Бизнесът може да печели от "социална отговорност"
Според представители на фондация "Обединени медии" българинът има желание да дарява в името на някаква кауза, която смята за значима, като
честотата на даренията е обратно пропорционална на размера им
Смачкани левчета в пощенски плик са нещо обичайно за организаторите на дарителски кампании. Проблемът е в администрирането на тези разрастващи се финансови потоци, пътищата, по които те достигат до действително нуждаещи се и ефективното им използване за постигането на нужния ефект.
"Дарителите най-често искат да са сигурни, че парите им са вложени полезно и според волята им", казва Пенка Цветкова, мениджър "Корпоративни услуги" във фондация "Помощ за благотворителността в България". Проект на неправителствената организация предлага пакети, специално разработени за граждани и търговци, чрез които тези две условия са спазени, а като допълнение участниците в схемата получават възможност
да намалят напълно законно данъците си
да спестят време и усилия. Чрез кампанията "Колкото повече - толкова повече" за първите три години са набрани 30 хил. лв. по схема "дарителство по ведомост", с каквато правителството планира да запълва и част от Фонда за лечение на деца. С посредничеството на работодателя всеки желаещ служител превежда по сметка левчето, което иначе би сложил в шапката на някой "обран турист". Полезна подробност в тази инициатива, която добива особена тежест в края на финансовата година, е възможността да се отчетат като дарения пари, които реално не са похарчени, обясни Пенка Цветкова. Те остават в индивидуалната сметка на дарителя, приспадат му се от облагаемия доход, а ще бъдат похарчени тогава, когато той избере подходящата кауза. В инициативата досега са се включили около 500 служители на около 50 работодатели, между които големи и малки частни компании, държавната администрация, неправителствени организации, общини.
"Когато проявяват благотворителност, фирмите не само правят добър жест към обществото, но и оптимизират печалбите си и стават по-конкурентноспособни", твърди Пия Мария Бьоркбака от делегацията на Европейската комисия. Наскоро тя участва в национална конференция по темата, организирана от Българската занаятчийска камара и търговско-промишлената палата.
"Имиджът на социално отговорна компания утвърждава уважението на доставчиците и клиентите към нея, прави произвеждания продукт по-предпочитан, създава
безплатна реклама и популярност
подпомага устойчивото развитие на общността", казва Бьоркбака.
В ЕС още преди 10-15 години, а в САЩ десетилетие по-рано, са осъзнали, че социално отговорното поведение носи в дългосрочен план по-големи дивиденти. Начинания, които десетилетия наред интуитивно са били осъзнавани от предприемачите като възможност за допълнителна реклама и поддържане на доброто име на фирмата, вече са част от фирмените стратегии, подлежат на планиране и управление и се наричат корпоративна социална отговорност. Според данни, разпространени наскоро от PR агенцията "V+O Communication Bulgaria", 81% от потребителите при равни цени и качество купуват продукти на компания, която се грижи за социално значими каузи (например на етикета на продукта пише, че 1 лв. от цената отива за засаждане на едно дърво). Близо 90% от анкетираните отличават добрите производители по тяхната социална ангажираност. Данните са от анкета сред 25 хил. души в 23 държави на шест континента. По думите на професора от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Елизабета Вачкова напоследък сред предимствата на този тип фирмена политика е и възможността за увеличаване на цената, ако продуктът е екологичен. Имидж носят и дейности като енергийна ефективност, минимизиране на отпадъци, обучение на собствения персонал.
Според изследване на "Алфа рисърч" от април над 60% от предприятията при взимане на решение дали да се включат в кампания, свързана с определена обществена кауза (както и гражданите), се ръководят от конкретното предназначение на средствата и от собственото си финансово състояние. Социологическата агенция изследва мнението на бизнеса за т.нар.
маркетинг, свързан с кауза
при който част от печалбата за даден продукт се отчислява за благотворителна кампания, чиито ценности производителят споделя.
Повече от половината от българските предприемачи обаче още смятат, че от подобни начинания няма ефект. Въпреки че почти половината ги оценяват като добра възможност за реклама, все пак всеки трети ги приема като чисто дарителски. Едва 17% от бизнесмените откриват в тях полза за прокарването на собствените си маркетингови стратегии, а всеки десети намира, че тези инициативи са добра възможност за проучване на пазара. Осемнадесет процента очакват да привлекат повече клиенти, а 29% - да повишат имиджа си.
Маркетингът, свързан с кауза, има гарантиран успех, тъй като задоволява естествената потребност на потребителите, купувайки, да правят и нещо добро, твърдят от фондация "Помощ за благотворителността", по чиято поръчка е направено изследването. Според експертите той отговаря и на обществените очаквания към фирмите не просто да правят бизнес, но и да бъдат социално отговорни.
