Никола Антикаджиев отново посреща гости в клуба на Народния театър
По времето на “Антиката” през ресторанта минава целият интелектуален елит от онова време, спортисти и високопоставени функционери на БКП. Антикаджиев е на “ти” с повечето, познава личните им преживелици и навици. В театъра отива като човек с опит. През 1964 г. е управител на кулинарния магазин на "Балкантурист", до днешния "Шератон". Внася от Италия първите автомати за кафе. През 1968 г. става управител на хотел "Славия". След това държи ведомственото заведението на "Булгартабак".
Благодарение на познанствата си в артистичните среди се снима и в епизодични роли в киното - "На всеки километър", "На живот и смърт", "Изгори, за да светиш". Именно по време на снимки в Берлин на филма “На всеки километър” възникнала и идеята за клуба. "Докато се разхождахме с Черкелов, Кабакчиев, Вачков, Данаилов, влязохме в един клуб, оказа се "На актьора". После Кабакчиев издейства помещението на стария бар "Астория", който тогава се премести от пл. "Народно събрание" до Американското посолство”, разказва той. След ремонт бившият бар е готов за клуб на актьора и през 1972 г. на откриването присъства и комунистическият управник Тодор Живков. През 1976 г. се мести на последния етаж на Народния театър. Откриването, разбира се, пак е в присъствието на почитателя на театъра Живков.
Антикаджиев говори с удивителни подробности за премиери отпреди 20 години. Наричат го биограф на актьорите. През 2002 г. на "Аполония" е представена книгата му "Антикаджиев разказва", която съдържа спомени за 147 известни личности. Тя се изчерпва бързо и се наложило авторът да подари своя екземпляр на президента Георги Първанов. Сред най-добрите му приятели била Невена Коканова. Бил близък с актьорите Георги Парцалев и Нейчо Попов, с професорите Тончо Жечев и Николай Генчев. Продължава да другарува с Любомир Левчев, Стефан Данаилов и Никола Анастасов.
Никола Антикаджиев е роден на 18 ноември 1929 г. в Петрич. Живеехме 21 души в най-голямата къща, разказва той. Сградата е толкова забележителна, че през 1941 г. в нея се настанява щабът на германската армия на Балканите, а по-късно, но до 1991 г., в нея се разполага околийският комитет на БКП. През 1950 г. БКП интернира семейството в Твърдица. По политически причини образованието му се проточва и успява да завърши Юридическия факултет на Софийския университет в края на 50-те години.
За себе си казва, че е щастлив, защото има голямо и сплотено семейство. Хвали се, че от три месеца се радва на правнук. Семейството от 12 души продължава да се събира всяка неделя на обяд в жилището, в което живее от сватбата си, в кв. "Лагера".