Наближават великденските празници и детските спомени с умиление връщат в съзнанието ми следната картина: цялата къща ухае на козунак, баба е станала в ранни зори, замесила е тестото и ми казва бързо да затварям вратата на кухнята, за да не излезе топлото, тъй като козунаците стасвали най-добре при много топлина... На масата има огромна купа с разноцветни яйца, изрисувани по всевъзможни начини, а във фурната агнешката плешка спокойно добива характерната си златиста коричка...

Сега самата аз вече имам семейство и придавам особено значение на семейните празници. Но знам как ще се подготвя за Великден - ще купя козунаци (даже само един, защото не е диетичен) от фурната до нас, ще боядисам яйцата чак в събота, защото в четвъртък съм на работа и няма да успея, а на Великден на обяд ще отидем със семейството ми в любимия ресторант извън града, за да хапнем нещо вкусно... Не, не съм антипразничен човек. Просто да готвя само по празници ми се струва лицемерно!

Вече имам все повече приятелки, които посрещат гости с поръчана китайска храна, набързо сварени спагети или за най-лесно - нарязани мезета и готови салати. Е, познавам и такива, които готвят специално за гостите си задушено пилешко с пармезан и розмарин, полято със спаначен сос или нещо също толкова завъртяно, но през другото време вечерят сандвичи от денонощния магазин в квартала.

Съвременната жена учи няколко неща едновременно, усъвършенства се професионално, прекарва все повече време във фитнес залата или в студиото за красота, но последното нещо, което ще видиш в библиотеката й, е най-новата книга с готварски рецепти.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че всички млади жени не готвят. Има както такива, които не могат една вода да сварят, така и други, които могат такава капама да ти сготвят, че да си оближеш пръстите. Факт е обаче, че нито една млада жена не са отказва от правото си понякога да каже: "Тази вечер нямам настроение да готвя, искам да изям една ябълка и да си лягам."

Блестяща от чистота кухня. Кафеварка без петна от разлято кафе. Луксозните готварските прибори вече влизат в шестата си година, а въобще не им личи. Това е кухнята на Франсийн Левинсън и всичко в нея не само изглежда така, сякаш никога не е било използвано, но то наистина никога не е ползвано, пише онлайн изданието на "Уошингтън поуст магазин". Статията подкрепя моята теза с пространен разказ за въпросната Франсийн Левинсън, в чийто образ могат да се припознаят и доста съвременни български жени. Франсийн има три дъщери и една внучка. Обича фамилни събирания и нищо не й доставя по-голямо удоволствие от това да е домакиня на официални обеди, венчавки или чести вечери с приятели. Но тя просто никога не е готвила за нито едно от тези събития. За тържествата се грижат кетъринг компании, а за ежедневното хранене просто се ходи в ресторант.

Само вижте какво има в хладилника й: 43 бутилки диетични безалкохолни, буркан с майонеза и консерва от риба тон ("Ако случайно ни затрупа снежна буря"). Във фризера има замразени кренвирши, а многобройните рафтове в огромния килер са празни с изключение на малко овесено брашно, бонбони и ядки за алкохолни коктейли.

На този фон обаче на безупречно чистата печка се вижда фруктиера с още росни боровинки. Изкуствени са. Като паметник на една загубена традиция - тази да запретнеш ръкавите в кухнята.

Евтини бургери, пилета на грил, замразени храни и готови салати. Всички тези леснотии, които заемат по няколко съблазнителни щанда във всеки супермаркет, карат жените да забравят, че имат печка вкъщи.

Много жени въобще не готвят

Пак се връщам на детските ми спомени, когато завиждах на съседчето, че по цял ден яде само вафли или филии с лютеница, докато аз трябваше геройски да поглъщам супите на мама. След години оцених усилията й, но сега детето ми яде готови пюрета - много бързо ми мина ентусиазмът да му ги бъркам сама.