При последното раздаване на награди за компаниите, работещи по правилата на социалната корпоративна отговорност, бяха отличени проекти за Център за целодневна грижа за хора с умствени увреждания, за безплатно лечение на застрашени животински видове, подпомагане на ИT обучението и приложение на високите технологии за обучение на хора с увреждания. Отличия получиха и дружества, инвестиращи в развитието на собствените си служители и създали системи за насърчения и продължаващо обучение за тях.
"Подобен тип поведение не е запазена марка само за големи компании, част от които са с чуждестранно участие и прилагат собствените си фирмени практики у нас", коментира проф. Вачкова. По думите й като социално отговорни могат да бъдат разглеждани и практиките на малките и микропредприятията, чието поведение спрямо съкварталците например се оценява с повече покупки и по-голям оборот. "Дори спазването до минута на програмата на една конференция е признак на уважение към участниците, чието време организаторът цени", казва тя.
Какво казват предприемачите
"Прилагали сме принципите на социална отговорност от първия ден на съществуването на компанията, без да сме чели за това в учебниците, а просто защото винаги сме го смятали за правилно", казва президентът на веригата сладкарници "Атлантик" Васил Цветков. През 15-те години съществуване сме имали много дилеми за бизнеса, но никога не сме преразглеждали политиката си на коректност към партньорите, клиентите и служителите си, допълва той.
"Следваме политиката на собственика - британския концерн Tate & Lyle, един от основателите на която е дал името си на прочутата художествена галерия", допълва изпълнителният директор на разградското предприятие "Амилум - България" Теодор Георгиев. Благодарение на компанията е подновено уличното осветление в целия град, ремонтирани са училищата и детските градини. "Има голяма разлика между столицата и малък град като Разград, където рядко някой ще се отзове, там въпросът е за оцеляване. Ако ние успеем да превърнем Разград в най-доброто място за живеене в Североизточна България, това означава, че все повече хора биха желали да останат в града или да се преселят тук", казва Георгиев и припомня, че безработицата в областта през последните години е спаднала от близо 40 на сто на под 20%, съживяват се доставчици и поддоставчици, качеството на работната сила се подобрява.
------------------------------
Облекчения за благотворителността по българското данъчно законодателство:
Юридическите лица имат две възможности за отчитане на направените дарения. Те могат да ползват облекчение в размер на до 10% от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване. Ако е дарен по-малък процент, по-малко ще е и облекчението. Необходимо условие за ползването на преференцията е даренията да са направени за сметка на резервите и неразпределената печалба от предходни отчетни периоди, разясняват експертите от "Помощ за благотворителността в България".
Другият начин е дарението да се отчете като разход. В този случай облекчение не се ползва, а се дължи данък в размер на 20% от размера на дарението. Дарената сума и платеният данък обаче се признават за разход на фирмата.
---------------
Красимир Ганчев, директор на "Нокиа България": Не срещаме благодатна почва
В конкуренцията на над 30 компании тези дни "Нокиа България" получи специалната награда ENGAGE на Международния форум на бизнес лидерите на Принца на Уелс за успешното ангажиране на целия екип в осъществяването на активна социална политика. Заради приноса в развитието на ИT обучението в страната компанията получи и втора награда в категорията "Инвеститор в образованието".
B: Доколко българското данъчно законодателство насърчава социалните инициативи на бизнеса?
- Мисля, че в него има кардинално несъвършенство. Във всички случаи, когато говорим за чисто спонсорство, грубо казано, под формата на суха пара, не срещаме благодатна почва, която да ни подкани да го правим. Недостатъците на данъчната политика обременяват, вместо да насърчават тези инициативи. Това мисля, че е и единствената пречка, която срещаме. Надявам се, че с времето, приближавайки се към Европейския съюз, тези неща така или иначе ще бъдат хармонизирани.
B: Какво е вашето предложение?
- Според мен със сигурност ставката трябва да е нулева. Така е редно, още повече че в този преходен период, в който България се намира в момента, това би била една помощ, бих казал, помощ от бизнеса към държавата.
B: Подобни инициативи запазена територия само за големи компании ли са?
- Отговорът е, че поведението на фирмите е като пирамида - за да стъпиш на всяко следващо ниво, трябва да си преминал през предишните и няма как да ги прескочиш. Същото е и с тези жестове. Те са възможни само когато компанията е достатъчно стабилна сама по себе си с достатъчно ясна визия за своето бъдеще. За по-малките фирми това е по-предизвикателно, но в никакъв случай не е запазено поприще за големите, напротив. Все повече се изявяват не само международни мастодонти, но и по-малки български фирми и през следващите години очаквам това да продължи.