Днес се отбелязват 135 години от подписването на фермана за Българската Екзархия
Официалното подписване на фермана за учредяването на Българската екзархия станало на 27 февруари 1870 г. от султан Абдул Азис. На следващия ден - 28 февруари, събота, Тодоровден, Великият везир Али паша извикал членовете на двустранната българо-гръцка комисия (Гавриил Кръстевич, хаджи Иванчо Хаджипенчович, Александър Каратеодори и Христаки Зографос) и връчил на двете страни по един екземпляр от фермана, с препоръка гърците да го поднесат на патриарха за сведение, а българите на владиците (съставляващи Привременния български Св. Синод) за изпълнение.
По това време българските архиереи живеели в цариградското предградие Ортакьой край Босфора и още на 28 февруари 1870 г. получили фермана. Набързо им го превели член по член и “всички се зарадвали до уши, като узнали съдържанието му”.
В началото на месец март 1870 г. ферманът бил преведен и разпространен. Публикували го възрожденските вестници “Турция”, бр. 3 от 7 март 1870 г. (на български и на турски); “Право”, бр. 2 от 7 март 1870 г.; “Отечество”, бр. 34 от 18 март 1870 г.; “Свобода”, бр. 20 от 22 март 1870 г. (с бележки от редакцията) и “Дунав”, бр. 461 от 25 март 1870 г. (на български и на румънски). Някои издатели отпечатали фермана и на отделни листове. Срещат се най-различни варианти - с текст само на български; с текст на български и турски; с текст на български и гръцки; с текст на български, на турски и на гръцки. Най-представително и най-луксозно било изданието на в.“Македония”. То представлява почти квадратен лист (50 х 46 см) от гланциран картон, при който фонът е зелен, а буквите са от златен бронз. Текстът е в две колони - лявата на български, а дясната на старотурски.Най-долу, под рамковото поле на текста стои следния пояснителен надпис: “С иждивението на С. И. Русевич”; “В печатницата на вестник “Македония” при Одун-капия, Nо 68”.
Преводът на султанския ферман от 27 февруари 1870 г. е публикуван от редица изследователи на църковното и историческото ни минало: С. Н. Миларов, История на българския народ (679 - 1877), Пловдив, 1885, с. 218-221; В. Теплов, Греко-болгарский церковний вопрос по неизданним источникам, Спб., 1889, с. 80-83; П. П. Карапетров, Кратка история на Българската черкова, Средец, 1894, с. 114-116; Г. Г. Димитров, Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение, част I, Пловдив, 1895, с. 483-484 (помества последните два члена 10 и 11); Т. Ст. Бурмов, Българо-гръцката църковна распря, С., 1902, с. 439-442; Хр. Танчев, Екзархийският устав с тълкуванията и наредбите на Св. Синод, Министерствата, Върховния касационен съд и съответните законоположения, С., 1904, с. 3-7; Сбирка от документи за уредбата и духовните правдини на Българската екзархия, Цариград, 1909, с. 11-14; М. Радивоев, Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макариополски), С., 1912, с. 323-325; Хр. Т. Стамболски, Автобиография, дневници и спомени, т. II, С., 1927, с. 83-84; П. Ников, Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения, С., 1930 (второ издание от 1971), с. 308-310; Г. П. Генов, Международни актове и договори, засягащи България. - ГСУ, ЮФ, кн. ХХХIV, 1, 1940, с. 163-183; К. Динков, История на Българската църкво, С., 1954, с. 87-88; Т. Събев, Учредяване и диоцез на Българската екзархия до 1878 г., С., 1973, с. 39-42; В. Гюзелев, Българската държавност в актове и документи, С.., 1981, с. 163-165 и др. В една или друга степен всички тези изследователи използват възрожденските преводи на фермана от 1870 г. и затова в текста има съществени различия. Поради липсата на оригинала (изгорял в огнеупорната каса на Синодалната палата на 30 март 1944 г., когато сградата била засегната от фугасна бомба) не може да се направи нов и точен препис, затова предпочетохме да се доверим на брошурката от 1909 г. Тя е издание на редакцията на органа на Българската екзархия в. “Вести” и е отпечатана в българската печатница на Н. Калчов и Сие в Цариград. В нея е даден фототипно текста на фермана на старотурски (с. 7-11) и превода на български (с. 11-14).
- - -
ЦАРСКА ТУГРА
Моята царска воля е: всички жители по държавата ми и верни мои поданици да могат да помагат, доколкото им падне на частта, на всекидневните ми царски грижи, що полагам за достигане до по-висока степен на образованието и за благоденствието на държавата, и то, като бъдат и във вярата си, и в изповеданието, и във всяко друго отношение винаги обезпечени и спокойни, и като поминуват помежду си в любов и сговор и по начин, който прилича на човещината и на съотечественици.
Разпрята и разискванията, що се породиха против това ми добро желание от някое време насам, поради степента на духовна зависимост между православните българи и гръцката Патриаршия, т. е. поради границите на свръзката на българските митрополити, епископи, свещеници и църкви с Патриаршията, като станаха причина да ме наскърбят, то за доброто им решение и в последствие от разискванията и размишленията, що стават за това, излагат се следните членове за последен техен свършек и решение.
