Из делниците на един счетоводител II

Из делниците на един счетоводител II

 

Зимата вече бе дошла. Нашият малък герой - главният счетоводител, си стоеше сам самичък в офиса. Това е същият счетоводител, който се беше престарал, изготвяйки годишния финансов отчет, и така за малко да остави шефа си без премии, а после да се подреди на опашката за регистрация в Бюрото по труда. Това не стана. Несбъдната остана и мечтата му да поработи в Лондонското сити, там, където денят започва сутрин в 9.00 ч. централно европейско време със списание "Икономист" и аромат на зелен чай. За радост на счетоводителя новата година му донесе и нова, по-висока заплата. Защо обаче той така и не разбра. Дали бяха оценили старанието и професионализма му, или защото осигурителната тежест за сметка на работодателя беше намалена? Какво значение има това в края на краищата? Важното е да има поле за изява.

Електронният подпис не може да измести опашките в любимата данъчна служба

Данъчната декларация вече е попълнена. Тя стои на бюрото на счетоводителя сякаш за да му напомня за онзи сладострастен момент, когато ще чака час и половина, за да получи два броя празни бланки от данъчната служба. А може би е оставена там, за да му качи адреналина.

 Виждайки декларацията, освен друго счетоводителят си мислеше за това колко вълнуващо е да усещаш ударите с лакти и задушливия въздух (или по-точно липсата на такъв) на опашката за приемане на декларации някъде около 30 март. Още е януари - рано е, мислеше си счетоводителят. Освен това не е толкова лошо. Виждаш почти всички свои позабравени колеги-счетоводители в коридора на данъчната служба и се запознаваш с още куп  "счетоводни спецове" - продукт на кратък курс по счетоводство към местния ПУЦ. В коридора на данъчната служба човек може да научи всевъзможни данъчни и счетоводни трикове.  Понякога в такава ситуация счетоводителят започваше да се чуди сам на себе си - защо е загубил цели 5 години във ВУЗ-а и после всяка година е ходил поне на три курса, за да си поддържа квалификацията, като е достатъчно да киснеш в коридора на данъчната служба от 25 до 31 март на всяка календарна година?

Опашка и данъчна служба - сиамски близнаци. Дали не е дошъл краят на този добре познат тандем? Вече има електронен подпис.

Защо ли обаче у счетоводителя напира чувството да отиде с бодра стъпка във ведомството и там на място да подаде декларацията? Така той със сигурност ще събуди гняв и учудване в чиновника. Ще се запита държавният служител - как така този успя рано-рано да приключи счетоводната година и заедно с доклада на одитора да си подаде декларацията? Нашият герой наистина си мисли да постъпи точно така. И без друго в последните 5-6 броя на Държавен вестник за 2004 г. има доста изменения. Те трябва да бъдат четени, осмисляни и преосмисляни. Дори и незначителни, промените в данъчните закони никога не бива да се пренебрегват. Всеки счетоводител знае - дори и най-мъничката промяна има нужда от задълбочено и правилно тълкуване.

Поредният казус идва

Изведнъж телефонът иззвъня с три продължителни сигнала. Счетоводителят се стресна и излезе от унеса на фриволните си мисли. Добре поне, че е външна линия - помисли си той, докато вдигаше слушалката.  В нея чу приятен женски глас и за малко да го сбърка с гласа на една позабравена приятелка... " Добър ден - от Данъчна служба Бургас ...". Причерня му! Канеха го да отиде до морския бряг да регистрира в данъчната служба една чуждестранна фирма, която работи в Свободна безмитна зона - Бургас.

За това, че му се налага понякога да ходи и да урежда делата на чуждестранната фирма, нашият герой взема дребни пари, които му помагат да финансира 10-дневния си отпуск.

Така че работата е ясна - Бургас, морето и ... неговите трудови хора. Все пак след усилена работа идва време за почивка и тогава всяка стотинка има значение както за нашия герой, така и за малкото му тричленно семейство.

Въпросната фирма не е регистрирана по Търговския закон, няма място на стопанска дейност в Република България, а има сключен договор за дейност по Указ 2242 за свободните зони. Малко поостарял указ от времето на "развитото социалистическо общество", но все пак базиран на принципа на равнопоставеността и възможността на свободна търговия.

Макар и зима, денят почти е като за първа пролет. Слънцето весело закача с игриви лъчи лицето на шофьора и наднича откъм лявото рамо на главния счетоводител, сякаш се опитва да чете заедно с него изменението на Закона за корпоративното подоходно облагане, обнародвано в брой 107 на Държавен вестник, направо от екрана на преносимия му компютър.

Последният му бе подарък от един негов клиент - премия за труда, положен при преминаване от национални към международни счетоводни стандарти.

