Почивката след усилена работа е истинско злато, мислеше си нашият познат - главният счетоводител, лежейки под топлата завивка. Сутрешното излежаване в съботите му действаше релаксиращо. Дори тракането на чиниите, идващо от към кухнята, както и детският глъч, носещ се из къщата, не бяха в състояние да нарушат душевния му мир. Мобилният телефон беше превключен на безшумен режим. Предпазна мярка, ако някой клиент реши да го тормози с въпроси в почивния ден.

Неусетно някак главният счетоводител си беше създал едно желязно правило. За клиенти работното му време започваше в понеделник 8.30 ч. и свършваше в петък 17.00 ч. Извън това време нашият герой в никакъв случай не вдигаше телефона си, за да дава консултации. Почивните дни отделяше изцяло за почивка и за семейството си. Малко повече от два астрономически дни, но за него бяха истинска отпуска.

Понякога малката отпуска не беше съвсем отпуска и на счетоводителя му се налагаше да работи. В тази събота се очертаваше точно такъв случай. Беше си взел за домашно няколко данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ. Роднини, на които нямаше как да откаже, трябва да им помогне да ги попълнят.

С първата нямаше проблем. Служебни бележки за доходи от трудови правоотношения. Човекът на когото помагаше, към 31 декември беше останал без работа. По тази причина му се налагаше сам да си поиска надвнесения данък общ доход и да си направи годишно преизчисляване на доходите. Как да стане? Затова нашият герой се съгласи да му помогне. Поиска от човека да си открие банкова сметка. По нея данъчната служба, след като обработи годишната данъчна декларация и искането по чл. 112 от ДПК, щеше да му върне надвнесения данък.

Втората декларация също не го затрудни. Човекът беше съдружник в едно ООД. Осигурявал се е авансово там, но парите за работата си през 2004 г. е получил през 2005 г.

Само още една декларация и наистина щеше да се отдаде на почивка. От кухнята вече се долавяше неговият любим аромат на зелен чай и на някакво кулинарно чудо, което жена му правеше за втори път по някаква стара рецепта, останала в наследство от баба й. Макар навън да беше студено и мразовито, по перваза на прозореца играеха две рошави врабчета. Сякаш предчувстваха кулинарния пир, който ги очакваше, след като трохите от закуската се изсипваха навън.

Третата декларация беше само за доходи от договор за контрол и управление. Нищо трудно. Имаше да събере 12 облагаеми дохода - по един за всеки календарен месец. Тъй като на този му роднина плащаха в месеца, следващ този, за който се отнасяше доходът, се налагаше да се декларира и доходът от декември 2003 г., изплатен през януари 2004 г. Декемврийската му заплата, понеже беше изплатена през 2005 г., щеше да почака до следващата година.

През всички месеци на 2004 г. човекът е осигуряван на максималния месечен размер на осигурителния доход от 1200 лева. Така сметката за изплатени суми от декември 2004 г. щеше да му послужи само в частта за приспадне на личните осигуровки. Главният счетоводител вече беше изпълнил поетите ангажименти и потъна в своята почивка като делфин в синьо-зелените вълни на безкрайната морска шир.

Понеделник 10.15 ч. Главният счетоводител вече завършваше заповедта за инвентаризация, когато телефоните в кабинета му зазвъняха тревожно. Пръв беше съдружникът в ООД. Нали този "клиент" му беше роднина - нямаше как, трябваше да му обърне внимание, въпреки че имаше цял куп спешни задачи. "Не си попълнил данъчната декларация", обезпокоен каза човекът. Той се оплака, че преди година, когато пак не бил получавал облагаеми доходи, а само се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, са го били привиквали от РУСО да подписва декларация. В нея трябвало да пише, че наистина не е получавал доходи.

Нашият малък герой се втрещи. Явно в местното регионално поделение на НОИ бяха големи "специалисти". В член 41 на Закона за облагане на доходите на физическите лица пише "декларации подават лицата, които са получили облагаеми доходи през годината и трябва да ги декларират". Явно целта на въпросната, никому ненужна, а и никъде нерегламентирана декларация е чиновническа приумица. Главният счетоводител се ядоса и с риск да развали добрите роднински взаимоотношения каза, че няма да създава декларация, измислена от някой чиновник, защото в тази държава все пак има закони.

