В навечерието на предизборна кампания, в която за пръв път от много години етническият въпрос изплува отново, Балканската мрежа за разследващи репортажи разпространи няколко свои статии за малцинствата в България, както и анализ за ролята на ДПС. Част от основните изводи от репортажите за турци, роми, помаци и каракачани се съдържатв коментара "Младото поколение на България в хватката на национализма", който ви предлагаме. Останалите текстове публикуваме изцяло в интернет изданието на "Дневник".

Недоверие, сегрегация, пренебрежение, дискриминация са определения, които авторите срещат почти навсякъде. Предлаганите от институциите и партиите решения са малко, вероятно защото те имат известен интерес да поддържат така създадената ситуация, твърдят още те. Прави впечатление, че често представители на малцинствата възлагат на влизането в Европейския съюз надежди да подобрят положението си, включително чрез създаването на свои етнически партии.

От 22 партии, регистрирани за изборите, 9 съдържат в името си "България" или "български". Освен "Коалиция за България", "Демократи за силна България" и Български народен съюз за гласове се борят още "Напред, България" и коалиция "Достойна България", както и "Роден край" и Национално обединение "Атака". "Българската" добавка към имената на политическите сили, макар че не е необходима, е тенденция според политолога Огнян Минчев. На първо четене се създава впечатлението, че тези организации са с подчертано патриотични програми и идеи, но според него не е задължително това да е вярно, а често става въпрос по-скоро за инерция.

---

 

Фактология:

 

Каракачаните се превръщат в част от икономическия елит

 "Бих искала да стана каракачанка. Някаква молба ли трябва да попълня?" - пита българка от Велико Търново, която се обажда във Федерацията на каракачаните в Сливен.

 

България: Невидимото малцинство на помаците

 Макар и вече да не са жертви на насилствена асимилация както в миналото, днес тънещите в нищета български помаци продължават да се чувстват изолирани и презряни, и да възприемат безразличието на държавата към мизерията им като дискриминация.

 

Ромите: обединявани в образованието, но изолирани от предразсъдъци

Мащабни проекти за десегрегация в училищата превръщат ромите в Северозападна България в по-равностоен участник в пазара на труда. Шансът за образование, обаче, се оказва само малка крачка в преодоляването на стената от предубеждения между тях и останалите етноси.

 

ДПС ще трябва да преосмисли политиката си

 Преди парламентарните избори опозицията и обществеността открито изразяват съмнение за ролята на участващата в управлението партия на турското малцинство, ДПС.

 

 

---

Новото поколение в България става жертва на нов вид национализъм, по-краен и по-същински от изповядвания по времето на комунизма.

Повлияни от медии и учебници, които са считани за либерални, но често не са, много млади хора възприемат националистични възгледи.

Бившият режим на Тодор Живков проповядваше национализъм успоредно с интернационалния социализъм. Той прогони от страната близо 300 000 етнически турци и помаци, сегрегира ромското малцинство и потискаше проявата на каквито и да било етнически различия.

Но под повърхността други процеси формираха нагласите на българите. Отхвърляйки тоталитарната политика на бившия комунистически режим, много от тях се противопоставяха и на неговата националистическа пропаганда. Във времето, когато всички решения бяха взимани от шепа високопоставени членове на комунистическата партия, повечето българи не бяха засегнати финансово, социално или по друг начин от съжителството с другите етноси.

Те започнаха да възприемат малцинствата като бреме чак след падането на комунизма през 1990-те. Различията започнаха да стават по-видими, когато хората престанаха да крият своите религиозни възгледи или етническа принадлежност - нещо, което беше немислимо по времето на социалистическия режим. Медиите започнаха да си служат с езика на омразата по отношение на малцинствата, издателства се криеха зад свободата на словото, за да издават антисемитска литература. Същевременно либералните ценности се възползваха по-бавно от новите свободи, за да се развият в обществото. Измина повече от десетилетие, преди учебниците да се пречистят от радикално националистките си твърдения и медиите да усвоят по-сдържан език.

В това време израсна ново поколение, чийто национализъм е вкоренен далеч по-дълбоко от този на техните предшественици. Много от младите хора в момента проявяват негативно, често агресивно отношение към етническите малцинства. Според скорошно проучване на политолога Петър-Емил Митев ромското малцинство в България е основна жертва на това негативно отношение. Осемдесет и шестпроцента от запитаните определят ромите като мързеливи и безотговорни, а 92% са убедени, че те са предразположени към извършване на престъпления, 62% са на мнение, че етническите турци в страната са религиозни фанатици.