Колата с бърза скорост препуска по магистралата и във всеки един момент се надпреварва със сенките на дърветата около пътя.

Параграф 3 влиза в ролята на параграф 22

Счетоводителят за пети път прочете параграф 3, алинея 2 на Преходните и заключителни разпоредби от ЗКПО. Няма спор - от началото на годината чуждестранните фирми, работещи в безмитните зони, се облагат по общия ред на закона, независимо от правния им статут и дейността извън свободната зона. Това изречение напомняше на счетоводителя онзи текст от закона, който в края на 2002 г. трябваше да даде точни и ясни указания за завеждане на дълготрайните активи в Данъчния амортизационен план - при това в рамките на едно изречение. После настана хаос...

Пътуването мина неусетно. По централната градска улица се точеше върволица от хора, облечени почти като през лятото.

Счетоводителят се отправи към гишето в данъчната служба с бодра стъпка.  След няколко препращания от служител на служител достига до чиновника, който е спец по регистрацията на чуждестранни фирми. С любезен тон на нашия малък герой му бе обяснено, че доброволно го приканват да дойде и да предостави копие от договора на чуждестранната фирма, сключен със Свободна безмитна зона - Бургас, и заедно с регистрацията по БУЛСТАТ да се яви за получаване на данъчна регистрация. Все пак, за да си данъчно задължено лице по ЗКПО в Република България, трябвало да имаш и данъчна регистрация. Главният счетоводител вметва, че ако фирмата е искала да осъществява дейност в България, би си открила официално представителство, клон или би намерила друга правна форма за осъществяване на стопанска дейност, която да се облага по правила на нашето законодателство.

Чиновникът погледна счетоводителя с онзи познат ни поглед, казващ - проблеми ли искаш? Нашият герой обаче имаше доста опит с администрацията и с учтива усмивка каза довиждане и потегли към Териториалното статистическо бюро.

Ходене по мъките

Счетоводителят повтори и в "статистиката" упражнението от гише на гише и от стая в стая и накрая намери точния човек. Този чиновник също беше любезен. С най-бездушния поглед, който човек може да има, той монотонно обясни, че регистрация по БУЛСТАТ получават онези фирми, които са регистрирани по Търговския закон, т.е. вписани в търговския регистър в Бургаския окръжен съд. Тук леки капчици пот избиха по челото на нашия счетоводител. Той се опита да обясни, че няма намерение да открива нова фирма, а че иска само да приведе в ред отдавна съществуваща такава, регистрирана в Люксембург. Вече 3 години фирмата ползва свободна безмитна зона -град Бургас, за да натоварва закупената стока и да я експедира към крайния купувач някъде из арабския свят.

Явно на нашия герой не му провървя - той не успя да обясни мисията си.

Счетоводителят се опита да изясни нещата поне за себе си. Замисли се. За да изпълни параграф 3 алинея 2 на Преходните разпоредби от ЗКПО, фирмата трябва да има данъчна регистрация. За да има данъчна регистрация, трябва да има регистрация по БУЛСТАТ. За да получи регистрация по БУЛСТАТ, трябва да се регистрира фирма в Бургаския окръжен съд или да открие търговско представителство, или да е чуждестранно лице, осъществяващо стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база....

Май да си счетоводител не е достатъчно, за да разбереш данъчните закони. 

Защо да се прави регистрация, която собственикът на фирмата не би желал да прави? Това е нещо, направено доста         по-рано някъде в Люксембург... и то е напълно достатъчно, за да се претоварва стока на територията на Свободната безмитна зона съгласно правилата на Указ 2242 за свободните зони. Там, в чл. 2, алинея 2 съвсем ясно е записано, че дейности на свободна безмитна зона могат да осъществяват лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното им законодателство.

Изход има даже от омагьосания кръг

Главният счетоводител се намести удобно в колата. Пусна релаксираща музика от своя лаптоп и се разпореди - курс ляво на борд. Колата се понесе плавно на запад като кораб, носен от морския бриз с издути платна. Пътя за        вкъщи е винаги отпускащ. Вкъщи го чака неговото семейство, чиято лятна почивка вероятно ще трябва бъде финансирана от друг източник на доход.

Счетоводителят се замисли - кому е нужен този омагьосан кръг, който не ти дава възможност дори и да искаш, да бъдеш добросъвестен данъкоплатец в България? И защо винаги една промяна е съпътствана от хаос - в който после трябва да се слага ред? Не е ли по-лесно да се създаде направо редът? А може би решение на казуса има - но как се стига до него?

В главата на счетоводителя пак проблесна химерата за Лондонското сити, списание „Икономист" и аромат на зелен чай. Явно тя е начин да се разтовари и изпусне парата. Все още е февруари.

 

*магистър по счетоводство