По данни на американското министерство на земеделието от 2000 г. само 55% от вечерите, които американците консумират вкъщи, включват едно или повече домашно сготвени блюда. По данни на Статистическото бюрото по труда времето, което средната американка прекарва в готвене всеки ден, се е съкратило от 2.3 часа за домакините и 1.2 часа за работещите жени през 1965 до 47 минути през 2003 г. И не си мислете, че престилката е прехвърлена на съпрузите - през 2003 американските мъже са отделяли за готвене по 15 минути на ден. Повечето български мъже обаче възприемат готвенето много рядко като удоволствие, а по-често като съревнование с жените - за да им докажат, че като не готвят, значи автоматично са лоши домакини.

Комерсиалните алтернативи на домашното готвене в България все още не излизат по-евтино, както е на Запад например. Пък и вече няма часове по готвене в училище - както някога в часовете по трудово обучение. Готварските предавания по телевизията са сравнително популярни, но хората явно ги възприемат като развлекателно шоу и не получават никакво вдъхновение да си приготвят вкъщи предлаганата от екрана рецепта.

Богиня в кухнята? Не, спец по приемите

Безразличието към кухненските задължения нашата героиня от статията в "Уошингтън поуст магазин" Франсийн е наследила от майка си, Лили Гордън. Госпожа Гордън навъртала пълен работен ден в автомагазина на мъжа си през 60-те години, а след това станала първата жена във Вашингтон, собственик на магазин за алкохол. Лили излизала от къщи в 7.30 сутринта и се връщала около 9 вечерта, когато детегледачката вече била нахранила и трите деца.

Така Франсийн се научила не на готварски умения, а как да бъде перфектната домакиня на партита и други светски събития и как да създава приятна атмосфера за гостите си.

Това била и сватбената изненада за съпруга й Мел. След като се върнали от медения си месец през 1964, Мел попитал Франсийн дали има някаква идея за вечерята. И тя имала - един нов ресторант, за който наскоро била чула. А пък и готвенето не се вписвало в претрупаните програми на семейство Левинсън: Франсийн работела за отдела за социални помощи на федералния окръг, а Мел имал държавна работа и собствена музикална група.

Трите им дъщери започват да посещават ресторанти от ранна възраст. Франсийн ги водела често да закусват понички във веригата "Бейгъл сити", където пакетирали и следобедната им закуска за училище. Времето за готвене Мел и Франсийн оползотворявали, като например пропускали някой учебен ден на дъщерите си, за да ги заведат на пазаруване в Ню Йорк или на ски. Сега, 30 години по-късно, момичетата оценяват високо това свободно и неконвенционално поведение на родителите си. Една от дъщерите, Стефани, казва: "Ние не ядяхме заедно едно и също нещо. Всеки хапваше, каквото искаше, когато му се ядеше."

Вечер навън - вечеря навън

Познавам двойки, чийто социален живот протича в правене на ресторантски резервации. Имат си и традиции - всеки петък вечерят с приятелски семейства в някой от ресторантите в центъра. Ако са на кино, ходят в големите киноцентрове и комбинират вечерта с хапване в ресторанта на киното. Ако са на театър пък, след това посещават някое точно определено заведение близо до театъра. И им харесва сервитьорите да се отнасят с тях като към редовни клиенти и да им носят питието още преди да са им подали менюто.

Семейство сплотено от не-готвене

Но да се върнем пак на семейство Левинсън от статията в "Уошингтън поуст магазин". Ресторантите са гостната на Франсийн, "сборният пункт" за срещи с роднини и приятели. Но "готварските" събития, които я ентусиазират най-много, са фамилните събиранията за празници като Пасха и Коледа. Най-любимият празник на фамилията обаче е Денят на благодарността. Той започва със семеен тенис турнир в местния кънтри клуб. След като се раздадат трофеите, семейството се отдава на късна закуска в кафетерията на тенис клуба. После всички се прибират, за да се приготвят за официалната вечеря, на която Франсйин е била домакин от три десетилетия. И през цялото това време не е сготвила и една пуйка.