Чл. 1. Съставя се отделно духовно ведомство под официално име БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ, която ще обнима с долуспоменатите митрополии и епископии още и други някои места. И на това отделно ведомство управлението на духовните и верски работи ще е поверено напълно на Екзархията.
Чл. 2. Оня от митрополитите на речената област, който по чин е най-висок, ще носи званието Екзарх, и нему ще принадлежи каноничното председателство на българския Синод, който постоянно ще го придружава.
Чл. 3. Вътрешното духовно управление на тая Екзархия ще се определи с особен устав, който всякак да е съгласен с утвърдените канони и верските обреди на Православната църква, и за утвърждение и приемане ще се подложи на високото ми царство. Тоя устав ще се състави по начин, който да обезпечава Екзархията, та Патриархът нито пряко, нито посредно да не се намиса никак в управлението на духовните работи, и особено в избора на епископите и на Екзарха. А щом се избере Екзархът, българският Синод ще яви работата на Патриарха, който час напред ще даде потребното според вярата одобрително писмо.
Чл. 4. Тоя Екзарх, назначаван с мой висок берат, ще е длъжен съгласно с църковните правила да поменува името на Цариградския патриарх. И преди да се извърши духовният, спроти вярата, избор на достойно за Екзарх лице, ще се отнася до мнението и разрешението на високото ми царство.
Чл. 5. За работи, които се отнасят до места, що са под духовното управление на Екзарха, и за които той правилно и законно има пълна власт да посредствува пред правителството, ще му е позволено да се отнася направо до местните власти, а в нужда и до Високата ми Порта; частно пък бератите, които ще се дават на духовните под негово ведомство лица, ще излизат по негово представяне.
Чл. 6. За съвместно обсъждане и действие по работи, които досягат православната вяра, Синодът на Екзархията ще се отнася до вселенския Патриарх и до събора на митрополитите, и те ще побързват да дават нужната помощ и да изпращат потребните отговори.
Чл. 7. Синодът на Екзархията ще иска от Цариградската патриаршия свето миро, което се употребява църковно.
Чл. 8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които са подчинени на Цариградската патриаршия, ще минават безпрепятствено през епархиите на Българския екзарх, както и българските епископи, архиепископи и митрополити през епархиите на Цариградския патриарх, и могат да престояват в средищата на вилаетите и в другите държавни места за случайните си работи; ала вън от своята духовна област не ще могат да събират Синод, и в работите на християните, които не са под тяхно духовно ведомство, не ще могат да се месят, и на което място се намират, без позволение от тамошния епископ не ще могат да свещенодействуват.
Чл. 9. Понеже както Йерусалимският на Фенер метох, свързан с Йерусалимския патриарх, е под управлението на тоя патриарх, така и българския на същото място метох, заедно с близката до него българска църква ще бъдат подчинени на Българския екзарх, затова Екзархът, когато стане нужда, ще има воля да дохожда в столицата ни и да престоява в речения метох; и той, или както се каза по-горе, кога дойде тук по работа, или докле се намира тук, в извършването на църковните обреди ще се съобразява с църковните правила, на които в такива случаи са подчинени Йерусалимският, Александрийският и Антиохийският патриарх.
Чл. 10. Църковната област на тази Българска Екзархия състои се от епархиите: Русенска, Доростолска, Преславска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Пловдивска, от Сливенски окръг (санджак) и околията (каза) Созопол, освен двайсетина села между Варна и Кюстенджа край морето, чиито жители не са българи, и освен градовете Варна, Анхиало (дн. Поморие) и Месемврия (дн. Несебър), и освен крайморските села и околията Созопол, и освен градовете Пловдив и Станимака (дн. Асеновград) заедно със селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица и манастирите Бачковски “Св. Бесребърници”, “Св. Петка” и “Св. Георги”. Махалата св. Богородица вътре в Пловдив като ще влезе в Българската екзархия, някои от жителите на тая махала, ако не щат да се подчиняват на Българската църква и Екзархия, ще бъдат волни. А подробностите по това ще се уредят между Патриаршията и Екзархията според верските обичаи.
Освен тия изброени и именувани места, ако православните жители на други места, всички или поне двете третини, поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската екзархия, и това откак се изпита, се потвърди и докаже, ще им се допрощава.. Ала понеже това ще става както се каза по-горе с желанието и съгласието на всички или поне на две третини, затуй който под такъв предлог се сили да сее някак несговор и раздор между жителите, такъв законно ще падне под отговорност и ще се наказва спроти закона.
Чл. 11. Редът на манастирите, които се намират в границата на Българската екзархия, а са свързани с Цариградската патриаршия по верските канони, ще си следва и ще се варди както и преди.
Гореизложените членове понеже се видяха да задоволяват законните нужди на двете страни и да премахват станалите прискръбни раздори, утвърдиха се от моето високо царство. И отсега нататък, за да се държи за правило и да се избегва нарушението му, произнесе се моят царски указ (ираде) и за разгласяване издаде се тоя ми царски ферман.
Цариград, 8 зилхидже 1286 (27 февруари 1870 г.)".
ст. н. с. д-р Христо Темелски, по www.religiobg.com