Йоан Павел II - от Вадовице до “Свети Петър”
Детството му не предвещава нищо изключително. Карол е роден в семейството на стриктни католици, а единственото, което ги отличава от повечето им съграждани във Вадовице, е фактът, че фамилията Войтила не споделя антисемитските възгледи на масата от поляците в онези времена. Баща му Карол-старши е офицер от армията на Австро-Унгария, а впоследствие от тази на Полша. Майка му Емилия е учителка. Рождената дата на Карол-младши обаче е донякъде символична. На 18 май 1920 г. новосъздадената полска армия удържа под водачеството на маршал Юзеф Пилсудски първата си голяма победа след близо два века под чужда власт и отстоява независимостта на възстановената полска държава. 58 години по-късно възкачването на Карол Войтила на светия престол дава нова надежда на Полша. Пътят дотам обаче е дълъг и тежък.
Ранните години на Карол преминават под знака на смъртта и църковните камбани. Семейството живее в малък апартамент на площада около главната катедрала във Вадовице и звънът от камбанарията е ежедневие. Един по един членовете на фамилията си отиват. Емилия умира от сърце и бъбреци месец преди Карол да навърши 9 години, а скарлатина отнася любимия му брат Едмунд през 1932 г., когато той е едва 26-годишен. Карол остава сам с баща си, който вече на възраст се посвещава на отглеждането му.
Младият Войтила се увлича от спорт, поезия и театър. Той кара ски, катери планините около Вадовице, плува и кара лодка в река Скава. През 1938 г. двамата с баща му се преместват в близкия Краков, където Карол постъпва в Ягелонския университет, за да следва философия и литература, като същевременно участва в поетични четения и театрална трупа. На този етап религията за него е по-скоро вътрешно убеждение, а не кауза, на която би отдал живота си. Той обаче от млад знае наизуст поемата на романтика Словацки “Папата славянин”, градяща визията за папа от Изтока, който “ще размаха меч като италианец, като Господ...” Животът му ще последва романтичната мечта.
Идилията, ако изобщо е съществувала, приключва през 1939 г., когато нацистка Германия и сталинисткия СССР нападат и поделят Полша. Карол напуска университета и за да се спаси от депортация, започва да работи в каменна кариера. През февруари 1941 г. баща му умира, а малко преди смъртта си го заклева да “се посвети на служба на Бога”. За да стане това обаче, трябва да минат още 18 месеца. Чак в края на 1942 г. Карол успява да се запише в нелегална семинария и да учи теология в нелегални университетски курсове. Годината 1944 е ключова. Първо, той едва оцелява, след като хитлеристки камион го помита, а от контузията остава леко прегърбен за цял живот. Месеци по-късно се налага да се крие в резиденцията на архиепископа, за да се спаси от хитлеристките гонения. Решението му е окончателно - Църквата ще бъде неговият живот.
Краят на войната обаче не слага края на трудните времена. Идването на власт на комунистите предвещава нови изпитания. Въпреки това през 1946 г. Карол е ръкоположен за свещеник, продължава и задълбочава учението си, като защитава две магистратури и докторат, а през 1949 г. става помощник пастор в Краков. Паралелно със свещеническите си задължения Войтила не спира и интелектуалните си занимания и работи върху втория си докторат - по философия в Ягелонския университет. Комунистическият режим обаче закрива департамента по теология през 1954 г. и той е прехвърлен към семинарията в Краков. През 50-те години Войтила постоянно пътува между Краков и Люблин, където преподава в единствения в комунистическия свят Католически университет.
Възходът му в църковната йерархия продължава и е неочаквано бърз - през 1958 г. става помощник епископ на Краков, през 1962 г. участва във Втория Ватикански събор и прави впечатление с идеите си в сферата на религиозната свобода, а същата година, едва 42-годишен, е посочен за архиепископ на Краков след смъртта на титуляра. Способностите му са оценени бързо и от Ватикана и през 1967 г. папа Павел VI го издига в сан кардинал. Това донякъде радва и Варшава, която предпочита младия и тогава настроен реформаторски духовник пред хардлайнерите от старата школа във влиятелната полска католическа църква, противопоставящи се твърдо на комунизма и комунистите. Войтила обаче е “мек” само на пръв поглед, изчаквайки времето си и следвайки стратегия, която налага католическото верую и традиции, без открито да дразни властите.
