Министерският съвет прие пакета от проекти за нови данъчни закони на Главна данъчна дирекция. Проектите са слаби, разработени без каквато и да е концепция. Едва ли би могло да бъде сътворено нещо по-лошо в областта на данъчното законодателство. Част от текстовете са неясни, непълни, неконкретни, с което противоречат на Закона за нормативните актове. Използвани са термини, които са по - подходящи за литературна творба, отколкото за сериозен нормативен акт.

Някои от текстовете са писани без ясна визия за реалния стопански живот и конюнктурата в страната. Част от заложените идеи са толкова наивни и така написани, че могат да предизвикат или снизходителни усмивки, или вълна от смях у четящите ги. Безспорен факт е, че ако така предложените проекти бъдат приети, ще е истинска трагедия за адресатите им, защото последиците ще са непредвидими.

Но да не бъдем голословни. И така към трагикомедията...

"Закон за корпоративните данъци"

Действие първо "Данъчен документ"

Съгласно проекта един от принципите за признаване на данъчни приходи и разходи е документалната обоснованост, изискващ документиране на всяка сделка и стопанска операция чрез данъчен документ, като е предвидено данъчният документ, издаден от данъчно задължено лице и адресиран до други лица, да бъде само фактура. Това изискване звучи нелепо, особено що се отнася до документиране на сделките с предприятия по реда на чл.15 от Търговския закон.

Данъчните документи би следвало да удостоверяват възникването и размера на данъчните приходи и разходи, както и придобиването и отчуждаването на данъчните активи. Какво би се получило и колко документа би следвало да се издават при разлика между счетоводните и данъчните приходи, разходи и активи проекта мълчи.

Четейки проекта данъкоплатецът може и да се зарадва, че достатъчно е да има само фактура, за да му бъде признат данъчен разход и да повярва, че наистина този път нещата вървят към опростяване. Да, ама не, както се казва в подобни случаи, защото по-късно се оказва, че за да бъде признат един данъчен разход освен фактура са необходими и някакви други документи, изисквани по силата на нормативен акт, удостоверяващи обстоятелства от значение за признаването на разходи. И това ако е опростяване, здраве му кажи.

Действие второ "Данъчни регистри"

Предвидено е воденето на регистри за данъчните приходи, за данъчните разходи, за данъчните дълготрайни амортизируеми активи и за данъчните краткотрайни активи, като изискванията и реда за изготвяне и водене на тези регистри ще се регламентират с наредба, издадена от министъра на финансите. Това изискване някак си рязко контрастира с обявения от данъчната администрация стремеж за облекчаване и опростяване на процедурите по администриране на корпоративните данъци. Първо, това изискване за водене на специални данъчни регистри ще доведе до необходимост бизнесът да инвестира значителни ресурси в закупуването на нови софтуерни модули, както и до необходимост от обучение на счетоводния персонал за работа с тях.

Второ, изискването за воденето на тези регистри ще доведе до увеличаване на обема на счетоводната работа най-малкото защото една и съща операция ще трябва да се регистрира на две места - в счетоводните и данъчните регистри. Трето, това изискване ще доведе и до разходване на значителни средства от страна на самата данъчна администрация, за да може да събира, съхранява и обработва тези регистри.

Обезпокоителен факт е обстоятелството, че в проекта не е фиксиран срок за издаване на наредбата за изискванията и реда за водене на данъчните регистри. Липсата на разумен срок за разработването и тестването на работещ софтуер може да доведе до редица неприятни ситуации. Нещо, на което ежегодно сме свидетели, особено що се отнася до подаването в НОИ на декларации образец 1 и 6.

Действие трето "Отчитане на данъчни периоди и разходи при прилагане на принципа на предпазливостта"

Истински шедьовър е изискването в случаите, когато при спазване на счетоводното законодателство не са признати счетоводни приходи във връзка с прилагане на принципа на предпазливостта, включително и когато резултатът от сделката не може да бъде надеждно оценен, да се признават данъчни приходи в размер на непризнатите счетоводни. А как ще се определя размера на непризнатите счетоводни приходи, особено при някои по-сложни договори проектозаконът мълчи, а едва ли и неговите автори имат точната идея какво са искали да кажат с този запис. За редица предприятия тази разпоредба би могла да има фатални последици, произтичащи от една изкуствено създадена облагателна конструкция, създадена само и единствено, за да облекчава данъчната администрация.

Действие четвърто "Краткост, точност и яснота на разпоредбите на нормативните актове"

Доста от текстовете в предложения проект са неясни, непълни и неконкретни, с което противоречат на Закона за нормативните актове. Наред с правно неиздържани термини като "Дата на прекратяване на съществуването", "Момент на вписване на прекратяването" са използвани термини като "Преобладаващо" , "Разумно и разумни мерки за събиране на вземанията", "Съществено", "Различни съществени условия", "Добросъвестни стопански причини", "Пренебрежимо малък размер", "Незначително", "Действително управление", без да е дадена легална дефиниция за тях.

Все пак трябва да се има предвид, че това е материален данъчен закон, а не упражнение по отговор на литературен въпрос, изискващо демонстрация на богатството на българския език. Подобен подход никому не е нужен и може да предизвика само усмивка у всеки сериозен специалист. Вкарването на морално-етични норми в данъчните закони не е израз на добра нормотворческа практика, да не говорим, че може да се окаже и опасно. Именно създаването на неясни и двусмислени текстове е една от основните слабости на действащото ни данъчно законодателство.

Друг пример, който може да се посочи, е, че при определянето на статута на едно лице дали е местно или не е използван изразът "преобладаваща част от материалните активи", без да е уточнено кои точно активи по смисъла на счетоводното или данъчното законодателство.

Друг пример е следната разпоредба: "Данъчни приходи или данъчни разходи за услуги, предоставени на или получени от други части на предприятието в чужбина, се признават по себестойност, освен когато извършването на подобни услуги обичайно се оказва на трети лица или се извършва специализирано в рамките на предприятието." Дано авторите на законопроекта да са имали ясната идея какво точно са искали да кажат с този текст, но при всички случаи подобни конструкции едва ли отговарят на изискването за краткост, точност и яснота на разпоредбите на нормативните актове.

Не на последно място, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че част от разпоредбите на проекта са посветени на взаимоотношенията между свързани лица, без обаче никъде за целите на закона да е дадена легална дефиниция на това, какво се разбира под свързани лица за целите на закона. Факт, който едва ли се нуждае от какъвто и да било коментар.

Следва продължение на 31 май 2005 г.)