонал, служителите в домове за медико-социални грижи и лечебни заведения за хронично болни, социални работници, които посещават домовете, членове на семейството, които живеят заедно с болни и стари хора. В третата група попадат лицата с повишен риск от заразяване и съответно - заболяване. Такава опасност съществува при всички лица с професии, които предполагат контакти с много хора; при студенти и ученици, които живеят в общежития; както и при деца, които посещават детски заведения.

Ваксината - задължителна или препоръчителна?

Различни изследвания доказват ефективността от антигрипната ваксина - 56% по-малко респираторни заболявания, 53% по-малко пневмонии, 48% по-малко болнично лечение и 68% по-малко смъртни случаи в резултат на усложненията от грипа.

Възможностите за лечение на грипната инфекция са доста ограничени, въпреки че вече се предлагат и специални медикаменти с антивирусно действие (от тази година и в България има два такива препарата - “Ремантадин” и “Тамифлу”). За да са ефективни тези медикаменти обаче, тяхното приемане трябва да започне още в първите часове от началото на заболяването, което често пъти не е възможно. Освен това тези препарати имат много странични ефекти, а и са на висока цена. Това е още една причина, поради която ежегодната ваксинация е най-ефективният начин за предпазване от грипа и свързаните с него усложнения. Освен че предпазва от фатален изход и от развитието на тежки заболявания, ваксината има и важна обществена функция - да предпазва околните от развитието на заболяването (при много хора заболяването протича леко и почти безсимптомно, те го карат “на крак”, и така свободно разпространяват грипния вирус). Ежегодното прилагане на ваксината по никакъв начин не намалява нейната ефективност. Октомври и ноември са най-доброто време от годината за поставянето на такава ваксина.

Противогрипната ваксина не е лекарство. Ваксинацията наподобява вирусна инфекция (без да причинява заболяване), която цели да провокира имунната система на организма да се бори с инфекцията. При ваксинацията в организма се въвеждат незаразени убити вируси. Те не могат да предизвикат заболяване, а стимулират организма за изработване на антитела. Когато в организма попадне "див" щам на вируса (от околната среда), той не се нуждае от време за изработване на антитела, тъй като те вече са създадени след ваксинацията. Антителата се свързват с вируса, предотвратяват заразяването на клетката и размножаването на вируса. По този начин заболяването се предотвратява от самото начало.

Грипът е заболяване, което може да доведе до усложнения при хора от всякаква възраст. Затова противогрипната ваксинация е препоръчителна за всички хора над 6-месечна възраст. Има обаче групи хора, за които ваксинацията е задължителна - това са хората от трите изброени по-горе групи - хората с по-висок риск от усложнения и смърт след грипно заболяване, хората, които са в пряк контакт с високо-рисковите лица, както и всички хора, чиито работа и начин на живот са свързани с постоянни контакти с много хора.

Разбира се, и за по-младите и здравите по принцип хора, е полезно да бъдат имунизирани срещу грип, за да избегнат това сериозно заболяване. При тях ефективността на грипната ваксина е най-висока - тя предпазва от 70% до 90% от ваксинираните от заболяването. С напредване на възрастта и при наличието на състояния, които потискат имунната система, изработването на защитни антитела отслабва. Но по отношение на сериозните опасности, свързани с грипа, ефектът от имунизацията е висок и тя предпазва от 50% до 70% тези рискови пациенти от тежко протичащи инфекции, съпроводени с усложнения, които често налагат прилагане на антибиотици и болнично лечение (напр. пневмония), а по отношение на преждевременната смърт ефективността на ваксината е съответно 80%.