„В Сърбия не е лесно. Всичко става по-бавничко и ако за нещо в България загубиш един-два дни, тук ще ти трябва месец.

Но в пазара има потенциал и шанс за бизнеса и точно сега е моментът да се влезе. Затова стоим тук и работим”, казва директорът на „Рубела Юго” Жори Юлиянов с една очевидна умора в гласа.

„В Сърбия бюрокрацията е най-лошата в сравнение с България и другите балкански страни.

Работила съм в Румъния и на други регионални пазари, но тук бюрокрацията е страшна”, потвърждава Диляна Иванова, директор на „Темпо газ”, сръбското дружество на българския холдинг „Кълвача”.

Колкото и абсурдно да изглежда обаче, българските предприемачи и мениджъри, които вече са нагазили в сръбския пазар, смятат, че имат голям шанс за успех тъкмо поради тези и други напълно познати ни „дефекти в растежа". Всички оприличават сегашния етап на този с кризата в България и мътните времена след нея отпреди 7-9 години, които са ни напълно познати.

„Българските бизнесмени са много по-пазарно подготвени, с по-висока пазарна култура. Бързо се ориентират и използват ситуацията - и въвеждането на ДДС, и подписването на Споразумението за свободна търговия им бяха напълно познати и не ги смутиха, затова се справят много по-бързо от сръбските си колеги”, заключава и икономическият съветник и ръководител на службата по търговско-икономическите въпроси в българското посолство в Белград Красимира Янкова.

С което само затвърждава отдавнашното подозрение, че човек оценява напредъка в България едва като мине западната ни граница.

А в последните година-две в търсене на нова, още незаета пазарна територия са я преминали вече няколко десетки български фирми, които плуват в бурните води на сръбската, още не много раздържавена икономика.

Кои са вече в Сърбия

За някакъв вид флагман на българското бизнес лоби формално може да се приеме „Кремиковци” - дружеството има свое представителство от дълги години и по някаква любопитна традиция наема бивши посланици и дипломати, щом излязат от държавната ведомост. В него вече са работили бившият посланик в Сърбия Ивайло Трифонов, в момента го оглавява бившият търговски представител в Белград Пламен Матеев.

Истинската българска експанзия обаче в момента прави „Техномаркет”, който се разширява с бурни темпове и вече има три магазина в Белград, последният от които отвори в края на ноември.

След сравнително труден първоначален период сега чудесно се справя сръбската фирма на „Кълвача газ” - „Темпо газ”, която има 70% от пазара за изграждане на газостанции. От общо 136 новоизградени газостанции в Сърбия 88 са нейно дело.

В същия сектор работи и старозагорската фирма „МИ газинженеринг”.

Две козметични компании се опитват да пробият в сравнително трудния и навикнал на „западни брандове” и известни марки бивш югославски пазар: „Рубела” и „Голдън роуз”. Компютърната фирма „Солитрон” има местно дружество в Белград, а току-що свой офис в сръбската столица откри и „Приста ойл”.

След фиаското и започването на процедура по ликвидация на „Рай банка”, собственост на фирми на групировката „ТИМ”, във финансовия сектор на Сърбия практически няма друго българско участие.

Големите проблеми

Оплакване номер едно на всички български мениджъри е невероятната бюрокрация, в която се заплита всеки, който прави бизнес при западните ни съседи.

Процесът на придобиване на различни видове регистрации, разрешителни, лицензи и сертификати се описва като ужасно бавен и мъчителен, изненадващ дори за обръгналите от срещи с българската администрация.

Бизнесмени се оплакват, че сертификацията е голям проблем, особено при специализираните фирми, защото се изисква отделна стандартизация за всеки елемент и всичко все още е по местното, а не по международното законодателство.

Вероятно сънародниците ни не са единствените, които имат подобни проблеми, та сръбското правителство вече предприе стъпка за коренно облекчаване на регистрационния режим. От 4 януари започна работа и новата Агенция за търговския регистър, която вече вместо търговските съдилища ще води списъка и регистрите на всички икономически субекти.

Освен фактическата им пререгистрация тя ще води и регистър на заложните права върху недвижимата собственост, както и регистър за финансовите лизинги.

С новата процедура трябва сериозно да се намалят разходите и сроковете за регистрация и ще се организира единна база данни, която ще бъде явна и достъпна за всички. Според предварителните обещания отсега нататък таксата и административните разходи за регистрирането на фирма, които досега са били 202 долара, ще бъдат само 450 динара, т.е. 6 евро.

Цената на регистрацията на акционерните дружества пък няма да надвишава 8500 динара (108 евро). Вече няма да се плаща обявяването на новорегистрираните субекти в „Службени гласник” (еквивалент на Държавен вестник), а вместо досегашните дълги и мъчителни регистрации в търговските съдилища новите фирми ще се регистрират в срок от пет дни.