Подобни убеждения са още по-ясно изразени в интернет, където форумите често преливат от омраза към малцинствата, особено към ромите. Под прикритието на анонимността млади хора използват тези сайтове най-вече като трибуна, за да изразяват радикални, дори неонацистки убеждения. Лозунги, които призовават циганите да бъдат превърнати на сапун или пък заключени в мини, са често срещани в мрежата.(...)

Но расовата нетърпимост, толкова откровена в интернет, е често прикривана в неанонимни разговори. "Много млади хора, които познавам, имат негативно отношение към малцинствата", казва Боряна Йорданова, студентка в Софийския университет. "Но повечето от тях не ги изразяват пред непознати", добавя тя. Зорница Латева, нейна колежка, казва, че няма нищо против малцинствата. Но тя е на мнение, че "циганите сами са си виновни за ниския им стандарт на живот". "Това се дължи на различната им ценностна система", казва тя. "Не искат да учат, предпочитат да се оженят на 13-14 години и да не работят." Нейни колеги споделят мнението й. "Нямаме нищо против циганите, ако приемат културата ни и престанат да бъдат, каквито са сега - мързеливи, крадат и са нечистоплътни", каза един от тях.

Мария Нейкова, професор в журналистическия факултет на СУ, потвърждава, че много от студентите не обичат ромите, а в повечето случаи и етническите турци. Според нея това се дължи на факта, че новото общество не развива либералните ценности достатъчно бързо. Българските учебници и медиите все още са далече от съвършенството по отношение на политически коректното разискване на проблемите на малцинствата.

Тази година българските медии подписаха Етичен кодекс, с който дадоха дума да не назовават расова и етническа принадлежност, нито сексуални предпочитания, ако те не са съществени за смисъла на предаваната информация. На практика обаче някои български медии продължават да разпространяват нетолерантност към малцинствата. Много от кабелните телевизии излъчват националистични програми. Едно от известните такива предавания е "Атака" по СКАТ тв с водещ Волен Сидеров.

Проучване на агенция "Маркет тест" за периода 2001-2002 г. показва, че медиите са постигнали известен, но не достатъчен напредък в сравнение с 90-те, когато масово се пишеше срещу малцинствата. Агенцията установява, че около 60% от материалите за роми се занимават с престъпност и социални проблеми и по този начин подсилват негативните стереотипи. "Впечатлението ми е, че медиите все още твърде често споменават етническата принадлежност, без това да има важна връзка със същността на материала", казва Мария Нейкова. Образовани по учебници, пълни с исторически митове, журналистите може би смятат, че по този начин отговарят на очакванията на читателите, обяснява тя.

Едоа от основните занимания на интелектуалците по времето на комунизма беше да пренаписват историята на страната. По времето на Живков историята беше преработена така, че да подчертае древността на българската нация и държава и нейното превъзходство над балканските й и западни противници. За да оправдаят пропуснатия от България като част от Османската империя между XV и ХХ век Ренесанс, учебниците бяха заредени с антитурска пропаганда.

След повече от десетилетие свобода усилията да се либерализира българскияj прочит на историята дават само частичен резултат. "Децата учат тъй наречената ни история по учебници, в които откритата националистична идеология и духът на патриотичния патос засенчват същинската дискусия относно плюсовете и минусите на османското владичество", писа наскоро политологът Евгени Дайнов. Той каза пред Балканската мрежа за разследващи репортажи, че дори забелязва обратна тенденция към нарастване на националистичните настроения в училищата.

В ход е процес на пренаписване на учебниците, подбуден от политическото желание да се затвърди помиряването с етническите турци в постсоциалистическа България. Но работата остава несистематична. Мюмюн Исов, учен, който наскоро изследва образа на турците в българските учебници по история, твърди, че усилията да се разбият митовете и стереотипите са недостатъчни.

Всъщност проблемът с национализма може да бъде разрешен само след като политиците признаят неговото съществуване. Едно от възможните решения е представата за нацията като етническа единица да се трансформира във възприемането й като политическа или гражданска цялост. Но за момента тази възможност изглежда нереалистична, тъй като повечето български политици намират твърде много изгода в експлоатирането на национализма.

---

*Авторката е директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи в България - локализиран проект на Института за военни и мирновременни репортажи в Лондон.