Драмата с отпадъците в София от миналата седмица постави за пореден път на дневен ред въпроса как столицата в частност, както и останалите населени места в България да се справят с тях. Извън затруднението по отношение на кратките срокове и многото средства, необходими за бързо решаване на проблема, съществува дилемата дали да се направи ново открито сметище, или да се построи завод за изгаряне на отпадъците.

България все още няма опит в разделното събиране на хартия, метали, пластмаси и органични продукти, което е практика в Европа и облекчава решаването на проблема. Затова е интересно да се проследи как по света се справят от финансова и екологична гледна точка.

------------

С развитието на икономиката в световен мащаб всяка страна се изправя пред проблема за лавинообразното нарастване на количеството на отпадъците и замърсяването на околната среда. Така например средният американец е удвоил количеството изхвърляни боклуци през последните 40 години.

С индустриализирането на страните боклукът нараства и в други точки на света. В средата на 90-те години на миналия век страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са произвеждали почти два тона индустриални и обикновени отпадъци на човек годишно.

Равнищата на замърсяване се увеличават и в развиващите се страни, но проблемът е наистина сериозен в държавите, където гладът за последните "писъци" в технологиите и продуктите за всекидневна употреба е толкова огромен, че оставя купища неизползваеми и непреработваеми боклуци, замърсяващи природата и влияещи на човешкото здраве.

В такава ситуация единственият изход е възприемането на адекватна политика за управление на отпадъците, наричана на Запад waste management. Сам по себе си терминът включва събирането, транспортирането и преработката на отпадъчните материали, като през последните години националните правителства се концентрираха върху усилията да включат бизнеса като отговорен участник в справянето на нарастващите купчини боклуци. Още преди две години Европейският съюз постанови, че производителите на продукти с остатъци трябва да плащат част от сумата по преработката им и да носят отговорност за това къде и как става това.

Инициативата не е уникална - участието в системата "Зелен пункт" е повсеместно и дори в Европа то се прилага, макар и не унифицирано, от десетилетие.

Що се отнася до видовете политики за управление на отпадъците, в световен мащаб те са доста различни и отразяват особеностите на отделните страни и региони.

В Австралия например твърдите боклуци традиционно се изхвърлят в сметища, тъй като страната е с малобройно население и има достатъчно пространство за разполагане на отпадъците. В Япония обаче най-често боклуците се изгарят, тъй като територията е малка, а населението голямо. В обобщен вид основните методи за справянето с боклуците са три.

Първият от тях и най-традиционен е създаването на сметище. Той е и най- евтин за властите, но става все по-нефункционален и опасен за човешкото здраве.

 По принцип сметищата се разполагат в необитаеми открити площи или затворени мини. Учените обаче постоянно откриват аргументи против появата им, обвързвайки "престоя им" на дадено място с броя на рождените дефекти и неплодородните години. По тази причина става и все по-трудно откриването на подходящи места за сметища, а заедно с това се увеличават и разходите по поддръжката им, изискваща подготовка и системно третиране на земята.

По-старите и зле поддържани сметища повече създават, отколкото решават проблемите, тъй като освен предвидимото разнасяне на боклука и проникването в почвата на съдържимите в него отрови отпадъците генерират метан и въглероден двуокис при разпад. В някои страни тези газове са впрегнати в полезна дейност и служат за производство на евтина енергия. Опасността от експлозии и внезапни пожари обаче остава именно заради откритостта на съоръжението. В модерния си и добре поддържан вариант то би трябвало да е оградено и постоянно контролирано, а отпадъците в него би трябвало да са пакетирани и покрити така, че да не може да се разнасят от вятъра.

Изгарянето е вторият възможен вариант за справяне с боклуците и често се практикува както от властите в някои страни, така и от индустриите и от отделни хора. Макар и все още широко разпространено, изгарянето е дори по-спорно и от сметищата.

Причините са няколко, но най-същественото опасение е, че газовете и пепелта от подпалените боклуци може да са токсични за въздуха и почвата. При изгарянето се отделят и тежки метали като меркурий, олово и кадмий, киселинни газове като серен диоксид и водороден хлорид, разнасят се дребни частици под формата на прах и нитратни оксиди, които при реакция участват в унищожаването на озона.