Вече регистрираните в търговските съдилища фирми имаха срок до 15 януари да подадат искане за привеждането си в регистъра на Агенцията, без да плащат за това.

Вторият голям и специфичен сръбски казус се нарича

отложено плащане, което си е нещо като национална традиция

В цялото засегнато от криза и бедност общество е възприет принципът да се плаща отложено, като веригата започва от обикновените купувачи в супермаркетите (които досега плащаха с чекове, а отскоро с карти, плащанията по които не се събират до 30 дни след покупката) и се разпространява на всички нива на търговията и бизнеса.

Дори дрехи и обувки традиционно се плащат на „вноски”, обикновено на три пъти. В определени сфери се приема за нормално да се договаря забавено за 3-6-8 месеца плащане, а липсата на ликвидност и пари в наличност е най-обичайното дори за коректния сръбски бизнес партньор.

Поради инфлацията, която през 2004 г. надмина 10%, по принцип всички договаряния се фиксират в евро. Илюзия е и това, че в Сърбия е евтино и животът не е скъп. Елементарните разходи за живот надхвърлят значително тези в България, а в Белград цените за едностаен добър апартамент (особено за чужденци) започват от 500 евро.

Всъщност в момента

най-големият български пробив

(и то без каквото й да било особено усилие от страна на държавата и без бюджет за национална реклама) е в областта на туризма.

Почивката в България се превърна в един от най-големите хитове на лятото и според нашата статистика 106 339 сърби са пътували у нас (след приспадането на куфарната търговия) с цел почивка и отдих. Тази тенденция дори вероятно ще се усили с оглед на възможното официално разделяне на Сърбия от Черна гора, която досега беше основният им летен избор за почивка.

Въпреки това в Сърбия липсва каквато и да било национална реклама на дестинацията България чрез билбордове, публикации или имиджови спотове по телевизиите.

Последното постижение е, че държавата е решила да плати за 72 кв.м щанд по време на голямата туристическа борса на 22-24 април.

С помощта на Агенцията за малки и средни предприятия ще се запишат участия в още три панаира: техническия в Белград през май, селскостопанския в Нови Сад и Fashion of the world през октомври в Белград.

„Наистина ни липсва национална реклама, която да създава някакъв имидж на България и българския бизнес”, казва Жори Юлиянов от „Рубела”.

Диляна Иванова е намерила своето решение на проблема с предразсъдъците срещу „Произведено в България”: директен маркетинг и качествен продукт. „Мога да кажа от опит, че в първия момент, като чуят, че продаваме българско оборудване, случвало се е клиентите да се поотдръпват и да кажат „По-добро немско втора употреба, отколкото българско или сръбско първа”. Пък сега имаме толкова клиенти, че търсят точно нашето оборудване, българското. Всяка фирма трябва сама да се докаже.”

---------------------------------------

"Рубела" - 200% скок за три години

Българската козметична компания е на сръбския пазар от три години и продава пасти за зъби, четки, шампоани, бои за коса, бяла козметика, кремове за лице и тяло, мъжка козметика, дезодоранти и т.н. Продуктите й могат да се намерят в много популярните супермаркети „за средните хора” - „Родич”и „Верополис”, но работят на принципа „доставка на място” както с търговци на едро, така и на дребно.

Един от големите им проблеми е, че в Сърбия няма носталгия по българските продукти, а поради някогашната отвореност на Югославия клиентите са привикнали на големите западни имена, към които се стремят.

Има робуване на марките, които познават, както и предразсъдъци срещу нашето.

„Нашата цена е добра за хора със стандарт под средния”, обяснява директорът Жори Юлиянов, който потвърждава, че главният му проблем е отложеното плащане, поради което де факто финансира клиентите си за срок от един до три месеца.

Юлиянов е неприятно изненадан от факта, че всички плащания трябва да минават през банките, което забавя и процеса на фактуриране, защото законодателството не позволява „кеш плащането”, при което фактурата се прави на място.

Въпреки тези негативи „Рубела Юго” е отбелязала скок на продажбите си от 200% за трите години, откакто е стъпила в Сърбия, и вече има наети 60 души. Макар че е доволен от местния персонал и смята, че са интелигентни хора, които се оправят с нещата, Юлиянов признава, че очакванията за заплати са високи, а все още има „социалистически”, или „държавен” манталитет за продължителността и интензитета на работата.

Той обаче подчертава, че в този пазар има огромен потенциал, че въпреки кризата и понякога политическата несигурност стандартът продължава да е по-висок от българския, а хората имат по-високи доходи: „Има шанс, сега е моментът за влизане в бизнеса тук, макар че не са решени въпросите с приватизацията и привличането на инвестиции.”