На 7 януари ни напусна  Живко Ангелов - един от големите български фотожурналисти, част от екипа, създал "Капитал" и "Дневник", и завеждащ фотоотделите на двата вестника.

От 1972 до 1991 г. той беше фоторепортер в редакция "Пресфото" на БТА. След това работи за вестниците "Врабец", "Отечествен вестник" и "Експрес". Фотоапаратът му не пропусна нито едно значимо лице и събитие през последните 30 години, а професионализмът му превръщаше всеки кадър в история. Колегите казваха за него, че не познава компромиса в работата си, перфекционизмът му е пословичен, а рутината не победи хъса му. Под крилото му е израснал не един млад фотограф и стилът му остави следа в почерка на младото поколение.

Истински съчувстваме на съпругата Елена, на дъщерите му Лили и Моника, на всичките му роднини!

Поклонението ще се състои във вторник, от 12.30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Дневник

---

Разделяме се с много близък приятел и колега.

За тези, които не го познаваха, Живко е журналистът, който ни оставя историята в снимки. "Невидимият", който подари на нас и на читателите възможността да виждаме. Един от най-добрите професионалисти, които българската журналистика някога е имала.

Всички, които са работили с него, знаят останалото и страдат много. Трудно е да загубиш един от тези редки хора, които винаги са "някъде тук" и с които от години делиш обща вселена от емоции, спомени и планове за бъдещето.

Късно в четвъртък се разбрахме да се видим на другия ден в три. Трябваше да свършим нещо дребно и рутинно и той много държеше да го направим добре. Сигурно щеше да бъде една от стотиците ми срещи с него от времето, когато преди 11 години се запознахме в "Капитал" и после работихме заедно в "Дневник". Време, в което не успях да му кажа колко много той значи за мен. И за всички, които имаха късмета да са близо до толкова добър и достоен човек. Надявам се, че го е знаел.

Живко почина в съня си едва на 55 години, но живя бързо и много по-дълго. А и винаги ще бъде "някъде тук" - в редакцията, при своето семейство и навсякъде, където става нещо важно.

Галя Прокопиева

Той е историята на фотожурналистиката ни - снимал е всичко - от Тодор Живков по конгреси и срещи през улици и барикади до политиците от периода на демокрацията. С него започна един по-професионален подход във фотожурналистиката и той беше сред първите, които започнаха да снимат едро, от близък план, както се снимаше в Ройтерс. Рубриката "Строители на капитализма" на в. "Капитал" до голяма степен беше вдъхновена от негови снимки.

Малко фотографи бяха така дисциплинирани и организирани като него. Изпипваше работата си до последния детайл, обръщаше внимание и на най-дребните подробности. Много сърдечен човек, който винаги беше готов да помогне. Поемаше ангажименти и винаги ги изпълняваше - рядка българска черта. Държеше си на думата. Беше невероятно отговорен и към приятелите, и към работата си.

Иван Бакалов, член на редакционния съвет на в. "Новинар"

В нашия бизнес има хора, които искат да споделят това, което знаят, и такива, които не искат. Той беше от първите. Дал е шанс на много млади фотографи.

Познавам го от 1980-а, когато заедно работихме в БТА - той беше един от хората, които ме научиха на занаята. Обучаваше ме не само в техниката, но и на поведение, на всички дребни неща, свързани с нашата професия, в която не е достатъчно да "натискаш спусъка". Чешит в добрия смисъл на думата. Изключително добър и честен човек. Винаги можеше 100% да разчиташ на него. Дори да те наругае, знаеш, че го прави с добро намерение, за да се развиваш и да ставаш по-добър. Не приказваше много - минавали сме пътя София - Бургас, без да си кажем дума. Като професионалист беше великолепен фотограф с невероятно чувство за композиция и усещане за светлина.

Ако наистина има рай, аз съм абсолютно убеден, че той ще отиде там.

Олег Попов, фотожурналист, завеждащ фотоотдела на агенция Ройтерс за България и Македония

Щом затворя очи, виждам мъдрата му и скептична усмивка. И го чувам да казва: "Не вярвам да има нещо интересно там, но ако има - ще го снимам!"

Сигурен съм, че е така. Ще го направиш. Когато работехме заедно, ти идваше на планьорка с вече "наснимани" събития и на репортерите им оставаше само да обясняват какво се вижда на снимките. Живко, братле, пак ни изпревари! Какво ще обясняваме сега...

Тръгна си, както винаги си го правил. Тихо, без претенции, с мъдрата деликатност на истински виждащите хора. Ужасно, ужасно ще ни липсваш! Ще ни липсва не само професионалният ти поглед към света. Ще ни липсва начинът, по който гледаше нас самите. Ще ни липсва приятелят, фоторепортерът, човекът, който ни виждаше, каквито сме...

Остават ни спомените и усилията да се опитаме да гледаме на света така, както гледаше ти. Дано видим и ние.

Любен Дилов-син