Според гръцката митология тук е родината на Афродита. Всеизвестно е, че богинята на любовта и красотата се появила именно тук. Кипър е един от най-големите острови на Средиземноморието, съчетал красотата на лимонови и портокалови гори, златисти плажове и кристално чисти води. Туристическият сезон на острова започва по същото време, докато в Европа скиорите се радват на белите писти. Онези пейзажи с истинско синьо море, руини и средиземноморското безвремие стават актуални още през януари. При това - тези пейзажи не привличат само онези, които искат да избягат от зимата.

За повечето европейци Кипър звучи достатъчно примамливо, така че да променят плановете си за зимната си ваканция и да заменят планинските върхове с плажове. Между другото - освен с плажовете си Кипър се слави и с горите от ливански кедър, както и със снежните върхове на Тродос. Климатът и релефът на този красив остров му позволяват да съвместява несъвместимото - средно 25 градуса по Целзий може да се измерят през януари.

Иначе гръцкото име на Кипър означава

“Скрити богатства"

Друга версия, свързва името на острова с откриването на медта - този факт е сред многото важни събития, които славят Кипър през вековете. Една от версиите е, че островът дори носи името на този метал.

Ако трябва да говорим за факти - Кипър е по-близо до Ливан, Сирия и Египет, отколкото до Европа. Островът се намира само на 113 километра на юг от Турция и всички казват, че пътуването дотук е съпроводено с усещането, че човек напуска цивилизацията. Или поне цивилизацията в познатия й вид. Защото Кипър не е само красива природа, а има цели

девет хилядолетия история

На острова са оставили следите си почти всички древни цивилизации, които са минали оттук. Има руини от елинската и римската епоха, църкви и манастири от византийския период и дворци от времето на кръстоносните походи. В миналото трафикът по тези земи е бил доста оживен и днес има много следи от онова време. Дори от по-ново време от британците пък са останали и някои типично английски навици - като шофирането в лявото платно, вечерята в седем и голфът. След турската инвазия в северната част през 1974 г. островът практически е разделен на две държави.

Забележителности

Годишно страната се посещава от над 2 млн. туристи. Най-забележителното тук е природата. По дължина на острова се простират две планински вериги - северна - висока до 1023 метра, и южна - Тродос, с най-висока точка - 1951 м. Между тях лежи хълмиста равнина, която наподобява лунен пейзаж, особено през лятото, когато почти всичко зелено изгаря.

Най-голямата местна забележителност са Скалите на Афродита. Според гръцката митология богинята на любовта е излязла от морската пяна именно в това ветровито заливче. Скалите са три парчета камък, по средата на пътя между Лимасол и Пафос и вероятно са единственото място на острова, където има истински вълни. В списъка на ЮНЕСКО са включени и 9 от взантийските църкви на острова, както и град Патос. Той всъщност е древната столица на острова. Пътят дотам е потънал в лозови и цитрусови плантации. В Патос се намират катакомбите на св. Соломония и колоните на св. Павел, домът на Дионис, известен със своите мозайки, царските гробници от IV век преди Христа.

Освен това Кипър изобилства от музеи и забележителности - Кипърският музей, музеят за съвременно изкуство, на занаятиете и прочее. Сред задължителните места за посещения е и реставрираната Фамагуста гейт - една от автентичните входни порти към стария град. Тя е отличена с наградата Europa Nostra за реставрация.

Никозия

Никозия всъщност е столица на Кипър от близо единадесет века. Тя е разположена почти в центъра на острова в Месаорската равнина, обградена от планинската верига Кирения. Има близо 200 хиляди жители и през деня изглежда заспала и скучна. Когато слънцето се скрие, градът добива друг вид. В старата част, заобиколена от мощни крепостни зидове, има много исторически паметници. В новата част пък са модерните хотели, изисканите ресторанти и обширните градски паркове.

Други по-големи градове са Лимасол (152 хил. ж.), Ларнака (68 хил. ж.), Пафос, Фамагуста и Кирения.

Лимасол

Градът е разположен по южното крайбрежие на о. Кипър. Архитектурата от XVI в., приятния климат, удобствата за туристите, типичните гръцки таверни, хубавите плажове го правят най-предпочитания курорт в страната.

Градският пейзаж е типично гръцки: снежнобели, еднакви, квадратни къщи без покрив. Туристите обаче все се стремят към малките селца, където калдъръмените улици, малките запустели църквици и старите къщи с каменни покриви

Хората са спокойни и сигурно не е случайно, че Кипър е наречен Островът на спокойствието. Има даже една приказка, че един кипърец може да бърза само ако е зад волана. Казва се, че броят на автомобилите на острова надхвърля поне два пъти броя на жителите. Освен това местните хора са прочути с лудото си каране, неспазването на правилата и южняшкия си темперамент.

Ларнака

Ларнака е третият по големина град в Кипър и е прочут със своята туристическа алея, разположена източно от града. Гордее се с прочутите си палми, сред които са разположени множество уютни таверни, ресторанти и кафенета с изглед към морския бряг. Градът е богат на исторически забележитeлности. В чест на апостол Лазар, покровител на Ларнака, е построена църква, съхранена до днес. Интересна е и т.нар. византийска църква - световно известен исторически и археологически паметник. Не по-малко интересна е джамията "Хала Султан", построена върху паднал метеорит и считана за трета по-важност за поклонение след Мека и Медина.

Местната кухня

представлява нещо като коктейл от гръцко, турско, арабско и континентално наследство. Баклавите и всички други разновидности на турските сиропирани сладкиши са на особена почит. Има, разбира се, и изобилие от халви, локум и сушени плодове, козунаци и задължителните захарни фъстъци. Още един плюс на местната кухня е, че в менюто задължително присъстват зеленчуците и плодовете.

Кипърските таверни са прочути не само с автентичната музика, но и със завъртените си специалитети от морски дарове. Общо взето, почти е сигурно, че ще се намерят поне две-три рибни ястия, които европеецът чува за първи път. Освен това кипърците са широко скроени хора - обичат музиката да свири, докато се хранят и издигат в култ големите порции храна.