Биографите му пишат по-късно, че кардинал Войтила е насърчавал изразяването на религиозните убеждения по начин, непровокиращ бруталната реакция на властта. Същевременно той е и “яростен враг на комунизма, защитник на човешките права, могъщ проповедник и надарен интелектуалец, способен да разгроми марксистите с техните аргументи”. Джордж Вайгел посочва, че в разгара на събитията в съседна Чехословакия през 1968 г. Войтила успява да издейства разрешения за строеж на църкви, да защитава младежките движения и да ръкополага свещеници за нелегална работа у южните съседи. На въпрос дали не се страхува от реакцията на властите, той отговаря: “Те се страхуват от мен.”
Веруюто му може би най-ясно е изразено в проповед от 1976 г. още в качеството му на архиепископ на Краков. “Задача на Църквата, на Светия престол, на всички пастори е да се борят на страната на човека, често и срещу самия човек.” Зад тези слова стои интелектът на човек, носещ съзнанието на близо 20 века християнска теология, подплатено с философията на XIX и XX век. В трактата си от 1960 г. “Любов и отговорност” той полага основите на “модерната католическа сексуална етика”, която ще налага яростно до смъртта си. Втората му докторска дисертация - “Оценка на възможността за изграждане на християнска етика върху системата на Макс Шелер”, е публикувана същата година. Когато през 1976 г. Войтила е поканен да сподели духовните размисли на папа Павел VI в лятната му резиденция, първите му три позовавания са върху Библията, Свети Августин и Мартин Хайдегер.
Избирането му за папа на 16 октомври 1978 г. на осмия кръг от гласуванията на Конклава изненадва мнозина. Но самия него едва ли. Традицията, поддържана цели 455 години, папата да бъде италианец, е нарушена. Зад това обаче се вижда дългата сянка на папа Йоан XXIII и свикания от него Втори Ватикански събор, отворил католическата църква към света и проправил пътя към либерализирането й. Дали изборът в това отношение на Карол Войтила е подходящ ще покажат десетилетията от края на ХХ век. В едно обаче Конклавът не гадае и не бърка - новият папа Йоан Павел II разбива на пух и прах традиционната представа за Върховния понтифик, барикадиран зад стените на Ватикана и излизащ оттам само за Великден и Коледа. Ще го нарекат папата маратонец. И ще бъдат прави.
Но не количеството изминати километри, а качеството на посланията му са важни. По-малко от осем месеца след възкачването си на Светия престол Войтила се връща в родната си Полша. По време на деветте катарзисни дни там той е посрещнат от милионни тълпи. Официално страната е атеистична. Навсякъде пред множеството папата славянин размахва духовния меч: “Вие сте хора. Вие имате достойнство. Не пълзете само защото сте гладни.”
Това е началото на края на съветския блок. И поредната сигурна стъпка на Карол Юзеф Войтила към “Свети Петър”.
-------------
Папа Йоан Павел II е на Светия престол точно 26 години, 5 месеца и 15 дни. Той е третият най-дълго властвал понтифик, изпреварван само от Св. Петър, комуто традицията отрежда 35 години - от 32 до 67, и от папа Пий IX, управлявал от 1846 до 1878 г. През това време успява да пропътува 1 247 613 км във и извън Италия, което се равнява на 3.24 разстоянието от Земята до Луната. Посещава 129 различни държави и територии в рамките на 104 пътувания. Големите му пропуски, по политически причини, са Русия и Китай. Пътуванията му из Италия са 146. В Рим е направил 301 посещения в различни енории. Общо е прекарал 822 дни, или 2 години и 3 месеца извън Ватикана. По време на обиколките си е изнесъл над 20 000 обръщения от общо над 100 000 страници пред големи и малки множества от вярващи. Най-многолюдна е литургията, отслужена от него в Манила, Филипините, през 1995 г. На нея присъстват около 4 млн. души. Традиционните му открити аудиенции са общо 1161 и през тях преминават около 17.8 млн. души. Папа Йоан Павел II се среща с над 1600 политически лидери, сред които 776 държавни глави и 246 премиери. Знаменателна е обиколката му в Близкия изток през 2000 г., когато в Ерусалим на една маса се събира с главния равин на Израел и главния шейх на Свещения град. Той беатифицира 1338 души и канонизира 482 светци - повече от всички негови предходници за последните четири века, взети заедно. За 26-годишния си понтификат той издига в сан 231 кардинали, 183 от които са все още живи, а 114 са под 80-годишна възраст и ще участват в Конклава по избор на наследника му. Карол Войтила предопределя и каноничното развитие на католическата църква за години напред с издадените 114 основни документи, сред които 14 енциклики, 45 апостолически писма, 14 апостолически проповеди и 11 апостолически конституции. Изборът на наследника му ще следва строго публикуваната през 1996 г. Universi Dominici Gregis (Към цялото божие паство).