Арх. Пенка Станчева създаде новия символ на Пловдив

Арх. Пенка Станчева създаде новия символ на Пловдив

 Колеги и приятели наричат Пенка Станчева Фичето. Причината е, че тя е вторият архитект в българската история след легендарния възрожденски майстор Кольо Фичето, събрал смелост да създаде сграда върху мост. Проектът на пловдивския търговски комплекс "Марица" , който ще бъде открит след месец, е огромно предизвикателство - заради множеството ограничения и забрани в строителството на подобно съоръжение. Мостът представлява експериментална предварително напрегната конструкция и не трябва да се перфорира - затова новата сграда е свързана към страничните бетонови бордюри.

Има ограничения и за тежестта на постройката - тя трябва да бъде направо безтегловна, мери се теглото дори на кабелите, обяснява арх. Станчева и добавя, че обектът е станал възможен благодарение на конструкторите проф. инж. Марчо Минев и инж. Димитър Куманов. Строежът също е бил затруднен - монтажниците на фасадите висели на люлки над реката. По нейните думи още по-голяма е отговорността от това, че мостът вероятно ще се превърне в един от новите символи на Пловдив. Неговият дизайн с агресивно цветово решение вече е гореща обществена тема - половината град е във възторг, другата половина не одобрява ярките червени цветове на фасадите.

Търговският център на моста ще събере общо 48 магазина, кафенета, тераси на площ 5000 кв.м. Той е 160 метра дълъг, 16 метра широк, в най-високите си части е 5 метра. Пространствата могат да се пренареждат с преместване на вътрешни стени. Концесионер е “Търговски център Марица“ с инвеститор Денис Бареков, а инвестицията е над 5 млн. лева. Изпълнител е пловдивската СИЕНИТ.

За интериора на едно от кафетата Станчева организира студентски конкурс. Идеята й е всяка година с помощта на инвеститорите да прави подобни състезания, като по този начин бъдещите архитекти ще имат възможност да се изявят в реални условия на нейни обекти.

Арх. Пенка Станчева е не само практик - тя добре познава световните тенденции в своята област и често пише в специализирани издания. На въпрос за модата в строителството и интериора у нас отговаря, че за офис сградите се предпочита метал и стъкло. Така е и по света, с тази разлика, че там се ползват по-високотехнологични материали и системи. Впечатленията й са, че в частното строителство хората остават консервативни и предпочитат традиционните къщи с големи чардаци и меки скатни покриви. Във вътрешното обзавеждане пък на почит е италианският дизайн. Все още набират почитатели тъмните, наситени цветове, които са на мода в Европа. Нейните лични предпочитания са към еклектичния стил и просторните пространства, за които казва, че са благоприятни и за широтата на мисълта. Собствения си дом описва като “почти празен и бял”.

Пенка Станчева е на 35 години, родена е в Пловдив. От 1995 г. е на свободна практика като управител на "Пост скриптум" ЕООД. Сред наградите й са първо място на международен студентски конкурс за център по изкуства в гр. Лион през 1994 г., първо място от Съюза на архитектите за оригинална дипломна работа, награда Къща на годината от сп. "Идеален дом" за 2002 г. До днес е създала 8 многофамилни жилищни сгради, интериорните решения на 16 кафенета, офиси и обществени сгради и над 20 жилищни интериора. Нейно дело са например жилищните кооперации на строителната фирма "Аримекс", офис сградата със склад на "Термопал", до летище София, интериорът на хотел "Бор" в Слънчев бряг, офисите на "Интербрю", на тенис клуб "Малееви", ресторант "Дел Мондо", нощният бар на хотел "Хемус". В момента проектира и дизайна на мебелите за 2005 г. за мебелна фабрика "Мебелор".

Колегите й я познават като човек, който съчетава бизнес умения, точна техническа мисъл и артистичност. Приятелите й знаят за нея, че е свободолюбива, със силен характер, с неизчерпаема енергия и с упоритост, характерна за зодията й - Овен. Самата тя казва за себе си, че до известна степен е раздвоена личност - ежедневието й е изключително динамично, а тя е настроена по-медитативно и обича усамотението. Една от интересните подробности от биографията й е, че преди три години емигрира в Канада, където успява да се устрои и да си намери работа по специалността. Връща се в България, за да си закрие фирмата, и остава. Причината е, че не може да живее без приятелите си. Взима си дълги ваканции поне два пъти в годината - занимава със спорт - сноуборд и уиндсърф. Релаксира в Родопите. Мечтае за по-продължителна почивка. Не е сигурна обаче, че ще издържи дълго, без да работи.