проф. Михаил Динев: Половината акционерни дружества избягват задължителния одит

проф. Михаил Динев: Половината акционерни дружества избягват задължителния одит

Проф. Михаил Динев стана председател на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) преди по-малко от месец на извънредно общо събрание на организацията. До него се стигна, след като в продължение на повече от година в организацията зрееше управленска криза. Тя беше провокирана от проектопромените в Закона за счетоводството, които вече са факт. В резултат на тях независимият финансов одит беше вкаран под шапката на Министерството на финансите, а критериите за предприятията, които задължително се одитират, бяха удвоени. Част от одиторите считаха, че предишният управителен съвет не е успял да защити интересите на гилдията и изразяваха позициите си в публичното пространство. Бившият управителен съвет, оглавяван от доц. Симеон Милев, свика извънредно общо събрание в края на май с идеята да тушира кризата и така създаде прецедент в историята на ИДЕС. Първото извънредно събрание на дипломираните експерт-счетоводители не доведе до преодоляване на кризата. В началото на септември беше инициирана подписка за сваляне на управителния орган, а в средата на месеца предишния УС на ИДЕС подаде оставка. Новоизбраният председател е натоварен с очакванията да обедини гилдията и да изведе института от кризата.

Проф. Динев е дългогодишен преподавател в УНСС и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. В далечното минало е бил зам.-министър на финансите.

 

В: Промените в Закона за счетоводството разбуниха духовете. Те обаче бяха приети и нещата като че ли позатихнаха?

- Това, че законът за счетоводството беше променен по начин, с който професионалната общност не е съгласна, показва две неща. Едното е, че нямаме достатъчно силно лоби във властта, а другото - че авторитетът ни в обществото не е достатъчно висок.

В: Въпросът за доверието на общество в професията ви, както и за общественият й авторитет, е проблем с международен мащаб. Какво е обаче националното му измерение и какво ще направите за преодоляването му?

- Авторитет се гради с работа. Според мен одиторите имат авторитет в предприятията, с които работят, и това им носи удовлетвореност. По-голямата част от гилдията обаче не си дава сметка, че това не е достатъчно. Ние трябва да докажем в публичното пространство, че финансовият одит е обективна обществена потребност. Тази потребност ще става все по-осезаема в бъдеще, особено с развитието на капиталовия пазар и банковия сектор, а и с реалния сектор като цяло. Смятам също така, че ИДЕС е капсулиран и това трябва да се преодолее, организацията трябва да се отвори към обществото и да присъства активно в него.

В: Одиторите протестираха срещу измененията в счетоводния закон, но в протестите им някак срамежливо се подминаваше това, че критериите за предприятията, подлежащи на независим одит, бяха завишени два пъти. Не е ли важен фактът, че пазарът ви се свива?

- Ако говорим само за размера на пазара, ще отбележа, че има резерви той да се запази. Така например акционерните дружества са над 9 хиляди. Всички те попадат в обхвата на задължителния одит, реално обаче се одитират не повече от 4 хиляди. Аз мисля, че ако държавата гледа на ИДЕС като на партньор, би трябвало да ангажира данъчната администрация с това тя да изпълни задълженията си и да направи необходимото отчетите на всички акционерни дружества да бъдат одитирани.

Проблемът обаче не е в размера на пазара, проблемът е в начина, по който беше направена промяната. Тя мина под наслова, че освобождавайки някои предприятия от задължителен одит, се облекчава бизнесът. Тази теза показва явно неразбиране на бизнес средата. Истината е, че от промяната губят и тези предприятия, които се “облекчават”, а и обществото и държавата като цяло.

Загубвайки одитора си, счетоводителите на тези предприятия ще трябва да го заместят с консултанти, обучителни семинари. В крайна сметка това няма да е по-евтино, т.е. на бизнеса няма да му олекне. Внимание заслужава и фактът, че консултантът не носи отговорност за верността на отчета, а одиторът изразява мнение по него и носи отговорност за това си мнение. Освен това от превантивната роля на одиторите по отношение на данъчното облагане печелят държавата, а и обществото. Така че с тази промяна не е направено добро на никого.

В: Независимият финансов одит попадна “под шапката” на министъра на финансите, т.е. на Националния съвет по счетоводство. Как гледате на това?

- Този факт е резултат на това, че ИДЕС прекалено много се родееше със счетоводителите. Това не беше случайно, а част от една користна идея. Прокрадваха се твърдения като това, че институтът трябва да сертифицира счетоводителите и други подобни с цел стимулиране на т.нар. обучителен процес. В крайна сметка резултатът е, че независимият финансов одит попадна под шапката на министерството. Това мен лично не ме притеснява, то обаче не стои добре, погледнато в международен план. Освен това държавата е само страна, свързана с дейността на независимия финансов одитор. Страни обаче са и бизнесът, и обществото като цяло. Каква е логиката да се създава дисбаланс, като една от страните получава превес?

