Дама в тоалет на "Шанел" забързано прекосява калната, надупчена улица. Минава покрай сергии с блузки "Долче & Габана" по 5 лв. и добре осветени витрини, които изпреварват с години модните вкусове на множеството. Това е картината на българския моден пазар - на полюсите на "евтинджоса" и лукса без контекст, с надеждата за по-бързо попълване на липсващо средно ниво.

И през 2004

чуждите модни компании продължиха нашествието си

Само от последните месеци няколко нови марки са на нашия пазар. Преобладават фирмите за бельо - Димитрина Каменова и Татяна Канчева влязоха в модния бизнес като изключителни представители на белгийската "Плюто" (Pluto) и италианската "Пара" (Parah). Френската марка "Етам" (Etam) с представител Trend Box също откри първия си магазин в София, премиера направиха и "Дим" (DIM) с представител фирма Ital-i. Известните френски марки за дамска мода "Наф Наф" (NafNaf) и за детски облекла NСkids вече са с бутик в столицата. Дънките "Парасуко" (Parasuco), младежката линя на Версаче - "Версус" (Versus), облеклата от "Полини" са част от новите придобивки на столичния пазар.

През октомври и ноември станахме свидетели на няколко лични визити от мениджъри на известни модни компании - президентът на "Джани Версаче" Санто Версаче, Дани Хими, собственик на "Кенвело", Иван Сомарива, мениджър продажби за Източна Европа и Русия на "Дзеня", Волфганг Лай - създател и главен изпълнителен директор на модна къща "Ескада". Всички те в интервюта любезно твърдят, че българите са изключително елегантни и с европейски вкус, а България е един от перспективните нови пазари на Европа. И добавят, че се надяват скоро у нас да възникне и средна класа. Защото в момента

клиентите на големите чужди марки са не повече от 1000

казват самите вносители. Българските търговци на маркови стоки имат конкуренция не само в лицето на местните си колеги, но и на пазарите в съседство. Туристически агенции у нас започнаха да правят редовни шопинг турове до близките държави, Италия и Германия.

Извън светлините на "Витошка", провъзгласена през 2003 за "Улица на модата", се развива съвсем друга търговия. Магазините втора ръка процъфтяват. Само в идеалния център на София има над 10 магазина за дрехи втора употреба. Търговията така се разрасна, че те се разслоиха на бутици, отбрани и обикновени - с цени за едно палто от 100 през 50 до 20 лв.

Друг тип актуални търговски обекти със социална функция са т.нар.

европейски чистачи

в които се предлагат остарели маркови колекции. В магазинчетата за ишлемета пък се намират дрехи, шити у нас или в Турция, които по някаква причина - повече произведени бройки, дефекти или отказана поръчка - не са стигнали до възложителя. През тази година те буквално никнеха като гъби из София, сменяха местата си, а мълвата за тях вървеше от уста на уста. Единствената им реклама беше надписът на витрината "маркови дрехи на ниски цени" или табелки, на които е изписано "10 - 15 - 20 (лева за парче)". Тези промъкнали се в магазините ишлемета са един от проблемите на пазара, казват вносители и производители.

Сивият внос е другата болна тема на предприемачите с крайно ниските цени на обикновено азиатските стоки, които създават

фалшива представа за стойността на труда и материалите

и носят общото усещане за "евтинджос". Това е духът не само на пазара в Илиянци - от една разходка из него човек се убеждава, че голяма част от търговците в центъра на София пазаруват именно оттам, а надценките надхвърлят 100%.

Ментетата на известни чужди марки са стара тема, която през 2004 г. не бе така актуална. По думите на търговските представители те са престанали да се борят срещу тях, защото не си заслужават усилията - пазарът на ментетата не привлича редовните им клиенти, които добре знаят, че не могат да си купят оригинални джинси "Левис" за 18 лв.

Все по-често се правят имитации и на български марки. Копие на една от ризите на "Драго&Радо", модел 1994 г., може да се види и в друг столичен магазин, само че модел от 2004 г., с друго качество и друга цена. Една от нашумелите дизайнерки през годината - Виргиния Здравкова, пък каза, че е обичайно да вижда копия на свои модели на чужди витрини.

