Като се замисля, Япония не беше първа в списъка на далечните страни, които мечтаех да посетя. Но така се случи, че след 12 часа полет от Лондон се приземих на международното летище "Нарита". Само след два часа с автобус бях в центъра на Токио. В центъра на най-странния град, в който съм попадала. Предстоеше ми една седмица в т.нар. културен шок - шок, който не съм изпитвала нито в Китай, нито в Африка, нито в Орландо и "Дисни уърлд", за Европа да не говорим...

Първото, което ме шокира, докато любопитно гледах през прозореца на автобуса, бяха тоновете кабели, които се събираха и разделяха в огромни снопове и които сякаш опасваха по няколко пъти малки и по-големи островчета. Колко ли киловатчаса електричество изразходва технологичният гигант Япония... След час по магистралата започвам да различавам очертанията на първите небостъргачи. Сигурен знак, че наближаваме Токио.

Автобусът спира точно пред хотела - "Шинджуку Уошингтън хотел". И ето ни в административния център на японската столица - Шинджуку. Жителите на Токио го наричат новото сърце на града. Шинджуку е странна смес от небостъргачи, малки улички и светещи електронни витрини - офиси, хотели, магазини и ресторанти. Традиционната гордост на района е сградата на кметството. По закон тя е и най-високата в града. По-високо строителство не е разрешено. На 45-ия етаж има обсерватория, гледката определено си струва. След премиерата на филма на София Копола обаче по-посещаваният небостъргач е съседният хотел "Хаят".

Шинджуку е мястото, където можете да опитате всичко, характерно за японската кухня. Най-колоритни обаче са лабиринтите от малки улички, скрити под небостъргачите, където едно до друго са подредени десетки продавници на якитори - малки шишчета с всички видове месо. Казвам продавници, защото не ми идва наум по-подходяща дума за шокиращо тесните коридорчета с бар, скара и пет-шест стола, без прозорци, а вместо врата - найлон. Отстрани погледнато, може и да изглежда смело начинание да хапнеш на подобно място. Но експериментът си струва. Само така можеш да усетиш живота на японеца - с порция якитори и чаша горещо саке...

Следващият ден започва със закуска в един от ресторантите на хотела. Избираме този, който обещава и европейска кухня. Все пак сутрин никой от нас не е готов да пробва водорасли и сурова риба. Някак си обяснимо избираме бърканите яйца с бекон и наденички. Денят минава в очакване да видим старата гордост на Токио - Гинза. Атмосферата на този район е повече от очарователен микс на ретро и модерност, на елегантност и стил. Тук са представителствата на всички световни марки, за които можете и не можете да се сетите в момента - от модните асове "Шанел", "Диор", "Луи Вютон" и "Хермес" до технологичните родни гиганти "Сони", "Нисан" и "Мицубиши мотърс". Тук са и традиционният театър - Кабукиза - една от най-известните традиционни театрални форми, характерна със своеобразния начин на гримиране на актьорите, както и модерните Шинбаши Енбужо и Токио Такаразука, където актрисите са само жени.

Почти на всеки ъгъл в Гинза има ресторанти за суши или нигири дзуши, както го наричат самите японци. Още от вратата ни посреща вик - “гости”, който е повторен от всички сервитьори, така че не остава никакъв шанс да не се разбере, че някой е влязъл в ресторанта. Избираме традиционна маса, което означава, че събуваме обувките си и сядаме боси. Традиционно ни поднасят първо затоплени хавлиени кърпи за ръце. Определено приветствам този японски обичай. Избираме всякакви плата суши - хапки от ориз с филе от различни сурови риби отгоре. Въоръжени с клечки, се наслаждаваме на традиционната японска храна, със сигурност приготвена по най-добрия начин. Човек само трябва да внимава с количествата уасаби - японски хрян. Много е лют...

Дори и случайно да попаднете в Токио като мен, не бива да пропускате Асакуса парк. Уличките тук все още напомнят за времето, когато градът е носил името Едо. От една страна, попадате на традиционен пазар с магазинчета от времето на Едо. От двете страни на уличка с дължина стотина метра и днес функционират около 90 магазинчета, в които можете да откриете всички възможни японски стоки - кимона, маски, клечки за хранене, оризови сладкиши, изсушени рибки и какво ли още не. От друга страна, тук е храмът "Сенсожи" - най-старият храм в Токио, построен през 628 година. Една от атракциите в храма е да си изтеглите късмет с йероглифи. От листчето хартия научавате дали в момента “нямате никакъв късмет”, имате “обикновен” или “голям шанс”. Ако предсказанието не ви харесва, трябва да закачите хартийката на специално място...

След храма се отправяме към място, коренно противоположно на Асакуса парк. Най-новата част на японската столица - построена върху “взета назаем” от морето площ в токийския залив - Одайба.

Това е място за бизнес, забавления и шопинг. Освен офиси на големи компании със сигурност ще ви е интересно да видите парка "Одайба Кайхин". "Тойота" е компанията, поставила началото на заселването на това място. Сега шоурумът на автомобилния гигант е любимо място и за възрастни, и за деца. Можете да тествате всеки нов модел "Тойота", а можете и да изживеете удоволствието да победите в състезание от Формула 1 като пилот на компанията. Една от най-атрактивните сгради тук е централата на частната телевизия "Фуджи". Вечер от територията на парка се открива невероятната гледка на осветения мост "Рейнбоу". Мостът е дълъг 918 метра и свързва Одайба и Шибаура.

Минаваме по "Рейнбоу" на път към едно от новите модни места в Токио - Ропонги хилс. Районът привлича много хора след откриването на небостъргача на Мори. Срещу платен вход можете да се качите на последния етаж, където се открива 360-градусова панорама на целия град. Ропонги хилс не остава назад и по магазини и ресторанти. Както в целия град, и тук всичко е отворено до късни часове - шопинг-центровете работят поне до 22.00, а ресторантите и баровете - до малките часове на деня. Японците като че ли изобщо не се прибират в маломерните си домове. Работният ден е дълъг, а след това като че ли всички са по улиците и в ресторантите. В по-малките часове дори ставаш свидетел на леко шокираща гледка - две по две гейши изпращат достолепни господа до такситата им с щедри поклони...

Завършваме обиколката на японската столица с прекрасната Шибуя. Не случайно това е другото място, където София Копола снима “Изгубени в превода”. Младите японки обожават "Шибуя 109" - модна сграда, събрала под тоновете стъкла световноизвестни марки дрехи, обувки, аксесоари. Тук е и отново изградената след пожар гробница на императорската династия Мейджи. Разходката по главния булевард "Омотесандо" може да бъде разнообразена както с отбиване в някое от хилядите кафенета, така и с хапване в ресторант или пък пазаруване на някой забравен подарък. Япония все пак е страна, от която няма как да не купите макар и малки подаръци за всички роднини...