Новини от гилдията
Желаещите да получат повече информация за конгреса могат да се обърнат към Организационния комитет на тел. 02/95 00 777 или на e-mail: [email protected].
Становище на НОИ
Относно правилното прилагане на чл.7 т.1-3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Въпрос:
Как може да се проследява в едно АД , където има много работници, които съответно са и акционери, кой е станал съдружник и кой е престанал да бъде такъв, т.е. продал си е акциите?
Отговор:
За да стане ясна терминологията в чл. 7, т. 1 от ЗГВРСНР - съдружник в търговско дружество, би следвало да се обърнем към Търговския закон. В чл. 64, ал. 1 от него са изброени видовете търговски дружества и естествено акционерното дружество е сред тях. Но ако се погледне внимателно в разпоредбите, конкретизиращи създаването на различните видове търговски дружества, взаимоотношенията в тях, вписванията в търговския регистър, се забелязва, че наименованието съдружник, било то физическо или юридическо лице, отсъства в разпоредбите за акционерно дружество. Там се говори само за акционери.
Следователно не може работникът в едно АД, притежаващ дори всички акции от него, да се третира като съдружник в това търговско дружество.
Считаме, че дългогодишната практика с изпълнението на осигурителното законодателство (виж чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) вече е потвърдила значението на термина "съдружник" и съществената разлика между съдружник и акционер.
Писмото е публикувано със съкращения. Пълният му текст може да бъде видян на сайта на ИПСБ.
Преглед на печата
"Очевидно е, че министърът на финансите трябва да е голям специалист в областта на счетоводството и независимият финансов одит", до това заключение стига Димитър Желязков в статията си "Промените в Закона за счетоводството, крачка напред или крачка назад?" - публикувана в последния брой 6 за 2004 г. на списанието на Института на дипломираните експерт счетоводители. Изводът е аргументиран с това, че след промяната в нормативния документ министърът на финансите организира официалния превод на български език на Международните счетоводни стандарти и изготвя Национални счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Тезата на автора е, че измененията в Закона за счетоводството са по-скоро крачка назад, отколкото към Европейския съюз и възстановяват централизацията по отношение на законодателството, свързано със счетоводството и независимия финансов одит.
Списанието на ИДЕС е сравнително малко познато на счетоводителите, но е единственото издание, в което освен материали по проблеми на практиката се публикуват и материали, свързани с проблемите на професията, като социален статус и перспективи за развитие. В изданието доц. Фаня Филипова поддържа постоянна рубрика, свързана с дейността на международните организации на счетоводителите и одиторите.
***
"ЗДДС не регламентира изрично понятията капаро, задатък или отметнина. Единственият израз, употребяван в чл.25, ал.1,т.2 от ЗДДС, е цялостно или частично авансово плащане", пише адвокатът Росен Русков в статията си "Различията между цесия и факторинг", публикувана в бр.1 за 2005 г. на списание "Актив". На тази база той лансира тезата, че капарото и задатъкът или отметнината винаги са авансово плащане, т.е. върху тях се начислява ДДС. Предварително плащане, върху което не се начислява косвеният данък, според автора с т.нар. гаранционни депозити.
Диаметрално противоположна теза по същия въпрос застъпва Евгени Рангелов в раздела "Въпроси на текущата практика", бр.1 на списание "Експерт". Той твърди, че капарото не е предварително плащане по сделка, а предоставена сума с обезпечителни функции и затова върху него не се начислява ДДС. Аргументът на авторът е, че в подкрепа на неговата теза е решение N6235 на ВАС от 2001 г.
Позицията на Русков е, че чл. 25 има императивен характер и "не може да бъде избегнат чрез проста замяна на понятия". В негова полза е и административната практика на данъчните органи. Тя се базира на това, че всяка предварително платена парична сума, неподлежаща на връщане, е авансово плащане независимо от начина, по който са я нарекли страните по договора.