Стара е и темата за самозваните представителства на чужди марки, които обаче все по-трудно се вписват в средата на издържаните до последен детайл франчайз магазини. Въпреки това магазин, който предлага облекла от австрийската марка "Джоунс", все още работи в центъра на София, след като официалното представителство тази година откри бутик в ЦУМ и проблемът стигна чак до австрийското ръководство на компанията.

Докато чуждите представители и дистрибутори се нароиха, то

българските производители остават малко

Те се разделиха на две - една част се заеха с ишлемета като между другото пуснаха и свои колекции, които много малко се различават от това, което се шие и изнася за известните марки. Пример за това са "Агресия" и "Ролман". Друга част от същата група разработиха собствена обмислена и последователна концепция, която им осигури разпознаваем стил. Добър пример за това е "Рила стил", а заявка е отцепилата се от нея "Капаска". "Капаска" е голямата новина на 2004 с амбицията си да създава български дизайн от висока класа в духа на френската мода. Екипът на фирмата е на средна възраст 30 години, но вече с опит от "Рила стил", откъдето групата дизайнери, технически лица и административен персонал се отцепи със скандал миналата година.

Други български марки успяха да се фокусират върху нашия пазар и развиха определен стил, магазинна мрежа и събраха верни клиенти. Някои от добрите примери, без претенции за изчерпателност, са "Драго&Радо", "Текстон" и пловдивската "Миро", KVS и може би великотърновската "Енита". "Драго&Радо" и "Текстон" например никога не са давали заявка и не са получавали

"Златна игла" - най-престижния приз за мода у нас

който навърши 10 години. Номинациите за наградите и тази година бяха за тези, които най-активно използваха услугите на PR агенциите. Най-нашумялото име на 2004 г. - Виргиния Здравкова, която уши тоалетите за конкурса "Мисис Свят", взе наградата за дизайнер на провъзгласената за "Българска академия за мода" организация. "Агресия", която се занимава предимно с ишлеме за големи чужди фирми като "Ив Сен Лоран", "Лакост", "Пиер Карден" и "Луи Феро" и която тази година активизира медийното си присъствие, беше отличена за "модна къща на годината". В духа на взаимното потупване по рамото между българските модни сдружения приза "Златна игла" за цялостен принос към българската мода получи Иван Чалъков - председател на "Форум българска мода".

Наградените, както всяка година, бяха избрани след гласуване на жури от модни журналисти с председател Любомир Стойков, който успешно съчетава модните инициативи с дейността на своята PR агенция "От игла до конец". Негов е и единственият алманах на българската мода. Тази година той за първи път излезе и на английски и с предговор от Зорка Първанова и се прикачи към най-широко отразената благотворителна инициатива от медиите - за борба с рака на гърдата.

Наскоро друга PR агенция - "Нота бене", за втори път се нагърби с избора на български фирми и дизайнери за

представянето на България в рубриката "Световна мода" на френския FTV канал

Един от критериите за подбора на осемте имена ("Агресия", "Рила стил", "Фаворит Уомо", "Нели Колева", "Рошавата гарга", "Атанас Парушев", "Енита" и "Дафне") беше "пробивът им навън".

"Форум българска мода", който трябва да е еквивалент на модните седмици по света, и тази година далеч не предизвика такова светско оживление, каквото има дори на модната седмица в Белград и както обикновено залата по време на събитието събра предимно роднини, журналисти и манекенки.

Друго сдружение - Националният съвет по моден дизайн, в който членуват и 8 депутати, избрани на принципа "афинитет към изкуството и културата", както и преподаватели, професори и доценти по дизайн, организира

първата национална дизайнерска борса

в края на октомври в Пловдив, където в рамките на два дни 65 млади модни таланти се представиха с автобиография и портфолио по примера на най-популярната по света форма за директен контакт между младите хора с работодатели, спонсори и търговци.

