За пръв път Българският донорски форум (БДФ) направи опит да оцени в числа дарителството у нас. Целта е да се осигури повече прозрачност в дарителската дейност, за да не се страхуват индивидуалните и корпоративните дарители за използването на техните средства, обясни директорът на БДФ Весела Герчева. БДФ се стреми да насочва дарителите към ефективна филантропия, което означава да изграждат свои дългосрочни стратегии за благотворителност, за да се излезе от етапа на спонтанното дарителство по Коледа и Великден, което все още е характерно за България.

Българският донорски форум е неправителствено сдружение, учредено през октомври 2003 г. от представители на български и чуждестранни дарителски организации като израз на общия им стремеж да подкрепят устойчивото развитие на неправителствения сектор и на гражданското общество в България. Нашата цел е да помагаме дарителите и донорите да вземат информирани, отговорни и ефективни решения, казва Весела Герчева.

Публикуваме със значителни съкращения анализа на БДФ. В анализа е направена уговорката, че данните са приблизителни, тъй като изнасянето на точни финансови параметри се затруднява от широко разпространеното разбиране на компании и фондации, че благотворителността не трябва да се популяризира и от нея не следва да се извличат дивиденти.

 

----------------------------

 

Приблизително 10 млн. евро са дарени за над 100 програми у нас в области като образование, здравеопазване, социална интеграция. Средствата са заявени и предоставени през периода юни - декември 2004. Програмите, включени в анализа, са обявени пред същия период. Източник на средствата за 60% от програмите са международни институции и фондации (предимно от САЩ, Германия, ЕС, Япония, Швейцария), 10% от инициативите са финансирани от български публични източници, приблизително 20% от средствата идват от български частни компании, клонове на международни корпорации и български фондации и се насочват предимно за социални и хуманитарни каузи.

 

 

Образование

Отчитат се тенденции към увеличаване на възможностите за финансиране на частни лица, намаляват възможностите за финансиране на академични институции и неправителствени организации (НПО). Водещите дарители са чуждестранни. Това е сферата с най-голям брой проекти (66), като около 90% са стипендии за студенти, преподаватели, висшисти. Финансирането се осъществява главно от чуждестранни организации и институции, които са обявили приблизително 1.5 млн. евро за разпределяне. За сравнение, програмата за държавния бюджет за образование през 2004 г. е била 1.5 млрд. лв.

Най-много обявени програми имат Институт “Отворено общество” (София и Будапеща), Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”, Европейската комисия. Най-големият финансов принос е на фондация “Млада България” ("Овергаз") - крайната обявена стойност на основната й програма е 1.5 млн. евро. Нова практика е Програмата за финансиране на даровити деца, приета от правителството.

Околна среда

Броят на обявените програми и наличните за тях средства спадат. Това се обяснява с намаляване на финансирането на традиционно ангажирани в тази област донори като Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Други донори и дарители, активни в тази сфера, са Програмата на ООН за развитие/България, Фонд “Околна среда за Европа” на Великобритания.

С изключение на Дарителската програма на Форд, провеждана от "Мото-Пфое" липсват официално обявени данни за благотворителност от страна на бизнес организации в сферата на околната среда. Политиката на много компании включва технологии за управление на отпадъците и енергийна ефективност.

 

Социална интеграция

Тази е основната област на финансиране от страна на бизнес организации и компании. Често бизнес даренията противоречат или стопират програми на други дарители и донори поради липса на координация и обмен на информация. Над 70% от програмите са отворени за голям кръг от обществени групи с проблеми. Сравнително малко са програмите, които изрично посочват малцинствена група, която е облагодетелствана. Това е промяна в сравнение с първата половина на 2004 г., когато основният процент от програми беше предварително насочен към определена група.

Бизнес и индивидуалните дарения в този сектор за разглеждания период (юни - декември 2004) са приблизително 2 млн. евро. Те се насочват основно към болни деца и деца от социални институции, както и към подкрепа на самите институции. В редица случаи това противоречи на приетата Национална програма за намаляване броя на децата в такива институции и на програмите, финансирани от международни донорски организации. Пример за отговорно разпределени средства, насочени към същата група, е социалният фонд на Първа инвестиционна банка и фондация “Работилница за граждански инициативи”, инициатива “Приятели” ("Дарик радио", "Ретро радио" и партньори).

С най-голям финансов принос са програмите на Европейската комисия (ЕК). Програмите, отделени за роми, са около 15% от всички обявени. Насочените към намаляване на бедността са над 40%, а тези за хора с увреждания заемат до 20%. Общата стойност на заявеното финансиране в тази област е близо 4 млн. евро.

 

Правоприлагане

Акцентът е върху борба с корупцията, реформа в полицията и съдебната система. Ново за сектора е финансирането на проекти, целящи подобряване правната култура на населението от изолирани региони в страната. Основни източници на финансиране са ЕК, Американската агенция за международно развитие, Институт “Отворено общество”. В този сектор средствата се насочват предимно към държавни институции и малка част от тях са достъпни за НПО и граждански групи.

 

Култура

През разглеждания период са обявени програми на обща стойност около 300 000 евро. Финансиране се предоставя предимно от фондове, формирани от държавния бюджет (фонд "Култура"), и от международни дарители (швейцарската културна програма ProHelvetia, Европейска културна фондация), бизнес компании (ING Bank, Пощенска банка), благотворителни бизнес мрежи ("Ротари клуб"). Преобладаваща част от даренията отиват за модерно изкуство, като на второ място следват проучване и опазване на културно-историческото наследство. Друга популярна област е книгоиздаването, в която се изявяват и фондации ("Развитие", ВиК).

 

Здравеопазване

Това е сферата с най-малко проекти, но в сравнение с началото на 2004 г. финансирането в нея е нараснало. Основен източник са частните фондации и фирми. Под формата на спонсорство подкрепа за организиране на събития предоставят и фармацевтичните компании (GlaxoSmithKline, Actavis).

........................

Източници на благотворителност

- Публични донори - международни организации, представителства на правителства на чужди държави, които предоставят финансова помощ чрез програми, за които е постигнато споразумение с българското правителство. Такива са Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие, посолството на Япония, посолството на Швейцария, посолството на Великобритания и др.

- Частни международни фондации - източник на тези средства са частни дарители или бизнес компании извън България. Някои от тях имат клонове в България, други работят с помощта на местни партньорски организации, които разпределят техните средства, трети директно финансират инициативи и проекти. Сред тях са институт “Отворено общество”, фондация “Чарлз Стюърт Мот”

- Български публични фондове - средствата са от държавния бюджет. Обикновено тези фондове се допълват чрез средства от международни донори от първите два типа. Примери: Фонд за лечение на деца, национален фонд “Култура”

- Български частни фондации - “Атанас Буров”, “Бистра и Галина”, “Свободна и демократична България”, “Млада България” ("Овергаз"), BNP Paribas

- Български компании или местни офиси на международни компании - предоставят средства директно, без да регистрират фондации и без да работят с партньори или посредници. Примери: "Мобилтел" ЕАД, "Шенкер" ЕООД, "Актавис", ИНГ банк

- Индивидуални дарители