Преди броени дни в Народния театър "Иван Вазов" на IV-я си конгрес се събраха повече от половината от над 600-те членове на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) и много техни гости от страната и чужбина. Мотото на конгреса беше "Устойчивото икономическо развитие - ролята на счетоводството и одита". Обикновено подобни форуми са съпътствани от приповдигнато мажорно настроение и с по-скоро имиджов, отколкото реален резултат.

Дали и този път е така е още рано да се каже. Предложени бяха редица неща, като значителна част от тях са прагматични и осъществими. "Конгресът ни не е завършил. Той ще продължи в управителния съвет и регионалните организации. Така казаното тук ще придобие конкретен израз в решения и дейности за тяхното осъществяване", това са думите, с които председателят на управителния съвет на организацията проф. Михаил Динев закри форума. Сега остава времето да покаже дали казаното от него ще се сбъдне.

Обикновено приветствията са протоколни и приличащи си едно с друго. По време на официалното откриване на форума на одиторите се случи нещо различно. В приветствието си към делегатите председателят на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия Димитър Екимов използва израза "чуваемост вътре в професионалната общност и между професионалната общност и държавните институции", а впоследствие думата "чуваемост" стана ключова дума на форума. Заслужава внимание и това, че на трибуната застана Саймън Томпсън, председател за Централна и Източна Европа на Британската асоциация на дипломираните експерт-счетоводители (АССА). Това е човекът, който преди година изпрати прословутото писмо до Николай Василев и с това разруши комуникационния канал между ИДЕС и АССА.

Сега почти година по-късно неговата поява на форума на дипломираните експерт счетоводители ако не друго поне показва, че ИДЕС наистина се отваря и е на път да надживее ксенофобията си. Томпсън говори за малките и средни предприятия като ниша за разширяване на пазара на най-квалифицираната част от счетоводната гилдия. Макар че темата не е част от дневния ред на българските одитори, залата го изпрати с аплодисменти.

Започна панелът, посветен на счетоводството. Пръв говори доайенът на професията проф. Коста Пергелов. Тези, които го познават, знаят, че това, което казва, трудно може да бъде преразказано. То е една съвкупност от емоции и прагматизъм, опит трупан в продължение на десетилетия. Това няма как да бъде пресъздадено, без да се изгуби нещо, а каквото и да се изгуби вече няма да е същото.

Професорът смята, че на този етап развитието на практиката е изпреварило развитието на теорията. Той каза също, че повърхностното, механично прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) има за пряк резултат загуба на смисъла, вложен в тях. Както винаги Пергелов успява да изтръгне от залата аплодисменти, които са искрени.

Какво ли ще стане ако всичко, което предлага Димитър Желязков се случи? Неговите предложения не са за промяна, те са за радикална промяна. Желязков не се е отказал от идеята за създаване на йерархия в професията, като идеята му е еволюирала и от деление на счетоводители и одитори се е стигнало до пирамида с три нива - оперативни счетоводители, експерт-счетоводители и финансови одитори (вътрешни и външни).

За осъществяването на подобна идея според Желязков е необходимо със закон да бъде създаден институт на експерт счетоводителите. Това би гарантирало диференциацията в професията и би дало възможност на хората в нея да се самоопределят. "Крайно време е финансовите одитори да се отърсят от носталгията по Института на заклетите експерт-счетоводители, чиито приемник е ИДЕС, и да осъзнаят, че са одитори, а не счетоводители. Може да се помисли и за промяна на името на института, като от Институт на дипломираните експерт счетоводители той се преименува на Институт на независимите финансови одитори, също така понятието дипломиран експерт-счетоводител да се замени с дипломиран одитор", каза Желязков.

Това предложение, което вероятно е прозвучало еретично поне за част от присъстващите, не е най-екстравагантната идея на одитора. "Одитори ли са одиторите в Сметната палата, след като не отговарят на квалификационните изисквания, заложени в Закона за независимия финансов одит?", попита Желязков, и предложи нормативна промяна - "да се запише, че независимият финансов одит на предприятията от бюджетната сфера се осъществява от членове на ИДЕС, работещи в Сметната палата". От подобно предложение одиторите, които сега работят в Сметната палата вероятно ще настръхнат, но то никак не е лишено от логика и е част от европейската практика.

Идея за разширяване на пазара за задължителен финансов одит има и председателят на УС на ИДЕС проф. Динев. Според него фирмите, регистрирани по ЗДДС, трябва да преминават на задължителен финансов одит, като превенция срещу появата на механизми за източване на ДДС от бюджета.

Модераторът на панела Антон Свраков предложи ИДЕС да инициира създаването на национална концепция за развитие на счетоводството, целяща насочването му изцяло в услуга на бизнеса.

"Счетоводството за инвеститори не може да бъде развивано от Министерството на финансите или който и да е друг държавен орган. Нашият исторически опит е достатъчно убедителен, а към него следва да се добави и примерът, който развитите държави ни дават", е аргументът на Свраков. Национален план за действие, който ще определи пътя, по който ще се развиват счетоводството и независимият финансов одит, подготвя и МФ.

Панелът, посветен на данъчното облагане, безспорно беше това, което напипа най-точно пулса на залата. "Изскочи" новината за пакета от предложения за нови данъчни закони на ГДД. Разрази се дискусия, по добре познати теми, която само подчерта факта, че членовете на ИДЕС остават по-скоро счетоводители, отколкото независими финансови одитори. По време на дискусията стана ясно, че Министерството на финансите (МФ) няма намерение да остави диригентската палка.

След като вече беше ясно, че ИДЕС ще издаде пълния набор на МСФО, представителят на МФ Велин Филипов каза, че ведомството на Милен Велчев също ще работи по превода. Ясно е, че при сега съществуващата нормативна рамка за ИДЕС би било най-малкото неудачно да издаде даден стандарт, а малко по-късно същият този стандарт да се появи в Държавен вестник, с макар и несъществени различия в текста.

Най-слаб се оказа интересът към панела, посветен на финансовия одит. Дори одитор като Стефан Ненов, с дългогодишен опит в голяма компания, който беше модератор на панела, трудно успяваше да раздвижи залата. Въпреки това панелът не отстъпи по значимост на другите два. Одиторите говориха за проблемите си открито и без да се стесняват от присъствието на външни лица в залата, което е опит за излизане от капсулацията на практика.