Преди месец беше сформирано и браншово обединение -

Балкански моден съвет

Учредители на организацията са Асоциацията на Балканските търговско-промишлени палати, Българската търговско-промишлена палата и Националната камара за мода в партньорство с Българската асоциация по текстил и конфекция (БАТЕК), официален партньор на Международния панаир в Пловдив. Приоритет на организацията с нестопанска цел ще бъде да обедини модните среди на територията на 10 балкански страни и да създаде партньорски взаимоотношения с организации от Европа и света.

Една от инициативите на сдружението ще бъде Балканската модна седмица, която ще се провежда веднъж годишно по време на пловдивския панаир през май и още веднъж в различни балкански държави на ротационен принцип.

Въпреки наличието на няколко модни сдружения у нас, все още в учебните заведения, където се преподава мода, липсват сериозни библиотеки, а лекциите се водят от хора, които често са много далече от практиката, или обратното - познават в тънкости технологията, но не и съвременните процеси в тази индустрия, казват производителите, потребители на университетските кадри.

Модните изложения и ревюта през годината отново потвърдиха това твърдение с колекции, които или са напълно извън времето, или са със сериозни недостатъци в изпълнението.

Българските дизайнери като цяло

продължават да следват образците на италианската мода

по-рядко на френската и почти никога на британската. Влагат се усилия предимно в декорации и ефекти, а както казват големите майстори, силата на дрехата е добрата кройка, перфектният шев и качественият плат. Повечето дизайнери се вляха и останаха в "елитарната" вълна и сякаш се страхуват от простичките неща, да не би да ги обвинят в липса на идеи. Модните награди и дефилета и през 2004 г. показаха, че у нас представата за дизайнерска дреха се свързва непременно с тоалет, който по някакъв начин бие на очи. Минималистично настроени дизайнери все още липсват. Стремежът да се харесат на максимален брой хора и да покажат всичко, на което са способни, в рамките на една колекция пък лиши много дизайнери от адресат и индивидуалност.

Следващата година на модния пазар

по мнение на търговците ще е по-добра, защото така чаканата средна класа бавно набира сили и впечатления от света. Според производителите обаче картината ще става все по-мрачна, ако не се вземат мерки срещу сивия внос.

Едно от най-близките събития, което ще промени пейзажа на модния пазар, е откриването на столичния Мол (Mall of Sofia) в края на 2005 г. "При нас ще бъдат представени всички най-големи български и световни модни имена, някои от които ще са съвсем нови за България. Mall of Sofia е и единственото място, в което се дава под наем площ за магазини от 500 до 1000 кв. м", заяви Ели Егоси, изпълнителен директор на центъра. Benetton и Sisley например ще отворят тук първия си съвместен мегамагазин, където ще се предлагат пълните колекции на всички марки на фирмите.

В момента се водят преговори със Zara, като най-вероятно марката също ще бъде представена в Мола, казаха от PR агенцията на Mall of Sofia - "М3 комюникейшън груп".

- - -

Емилиян Събев, криейтив консултант на "Драго и Радо" :

"Made in Bulgaria" скоро ще бъде невъзможно

В: Как се промени българският моден пазар през последните години?

- Зависи от каква гледна точка - това, което се продава, или как изглеждаме? Ако вземете самолет донякъде, дори само за ден, без това задължително да бъде голям европейски град, ще имате един отговор. Ако вземете автобус за София от малък провинциален град, отговорът вероятно ще бъде съвсем различен.

Българинът преценява и до голяма степен определя пазара по това колко пари има в джоба си и колко може да похарчи. Този принцип работи добре за двете социални крайности - много евтино и много скъпо, но слабо за това, което би трябвало да бъде златната среда. Наистина има повече марки, но това нищо не означава. Все още "Бенетон" минава за вид луксозност, така че от гледна точка на нагласите този пазар не е мръднал много. "Витошка" е скучна улица - "пазарен" микс от копия, оригинали плюс ишлемета на марки, които в света или отдавна са всекидневие, или такива, които нямат адекватен контекст в София. Именно контекстът е част от проблема.

