Все повече американски пенсионери напускат предградията, където са прекарали по-голямата част от живота си, и създават нови социални общности в сърцето на големите метрополитени, пише онлайн изданието на "Нюзуик".

Те също търсят това, което е приоритет за повечето хора от третата възраст: дом без стълби в квартал с малко престъпност. Но пенсионери като сърдечния хирург Мелвин Бърк (75) и съпругата му Долорес (77) са готови да заменят времето, отредено за церемониалния следобеден чай, за друг вид забавления - динамичен културен живот, млади съседи и голям избор на добри ресторанти, пише списанието.

За да не изпуснат възможността, търговците на недвижими имоти вече купуват земя в силно урбанизирани райони, която възнамеряват да продадат като жилищни площи на пенсионери, мигриращи от предградията към центъра на градовете както Мелвин и Долорес. Когато Мелвин решава да се пенсионира през 2003 г., той и съпругата му посещават няколко жилищни комплекса за пенсионери близо до техния дом в окръг Марин, недалеч Сан Франциско, но решават, че не биха могли да живеят с възрастни хора по 24 часа 7 дни в седмицата. Затова продават колониалната си къща и се преместват в 10-етажен блок в сърцето на Сан Франциско. На Долорес й липсва градинарството, но пък сега има достатъчно време за симфонични концерти и опера. След 42 години в предградията Мелвин е очарован от енергичното ежедневие в новия квартал.

Миграцията на пенсионерите към градовете започва в средата на 90-те години и вече е добила сериозни размери, пише списанието. Тенденцията е отбягнала някои градове с вял културен живот, но пък други метрополитени са се превърнали в истински магнит. Между 1990 и 2000 г. жителите на чикагския даунтаун на възраст 64-75 години са се увеличили с 17 процента. Подобно е положението в Остин, щата Тексас, Ню Орлиънс и Лос Анджелис. През следващите 6 години, когато 76-те милиона бейби-бумъри достигнат пенсионна възраст, градските центрове ще "побелеят" още повече, отбелязва "Нюзуик".

Едва ли апартамент в центъра е еквивалент на извора на младостта, но животът в метрополиса има скрити здравословни плюсове. Изследване на "РАНД корпорейшен", публикувано този месец, показва, че високото кръвно налягане, артритът и проблемите с дишането са по-често срещани при пенсионери, които живеят в предградията и прекарват доста време зад волана, отколкото при техните връстници, които се движат пеша всеки ден.

Някои искат да се пенсионират и да го карат полека, но поколението, което тепърва ще се пенсионира, е в топ форма, ерудирано и търси културни предизвикателства. Затова то иска да остане свързано с пулса на града, казва Фред Купър, вицепрезидент на "Тоул брадърс", компания която сега строи блокове във Филаделфия и Хобокен, след като направи състояние от луксозни домове в предградията.