Проф. Ивайло Знеполски: В София Умберто Еко ще очертае границите на европейската култура
- - - - - -
B: Директор сте на Дома на науките за човека и обществото, който от няколко години организира срещите "Софийски диалози". Каква е целта на тези събирания, на които присъстват известни личности от цял свят, тази година специален гост ще е Умберто Еко? Как се съгласи да дойде в България?
- Една от основните грижи на Дома за науките и обществото е интегрирането на България в европейското академично пространство. Преди 15 години, когато започнаха промените у нас, се откриха празноти в начина ни на мислене, в академичните занимания, тематичната ни ориентация и методологичните оръжия, с които работи нашата хуманитаристика. В практиката през годините се забелязват известни провинциални комплекси, чувството за изолираност. Точно затова се роди идеята за създаването на "Софийски диалози". Те имат за цел да се работи срещу провинциалните комплекси, насадени у нас. Искаме млади хора да се срещат с известни имена от света и да дискутират с тях. Формулата, която приехме, е тези срещи да са около една голяма личност. Това беше много амбициозно и много трудно, но благодарение на лични контакти успяхме. Искам да припомня, че преди две години в нашите срещи участва Жак Дерида, а сега очакваме Умберто Еко. Той е планетарна звезда. Според мен в момента в световен план няма друга фигура на тотален интелектуалец като него. Той наистина е човек оркестър, който покрива големи територии на съвременното хуманитарно мислене. Еко е много притегателна личност и е голяма чест, че ще гостува в България. Трудно го убедих да дойде.
B: Кои ваши аргументи натежаха, за да приеме?
- Без да преувеличавам, мисля, че единственият аргумент е дългогодишното ми приятелство с Еко. То датира още от 80-те години, когато написах книга върху романа му "Името на розата" и изследванията му върху семиотиката. Той можа да се запознае с откъси от нея, които му допаднаха. По-късно ме покани да участвам като автор в списанието "Версос", което издава . Гостувал съм в дома му в Милано. Срещали сме се на международни научни срещи . Връзката ни, от една страна, е като колеги, от друга - между учител и ученик, въпреки че разликата в годините ни не е много голяма.
B: Темата на конференцията, която ще се проведе в София на 27 ноември, е : "Знаци, репрезентации - европейската културна идентичност", какво е участието на Умберто Еко в нея?
- Първоначалната идея беше конференцията да бъде около личността на Еко. Това означаваше да се затворим в строго специфичната тематика на семиотиката. Тя е много интересна наука, но засяга по-тесен кръг от хора. Предложих му по-широка формула, която да свърже европейската културна идентичност с технологиите на семиотичния анализ. Замисълът е да видим как с техниките на производството на знаци и техниките на интерпретация могат да се прочетат редица процеси в европейската интеграция и нейната културна индентичност. Свързваме по-прагматичен с по-научен профил. Докладът на Умберто Еко ще е за границите на европейската култура. Искам да ви кажа, че големите имена привличат други големи личности. На конференцията ще дойдат още интересни мислители като Жан- Марк Фери от Брюксел. Той е автор на най-добрата книга, посветена на европейската държава и гражданство. Известният модерен философ Джани Ватимо, както и Филип Роже - главен редактор на авторитетното списание "Критик" , автор на бестселъра "Антиамериканизмът в Европа", Франсоа Растие, който е синоптик на изкуството ще са в компанията на Еко. Формулата на конференцията е да има диалог, кръстосване на мнения. Конференцията ще бъде закрита от Умберто Еко с коментар на дебатите на нея. Диалозите ще бъдат записани и по-късно издадени в книга.
B: Къде е мястото на българската култура в европейската идентичност?
- Мисля, че българската култура няма проблеми да се вмести в европейската идентичност. По-скоро се налага да свикнем с двойнствения й статут. Единият е статутът на колективното идентифициране, вторият е включването на културни фигури. В европейското културно пространство националната културна идентичност започва да губи значението си и се превръща по-скоро в регионален фактор. Сега, когато сме изправени пред пространството, което се разширява, и де факто няма никакви пречки освен вътрешни, или по-скоро пречки на качеството да присъстваме в него. Нашата култура се оказва в ситуацията на периферна култура. Преди години, когато бяхме в Източния блок, бяхме екзотична култура, която за четири десетилетия си създаде собствена жанрова рамка и се занимаваше с типове персонажи и конфликти, които не интересуваха другия свят. Например фигурата на партийния секретар, за когото бяха изписани хиляди страници, нарисувани картини, не се разбираше от Европа. Трябва да свикнем, че в границите на големия свят ще бъдем периферна култура. В това няма нищо страшно, нито унизително. Отделни фигури от нашите творци могат да попаднат в центъра и да водят диалог наравно с големите в Европа. Нещата се развиват в посока на отслабване на фолклорното разбиране за идентичност. За мен ще бъде много интересно да разбера как Умберто Еко определя границите на европейската култура. Очевидно това няма да бъдат географски граници, а граници на ценностите, които много трудно се определят.