Високотехнологичните похвати може да ограничат тези вредни последици. През 90-те години пробив в тази област правят Франция и Германия, които използват електрически плазмени факли за стапяне на остатъчния боклук до инертни стъклоподобни камъчета. По-късно се възприе и техниката за допълнително изгаряне на пепелта.

Това става или на обикновени сметища, или на места, предназначени за преработка на опасни отпадъчни материали в зависимост от нивото им на токсичност. В някои страни останалото от изгарянето се използва при асфалтиране на пътища, въпреки че еколозите постоянно подчертават опасността от подобни практики. Факт е обаче, че изгарянето и съпътстващите го мерки за сигурност са изключително скъпи и на тях могат да разчитат основно развитите страни или тези, в които пространството за сметища е недостатъчно.

Добрата новина за прибягналите до този метод е, че горенето често се използва и с други цели. Благодарение на него, както и в случая със сметищата, може да се произвежда електричество от отпадъчни материали. Елементарното обяснение на процеса е, че чрез изгарянето им се подава пара, която задвижва електрически генератор, но енергията не е достатъчна, за да оправдае метода, който ограничава боклуците със 75% на тежест и с 90% на обем.

Рециклирането е третият и засега най-ефективен и сравнително безвреден метод за справяне с боклуците. Традиционно терминът се възприема като събиране и повторна употреба на сортирани отпадъци.

 В развитите страни най-често рециклираните продукти са алуминиеви консерви, стоманени кутии от спрейове, пластмасови и стъклени бутилки, картони, вестници и списания. Рециклирането на компютри и друго електронно оборудване също набира скорост, макар че все още е доста скъпо. Същото се отнася и до преработката на автомобили, чиято ефективност зависи от това доколко е развит пазарът на скрап в дадена страна.

При всички положения повечето еколози подкрепят рециклирането като метод, тъй като използва по-малко енергия и създава по-малко замърсяване. Събирането, сортирането, преработката и връщането на пазара на рециклираните материали обаче използва и повече ресурси от простото трупане на отпадъци. Може би това е причината експертите в тази област да издигат като мото на политиката по управление на отпадъците така наречените три Р - редуциране, реинвестиране и рециклиране.

Темповете на рециклиране стабилно се покачват през последните години. Само в САЩ те са били 5% през 1960 г. и 30% през 2000 г.

 Никой не отрича, че макар и все още не напълно разработен и конкурентоспособен, бизнесът с рециклирани продукти има бъдеще. Редица развиващи се страни активно осигуряват на развитите пазари за отпадъците им. Това не само дава шанс за евтино и ефективно затваряне на цикъла на преработка, но и за създаване и предлагане на евтини суровини за индустриите на най-бедните страни в света.

В същото време защитници на околната среда и правозащитници настояват, че подобна практика крие и съществени рискове за хората в тези части на света, където се наблюдава тенденция към активно незаконно рециклиране, тъй като материалите са твърде ценни, за да се изхвърлят. От изгарянето на сандали, през алуминиеви консерви, до автомобилни гуми обаче се развиват сериозни респираторни заболявания.

Статистиката сочи, че богатите държави изхвърлят над 800 кг боклуци годишно на жител, а по-бедните - под 200 кг. А три четвърти от градските отпадъци в икономиките в преход в Източна Европа не се събират правилно. Повечето боклуци остават по улиците или в най-добрия случай се изхвърлят в изкопани набързо дупки, писа преди време Би Би Си в материал, заключаващ, че най-ефективна борба с боклуците се води на няколко нива и с активното участие на бизнеса и еколозите.

Акценти:

Богатите държави изхвърлят над 800 кг боклуци годишно на жител, а по-бедните - под 200 кг. Три четвърти от градските отпадъци в страните в преход в Източна Европа не се събират правилно

 

В Австралия твърдите боклуци се изхвърлят в сметища, за които има достатъчно площи. В Япония се изгарят, тъй като страната е малка по територия и гъсто населена

Експертите издигат като мото на политиката на управление на отпадъците формулата на трите Р - редуциране, реинвестиране и рециклиране