Стилиян Вътев е главен изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ) от 1997 г. Роден е в София. Завършил е Финанси и кредит във Висшия икономически институт в София, изкарал е курс "Макроикономика, парични пазари и монетарна политика" към Националната банка на Швейцария. През 1994 г. е специализирал банков мениджмънт в Association of Technical Studies of Japan.

Повод за интервюто са приключилите преди дни серия от срещи на БНБ с ръководствата на най-големите търговски банки, които управляват приблизително 70% от кредитните портфейли в банковата система на страната.

В: Какви бяха знаковите събития за банковия сектор през 2004 г.?

- Поне по моите разбирания, когато става дума за банковия сектор на България, събитие е доста силно понятие и в този смисъл през 2004 г. нямаше събития. Случиха се обаче няколко важни неща и годината въобще не беше толкова скучна.

На първо място 2004 г. определено постави началото на очакваната и вече видимо ожесточена банкова конкуренция, особено в сектора на гражданите. Борбата за бърз пазарен дял на този все още незает пазар увеличи скоростта на кредитната експанзия и намали съществено кредитните лихвени проценти. Под натиска на Международния валутен фонд (МВФ), БНБ въведе някои мерки за ограничаване на кредитите, но те бяха бързо абсорбирани от банките и не доведоха до очаквания резултат, поне според БНБ.

С покупката на Хебросбанк от HVB Bank Biochim започна процесът на преструктуриране и консолидиране на банковия сектор. Националният картов оператор БОРИКА беше предложен за продажба на търговските банки.

В: Кои са основните постижения за ОББ за 2004 г.?

- Отчитаме поредна успешна година и определено доказваме, че сме най-добрата и ефективна банка в България. Постигнатата печалба преди облагане е в размер на 83 млн. лв., или 31% ръст спрямо 2003 г. По съвкупността от основните показатели за банкова ефективност - нетен доход/активи от 3.4%, нетен доход/капитал - 22.3%, разходи/приходи - 48.7%, мисля, че държим водещото място в българския банков сектор.

Тези резултати имат наистина много висока стойност, тъй като са постигнати при атрактивни кредитни и депозитни лихви за клиентите, много добре балансирана структура на активите и пасивите, чувствително увеличени приходи от некредитни продукти и услуги и с поддържане на много добро качество на кредитния портфейл. През годината реализирахме силни постижения при кредитите за малък и среден бизнес и истински бум в ипотечните кредити и кредитните карти. Успяхме изгодно да пласираме и най-голямата засега у нас ипотечна емисия за 40 млн. лв.

В: Кои са очакваните събития при банките през 2005 г.?

- Започналият процес на консолидация на банковия сектор ще продължи може би с още по-бързи темпове. Очаквам най-малко три-четири по-малки и средни банки да бъдат погълнати от по-големи играчи на нашия пазар до края на годината.

Абсурд е да се мисли, че всичките 34 български банки могат да устоят на безкомпромисната конкуренция до и особено след приобщаването ни към европейския банков пазар. Купуващите банки само по такъв начин ще могат много по-бързо да увеличат пазарното си присъствие и конкурентоспособността си в бъдеще, плащайки по-висока цена за добре избрания момент, а акционерите на купуваните банки ще получат по-добър доход на инвестицията си и ще спестят главоболията си за оцеляване в годините напред. Примерите HVB Bank Biochim - "Хеброс", а и сега "Пиреос" - Евробанк доказват логиката на такова разбиране. Според мен именно 2005 г. ще бъде най-динамичната на подобни промени.

В: Доближават ли се вижданията на БНБ за кредитната експанзия и плановете на банките през тази година?

- Не знам за другите банки, но не допускам случаи на пълно съвпадение - би било странно по дефиниция. Досега с централната банка сме водили доста официални и неофициални разговори по въпроса за кредитната експанзия, свързаните рискове и необходимостта от някакви ограничителни мерки. Имаме пълно единодушие в позицията, че бързата кредитна активност увеличава рисковете, и това го пише във всеки учебник.

