Христо Попов е собственик на веригата магазини „Фамилия”. Завършил е международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София и магистратура по бизнес администрация в Кембридж. Специализира мениджмънт в Харвард, Сингапур, Великобритания и Унгария. Започва работа в отдела за стратегическо планиране на "Шел" в Лондон, а след това работи по проекти на компанията в България, Унгария и Великобритания. Последната му позиция е директор на "Шел" за Тайван.

След 1989 г. е мениджър в дистрибуторската фирма „Миксекспрес”, която налага някои марки алкохол на нашия пазар. Ръководи едногодишен проект за преструктуриране на дейността на пивоварния гигант "Саб Милър" в Европа. През 2003 г. е генерален директор на "Интербрю" за България. Христо Попов владее три езика - китайски, английски и френски. Учил и израснал в Пловдив в семейство на лекари. Женен, с две деца.

Магазините “Фамилия” са създадени през 1999 г. и оттогава фирмата бележи среден годишен ръст над 150 процента. Преди дни „Глобал файнанс” обяви, че инвестира два милиона лева във веригата супермаркети. Неговата амбиция за магазините е служителите да поздравяват клиентите по име, а вечер, когато се приберете вкъщи, с чиста съвест да дадете от храната, купена във "Фамилия", на децата си. “Отивате в голям хипермаркет, влизате в магазина с 20 други хора, нареждате се на опашка на каса номер 14, касиерката няма време да вдигне очи. Искам обратното - топлината, която можете да получите само в един квартален магазин, където всеки ви познава, отношението на добрия съсед”, казва той.

По неговите думи едно от големите предизвикателства за човек, който работи активно, е да намери баланс между кариерата и семейството. “Ако срещна златната рибка, ще си пожелая денят да има 30 часа. В големите фирми ти помагат да решиш този проблем и да подредиш ценностите си”, казва той. Минава подобен курс в Австралия, след който си отговаря кои са важните неща в живота. “Ако си представите, че сте на 80 години, ще разберете, че важните неща остават не парите и мерцедесите, а децата, роднините, приятелите и колегите”, казва Попов.

Има възможност да се докосне до различни култури и да види различни гледни точки. В Кембридж попада до известна степен заради късмета да е сред първите хора, които излизат от България. Вторият фактор е смелост. “Май месец отидох с 300 долара в джоба си, а октомври трябваше да платя 15 000 лири. Започнах да работя. Докато другите купонясваха, със съпругата ми продавахме дюнери”, спомня си той. По неговите думи престоят му в университета опровергал няколко мита, с които дошъл от България. Първият е, че българите сме по-умни от другите. “Лежим върху лаврите от медали, спечелени на олимпиади по математика”, казва той. Вторият мит е, че знаем много. Научени сме да помним информация, но нямаме умения за решаване на проблеми, смята Попов и добавя, че най-важното, което научил в Кембридж, е как да излиза от традиционния начин на мислене. Според него е мит и че хората извън България могат да постигнат нещо повече от нас. На практика по нищо не отстъпваме на останалите. “Впечатляващо беше, че факторът “пари” там се абстрахира. Хора с издръжка милиарди са надживели желанието да покажат колко са богати. У нас, ако някой има повече пари, се старае всеки да го разбере“, разказва мениджърът на "Фамилия".

Решил да остане в България, защото е от поколение със сантиментално отношение към родината. Смята, че у нас има невероятни възможности и ако човек има бизнес опит от големи международни фирми и познава бизнес средата, е с много повече шансове тук, отколкото навън.

От опита си на търговец казва, че ценовата чувствителност на българина се надценява, защото реалността показва, че ако имаш хубав продукт, хората го купуват, дори да е по-скъп от нискокачествения.

В България няма безработица. Ако човек е млад, работи му се и има амбиции за себе си, ще си намери работа светкавично. Българската работна сила не е нископлатена, ако пресметнем съотношението количество пари на продукт, убеден е Попов. “Търсенето на качествени хора с нормални работни навици е по-голямо от предлагането. Всеки месец наемаме 50 души, които минават през училище "Фамилия". Затрудняваме се да намерим хора. За съжаление приветливото поведение не ни е национална черта. Има хора, на които им идва отвътре, но това е рядкост”, обяснява той.

Според него най-голямата грешка на работодателя е краткосрочно мислене. Задачата на мениджъра е да изгради екип, да инвестира време, усилия и пари за изграждането на специалисти, да помогне на хората да работят за себе си, защото най-добрите служители са тези, които имат амбиции за собствения си живот. Професионалната му мечта е да създаде екип от млади хора, който не отстъпва на най-добрите в индустрията и в който всеки може да постигне своите лични професионални амбиции.

Не вярва в късмета в бизнеса. В трудни моменти си казва, че каквото и да стане, най-важното никой няма да ми го отнеме - децата и семейството. Любимата му фраза е ”каквото не ни убива, ни прави по-силни”.

Съветът му към хората, които сега започват бизнес, е имат ли идея, да работят за нея и да не слушат тези, които ще ги обезкуражават. Да не се страхуват от грешките си. Да се обградят с качествени хора и да знаят, че персоналните характеристики са по-важни от техническите умения.