Това, че одиторите проверяват счетоводната база, не ги прави счетоводители. Одиторите, ако не един клас над счетоводителите, са поне различен клас от счетоводителите като цяло. Крайно време е да преместим акцента от това, че сме дипломирани експерт счетоводители, по посока на това, че сме одитори. В тази връзка одитът не би трябвало да попада в обхвата на съвета по счетоводство.

В: Какво мислите за конфликтите вътре в организацията?

- Крайно време е да им се сложи край. Те с нищо не допринасят за авторитета на професията в обществото. Онова, което аз съм виждал по света като структури, сродни на ИДЕС, са едни общности от интелектуалци, с традиции и високо обществено положение. Няма да сбъркам, ако кажа едни аристократични структури. Взаимоотношенията вътре в ИДЕС са част от нашата култура, а от нея в значителна степен зависи положението ни в обществото, а и мястото ни в международната професионална общност.

В: Досега нито държавата, нито ИДЕС са дали ясен отговор на въпроса какво е обществено значимо предприятие, т.е. защо едно предприятие трябва или не трябва да подлежи на финансов одит. Мислите ли да направите нещо в тази посока?

- Аз съм един от съавторите на Закона за Сметната палата. Този проблем датира оттогава. Извън обхвата на одита или извън обхвата на обществения контрол, остават частните здравни клиники, в които на практика всеки българин е акционер. Значителна част от вносителите на лекарства също не подлежат на одит, а се знае социалната значимост на цените на лекарствата. Имаме готовност да очертаем кръга на обществено значимите предприятия и ще водим разговори с министерствата, имащи отношение към независимия одит, ще лобираме и се надявам да намерим пресечната точка на обществения интерес и интересите на професията.

Одиторите биха могли да играят съществена роля във връзка с финансирането по линия на еврофондовете. Там нещата сега се контролират само от Агенцията за държавен и финансов контрол, но тя няма такъв опит със стопанската дейност, какъвто има ИДЕС.

В: Каква е позицията ви за взаимоотношенията между ИДЕС и Асоциацията на дипломираните експерт счетоводители на Великобритания (АССА)?

- Не познавам добре проблема, но има решение на общото събрание и докато то не вземе друго, мога да изразя само личното си мнение. По принцип съм с убеждението, че АССА се държи по-скоро като стопанска организация, чийто бизнес е обучението. ИДЕС е по-скоро организация с идеална цел, защитаваща интересите на членовете си. Освен известните неща това е още едно нещо, което ни прави несродни организации. Не разбирам това толкова силно желание за каквото и да било взаимно зачитане. Таксата за един изпит в ИДЕС е 150 лв. Какъв е проблемът на един квалифициран човек, дал много повече пари за АССА квалификацията, да се яви на него?

В: Смятате ли, че е нормално всяка година в ИДЕС да се дипломират само един-двама от около 60-70 кандидати?

- Това не ме притеснява. Все пак критериите на изпитите са част от процеса на саморегулация на професията. За мен е по-важно тези двама, които се дипломират, да се дипломират защото са най-добрите, а не защото са посочени от някого. Освен това част от колегите поставят въпроса за това да се обявят нулеви години, тъй като няма потребност от нови одитори. Това, разбира се, са неща, които не могат да се решават на крак, но въпросът стои.

В: Ограничавайки броя на новодипломираните одитори, не слагате ли чадър над некадърните? Все пак си има пазар.

- Одитът е специфична дейност, която не се поддава на на класическите пазарни правила. Румъния и Унгария опитаха да оставят пазара да регулира дейността и резултатите никак не са добри. По тази причина се върнаха към регулация на професията от институтите.

В: Вие сте представител на академичната общност, какво ще направите, за да се подобри поддържането на квалификацията на одиторите?

- Много неща. Като начало ще се разшири обхватът на поддържащата квалификация. През последните две години акцентът беше сложен само върху международните стандарти. Аз бих попитал езиковите познания, бизнес етиката не са ли част от уменията, които един одитор трябва да има? Смятам да превърнем ИДЕС в обучителен център. Сега тази дейност се осъществява разпокъсано от частни фирми, където преподаватели са членове на ИДЕС. Те би трябвало да се върнат и да преподават тук и ако проблемът са хонорарите, ще им даваме по-високи.

В: Има ли някакъв проблем счетоводителите, които нямат желание да стават одитори, да полагат изпит по счетоводство в ИДЕС по свое желание и за успешно положения изпит да им се дава съответен документ?

- Подобна идея лансираше Гати ал Джебури. По принцип мисля, че няма проблем, но това трябва да се обсъди и вътре в ИДЕС, и с професионалните организации на счетоводителите.