Ние, обаче като търговска банка влагаме малко по-различна интерпретация на това разбиране, пречупено през нашата оценка за икономическата среда, перспективите на пазара, нашите възможности и цели. Всъщност и двете страни като че ли сме прави за себе си и това не е парадокс. БНБ се опасява от увеличен системен риск, породен от бързите темпове на кредитната експанзия, и това е съвсем логично от гледна точка на централната банка. В ОББ смятаме, че такъв кредитен риск може да възникне и да се задълбочи поради тази причина, но не за системата като цяло, а само за отделна банка, ако не е бил контролиран добре.

За нас през 2005 г. нещата изглеждат горе-долу така: икономиката се развива с добри темпове на растеж, инфлацията е под контрол, безработицата спада, потреблението расте, чуждите инвестиции и въобще интересът към България растат, стандартът на живот и даже самочувствието на българина също видимо растат. По основни показатели за банкова активност - банкови активи, кредити, депозити към БВП, сме все още на ниво леко затопляне, но твърде далече от прегряването, както се опасяват някои, т.е. има още много възможности за растеж.

Ние в ОББ просто не можем да имаме друга освен агресивна линия на поведение, след като имаме всички необходими предпоставки за това - висок капитал, стабилни ресурси, опитен персонал и добро познаване на пазара, иновативни и разнообразни продукти, и най-важното - доказано ефективни системи за оценка и контрол на рисковете.

В: Кои са най-добрите варианти за "охлаждане" на кредитния ръст, за да не се получи обратен ефект?

- За добри или най-добри варианти не знам, тъй като не съм привърженик на охлаждането, защото нямаме прегряване, както споменах. Независимо от това мога да назова възможно най-лошия според мен, а това е въвеждането на директни кредитни тавани, които ще ни пратят, и то далече, в миналия век.

Ако се въвеждат все пак някакви допълнителни мерки, би следвало те да са близки или базирани на критериите и съотношенията, регулиращи банковата дейност и разумното банково поведение - ликвидност, капиталова адекватност, големи експозиции, вътрешни кредити, концентрация на кредити, депозити и т.н.

В: Какво ще бъде развитието на картовия пазар през 2005 г. и кои ще са основните направления за ОББ там?

- През 2004 г. на картовия пазар се случиха няколко неща, които могат да се нарекат събития за този бизнес - ОББ и ДЗИ банк изградиха собствени картови системи отделно от БОРИКА, а както вече споменах, БОРИКА беше обявена за продажба. Освен това за доста кратко време и много агресивно съществен пазарен дял заеха и две небанкови компании - Euroline и "Транскарт". ОББ и Globul издадоха съвместно първата кобрандирана кредитна карта. Пазарът съвсем се оживи не само по отношение на издаването на нови карти, а най-вече в разширяването на мрежата от търговци, приемащи банкови карти. В същото време вендорите не смогваха да приемат поръчки за доставка на нови банкомати.

През 2005 г. ще бъде приключена приватизацията на БОРИКА, с което се надявам да настъпи и известна правна дерегулация на картовия пазар. Мисля, че и други банки ще изградят собствени системи, отделно от БОРИКА, по примера на ОББ. Не е изключено нови небанкови карти да се появят на пазара, както и съществуващите сега небанкови карти да станат банкови. Предвиждам основните насоки на развитие на бизнеса да бъдат кредитните карти и разширение на мрежата за приемане на карти. Конкуренцията ще се засилва, инвестициите в инфраструктура ще продължат, но пазарът все още ще бъде леко хаотичен.

Очаквам появата и на първите банкови чип-карти, издадени в България. Първата и основна цел на ОББ в началото на 2005 г. е много скоро да приключим изцяло миграцията на банкоматната мрежа към новата ни картова система. От 1 февруари започваме масово и подмяната на картите, като на всеки картодържател ще предложим едновременно дебитни карти "Маестро" и "Виза Електрон" към една разплащателна сметка. Успоредно с внедряването на системата продължаваме през годината агресивно да разширяваме банкоматната мрежа, като до края на годината планираме да въведем още 200 банкомата, с което техният брой ще нарасне на 550.

По отношение на бизнеса предвиждаме доста нови продукти и услуги, базирани на пълната експлоатация на предимствата и нови възможности на новата ни картова система. Още през следващия месец ще предложим услугата за плащане на сметки за мобилен телефон от банкомат, а след това и на всички останали комунални услуги. Планираме да удвоим броя на кредитните карти и с различни средства да стимулираме тяхното използване.