София през 2004 г. не е много по-различна от 1996 г. Достатъчно е да минете по "Славейков" и под колоните на "Графа" - същият битпазар, същите продавачки на гевреци върху кашони, контейнери за боклук и стени с 10-годишен слой от плакати. Това е само част от моментната картина на идеалния център на бъдеща европейска столица, ситуация на особен вид арогантност и българският моден пазар е част от нея.

В: Как изглеждаме като потребители?

- Все още далече от идеала. Като цяло българският потребител е травмиран - осъзнато или не - първо трябва да оцелее, трябва да си плати издръжката на живота и след това всичко останало. Той живее в една враждебна среда като интериор и екстериор. Обратно на цялата нормалност, а именно да вижда и решава външността си в хармония със средата, която обитава, той все още използва външността, за да се дистанцира от нея и това му личи. В подкрепата или корекцията на своя избор той е оставен най-често сам на себе си - медиите продължават да излизат повече заради издателя, рекламодателите и тесния кръг модни експерти, способни единствено да изопачават нещата поради собствената си неадекватност, вместо да бъдат авторитетен посредник между реалността и потребителя.

Хубаво е, че все пак хората започнаха да излизат извън страната, виждат нещо различно и започват да го търсят и тук. Други влязоха в страната и с това внесоха представата за приличност, умереност и стил. Имам особената привилегия да наблюдавам това чрез моята медия - "Драго и Радо". Клиентелата ни е интересна с това, че донякъде отразява спецификата във всеки град. Например Варна е градът, където може да се живее извън стреса, семеен град с бейби бум - така че може да очакваме много млади хора след 15 години. Пловдив все още търси себе си, а главната улица закъснява с години. София е повече място за работа, отколкото за живот. Град на индивидуалисти, на хора с приоритет професионалната кариера.

В: Нерешеният проблем на българските производителите?

- Държавата трябва ултраспешно да се ангажира със сивия внос, китайското карго, или както го наричат, иначе съвсем сериозно предричам невъзможността на Made in Bulgaria в най-близко време. Просто няма как легално внесен пуловер, внесен като такъв, а не като салфетки, с всички платени данъци, в магазин, който плаща наем и заплати, да струва 20 лева. Реалната минимална цена е пъти над тази. Само ако си представим за момент, че проблемът със сивия внос е решен, тогава ще видим 80% от магазините пo "Графа" празни. Обществена тайна е фактът, че куфарната търговия стана контейнeрна.

Не трябва да бъда разбиран погрешно. Нямам нищо против коректния внос, защото той създава градивна конкурентна среда. Докато сивият внос създава косвено друг проблем - евтиното ишлеме. Съвсем логично е, когато произвеждаш и не можеш да се реализираш на местния пазар, защото той е залят от по-евтин внос, да търсиш начин да оцелееш.

В: Вие сте завършили Studio Bercot - един от четирите водещи колежи за мода в света - как се промени обучението на кадри за производството?

- Не мога да отговоря блестящо, защото само предполагам как стоят нещата. Наскоро разбрах, че Греди Асса води специалност мода в Академията. Така самите студенти започват да преживяват модата като арт видения или арт инсталации, a това е много погрешна посока. Би трябвало да сме преживели периода на театрите на модата, но изглежда не съвсем. Навсякъде се учи 5 години, което е абсурдно дълъг срок. Самият аз бях преподавател във Варна след като се върнах от Франция. Проектът беше едногодишен и за това време свършихме страшно много работа.

В: Какво е отношението ви към модните сдружения, които се нагърбиха с функциите на институции в българската мода?

- Това са самообслужващи се организации, неадекватни на реалността, с единствено паркетно-подиумни функции, от което някои направиха нелош бизнес.

- - - -

Виктория Гешева, представител на "Ескада", "Бети Баркли", "Черути 1881", "Кенвело" и "Версус":

Има свръхпредлагане, но ще дойдат и още фирми

В: Малко история за това, как започнахте бизнеса си?