Той постави слушалката върху апарата и се опита да прогони обзелото го раздразнение. Телефонът сякаш само това беше чакал и отново зазвъня. Главният счетоводител се замисли дали да го вдига и го остави да си звъни. Който и да беше отсреща, обаче явно много искаше да се свърже с него, защото телефонът не млъкваше. Нашият герой не издържа, грабна слушалката и нервно каза - да. Беше роднината, получавал доходи за управление и контрол. На счетоводителя това му дойде малко в повече, но - роднини, какво да ги правиш. Човекът започна да обяснява: държавния служител, приемащ декларациите, отказал да приеме неговата, защото не била вярно попълнена.

Стомахът на счетоводителя се сви, причерня му пред очите. Замисли се. Явно при подаването на данъчните декларации вече се прави и данъчна ревизия, иначе как чиновникът е установил, че декларацията не е вярна? Е, това е хубаво - в полза на данъкоплатеца е. Подаваш декларацията - ревизират те, ако има неточности - отстраняват се. Превенция срещу това да се окаже след време, че те глобяват за грешки в данъчната декларация. Европа - каква Европа, те още не са го докарали дотам.

Какъв е проблемът, попита счетоводителя. Гласът от другата страна обясни, че събирайки 12-те служебни бележки от сметките за изплатени суми, за периода от декември 2003 г. до ноември 2004 г. се получава облагаемия доход за данъчната година. В същото време в раздела за намаляване на този доход с удържаните лични социални и здравни осигуровки, ако се съберат посочените суми в горецитираните служебни бележки, се получава число, различно от посоченото в данъчната декларация. Главният счетоводител се замисли. Все пак може да се е заблудил и да е подвел своя роднина. Каза на човека, че ще му звънне по-късно, затвори телефона и отвори закона.

В него пише: облагаемият доход, определен по реда на чл. 19 ал. 1 - т.е. всички плащания в пари или натура през календарния месец, се намаляват с вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка. Точно така беше попълнил декларацията. За облагаем доход - всички плащания през годината - заплатите от декември 2003 г. до ноември 2004 г. Декемврийската заплата е получена, но през 2005 г., затова не я включи. В графите, свързани с осигурителния доход, чиито максимален месечен размер през 2004 г. е в размер на 1200 лв., счетоводителят беше попълнил с данни от съответните календарни месеци на данъчната 2004 г., т.е. онази сметка за изплатени суми от декември 2003 г. беше изключена.

В същото време счетоводителят беше включил сумата от 1200 лв. осигурителен доход за декември 2004 г., въпреки че служебната бележка от този месец щеше да му е необходима за данъчни цели едва когато се декларират доходите за данъчната 2005 г.

Счетоводителят пак се замисли. Явно трябваше някак да се преправи бланката за служебната бележка за изплатени суми, одобрена от министъра на финансите, така че в нея да се включат като облагаеми доходи, получени през годината сметките от декември 2003 г. до ноември 2004 г., а в същото време в раздела за осигурителен доход за дължимите през годината осигуровки да се посочат тези от януари 2004 г. до декември 2004 г.

Счетоводителят се зачуди - защо ли държавният служител искаше да събере едни „сухи" 12 числа и да получи реалната същност на декларираните обстоятелства. Не му беше до разправии. Написа една нова бележка, в която събра облагаемия доход от сметките за изплатени суми за периода декември 2003 г. - ноември 2004 г. За осигурителен доход събра сумите от януари 2004 г. до декември 2004 г. Така държавния служител щеше да е доволен. Данните от декларацията по чл. 41 от ЗОДФЛ щяха да съвпаднат с новата служебна бележка. Какво ли ще стане, ако министърът на финансите разбере, че някакъв си счетоводител е дръзнал да променя формата и съдържанието на бележката - запита се нашият герой. Е, поне така нещата се оправиха. Не на принципа на професионализма, а на принципа всичко за благото на държавния служител.