- Започнахме с "Ескада". Много се притеснявахме дали ще имаме успех, защото преди 12-13 години нямаше нищо подобно на нашия пазар. Изненадващо за 10 дни магазинът се изпразни и отново заредихме. След това станахме представители на германската марка "Бети Баркли", която по света се предпочита от дамите от средната класа между 25 и 45 години. След това открихме и представителния магазин на "Черути 1881" - мъжкия еквивалент на "Ескада". Последното ни завоевание е младежката линия на Версаче - "Версус".

В: Промениха ли се взаимоотношенията вносител - производител?

- Днес повечето представителства у нас имат договори за франчайзинг с производителите. Създаваме нов тип взаимоотношения - компаниите, с които ние контактуваме, ни поставят все по-малко ограничения.

Повечето вносители имат интерес да бъдат изключителни представители, но предвид рецесията в световния моден бизнес отпреди две-три години чуждите компании търсят начини да си осигурят по-голямо присъствие на пазара, като сключват договори с повече регионални фирми. Затова имаше и бум на големите марки, които се стремят да имат повече представители в страните, без да се съобразяват, че пазарът е много малък. С развитието на икономиката нещата постепенно ще се регулират. Все още има високи изисквания към представителите - не е важно само да имаш необходимия капитал, но и да разбираш от материята. Това е дългосрочно, взаимноизгодно сътрудничество.

В: До каква степен личните контакти са важни за спечелване на доверието на чуждите производители?

- Личният контакт е едно от най-важните неща. Именно до този личен контакт се стига най-трудно. Когато спечелиш доверието на известен производител и станеш представител на прочута марка, всяка следваща стъпка е по-лесна. При нас обаче нещата с "Версаче" сякаш започнаха отначало. Вече бяхме спечелили германския пазар, сега завоюваме позиции и в италианския.

В: Колко ориентировъчно са клиентите на марките от вашата група?

- Имаме около 1000 клиенти, които са клиенти и на всички останали марки от висшия клас. Това обаче ще се промени - създава се, макар и бавно, средната класа. Този бизнес в момента не е толкова печеливш, така е не само у нас, но е перспективен. Изключвам центрове като Милано, където японци и корейци пристигат с чартърни полети да пазаруват. Най-печеливши в текстилната индустрия естествено са масовите марки.

В: В близкото минало вносителите имаха проблеми с ментетата, как стоят нещата сега?

- В началото на нашата работа много страдахме от това и от нелоялна конкуренция на местни производители, които произвеждат ишлеме за "Бети Баркли" например, копират моделите, материите и кройките, пускат ги на нашия пазар, като им слагат етикетите на фирмата. Отначало се опитвахме да се борим с това явление, сега разбрахме, че това е много дребна битка, която не си заслужава нито инвестициите, нито усилията. Нашите клиенти не биха отишли да си купят копията. Същото е валидно и за фалшификатите, които идват от Третия свят. За всичко си има клиенти, така е по целия свят.

В: У нас легално се произвеждат облекла за известни чужди компании под техните марки. Какъв е пътят на тези стоки до България?

- Всички големи производители имат фабрики в цял свят, включително в България. Всяка фабрика е специализирана в определен артикул. Например на едно място се произвеждат панталони, на друго - сака. Всичко това отива в централния склад в Германия или Италия, където се комплектова и се изпраща към партньорите в различни страни. Ние не можем да получим стоката директно от българския производител.

В: Какво липсва на нашия пазар?

- По-точно има свръхпредлагане. Въпреки това ще дойдат и нови фирми.

В: Какви са цените на вашите стоки в сравнение с тези в Европа?

- Почти същите за нашите марки - има задължителен или препоръчителен ценови лист. Невъзможно е да продаваш по-скъпо, отколкото в Европа, българите все пак пътуват.

В: Кои от марките, които представяте, са най-добре продавани?

- "Ескада" и "Версус".

В: Как изглежда бъдещето?

- Нашествието от чуждестранни партньори е доказателство, че България е бързо развиващ се пазар. Румъния е по-голяма, но ние сме много по-отворени към модата на Европа. Амбицията ни да открием магазин за маркови италиански мебели за малка таргет група през януари ще стане реалност. Ще развиваме нашия специалитет - висшия клас марки.

-