С отрязани гърди, без яйчници, с черен дроб, прояден от рака, без коса, с перука. Така изглежда 40-годишната Теодора Захариева, която прекара цели пет дни пред Министерството на здравеопазването, въоръжена само с гласа си. Толкова време й отне да покаже на чиновниците как (не) живеят хората с рак в България, които разчитат за лечението си на държавата. На практика те умират, защото нужните медикаменти, които трябва да им осигури здравното ведомство чрез системата за скъпоструващо лечение, все ги няма. Теодора е класическият продукт на тази система, твърдят приятелите й. Много от тях също бяха пред министерството и то поради една единствена причина:

Защото ни се живее

Основната пречка, поради която болните от рак се оказват без адекватно лечение и шанс за живот, е липсата на достатъчно средства и тромавата процедура, по която медикаментите стигат до пациентите, единодушни са почти всички специалисти. Близо 100 млн. лв. бяха отделени от държавния бюджет през 2005 година за купуването на лекарства за рак и още 11 заболявания, сред които СПИН, вродени аномалии, бъбречна недостатъчност и други. От тях 60 млн. лв. са отишли за онкологични медикаменти. Ръстът на тези средства е с около 25% спрямо миналата година и с близо 70% в сравнение с три години назад. Това повишение обаче не може да задоволи нуждите на пациентите, които стават все повече и повече. Над 200 хил. са болните от рак и с всяка година се увеличават с около 1.5%-3.5%. Много от тези случаи са късно открити и тяхното лечение е още по-скъпо.

Недостигът на пари - хроничен

Едно от лекарствата за химиотерапия, което според пациентите редовно липсва, през 2004 година е струвало 1860 лв. за опаковка и то по цени от внос. Липсата на досатъчно пари се засилва и заради включването на нови имена в листата с лекарствата за рак, които здравното ведомство плаща (тази година те са 207). До голяма степен това се дължи на появяването на пазара на все по-нови и добри медикаменти, които трябва да се осигурят и за българските пациенти. "На седем срещи със специалистите по онкохематология съм получил само предложения за включването на нови медикаменти в листите", каза зам.-министър Петко Салчев на срещата си с онкоболните в сряда. Според здравния министър Славчо Богоев дори самите пациенти защитават търговски интереси. "Липсата на достатъчно средства обаче не е характерна само за България, а за почти всички страни", обясни проф. Иван Черноземски, национален консулатант по онкология. Според него проблемите са в процедурите, чрез които се купуват и доставят лекарствата.

Търговете за лекарства - винаги закъснели

От години търговете се провеждат в същата година, за която ще са и лекарствата. Обикновено договорите с фирмите, които ще доставят медикаментите, се сключват през април, както стана и сега. По този начин обаче четири месеца пациентите остават без лекарства. Запаси от 2004 година няма, а дори министерството да организира междувременно по-малки процедури, количествата не стигат.

"Разпределянето на лекарствата трябва да е шест пъти в годината, но реално заради забавянето на търговете то се извършва четири пъти, каза Асен Дудов, управител на диспансера за онкологични заболявания в София. Така медикаментите нито се получават навреме, нито са достаъчни, а някои от тях свършват за една-две седмици."

Единственото спасение специалистите виждат в това търговете да се изместят с година по-рано. Според Министерството на здравеопазването обаче това е невъзможно. "Първо трябва да се определи бюджетът на министерството за лекарствата и освен това трябва да се види за кои медикаменти ще се плаща", обясни Емилиян Желев, съветник на здравния министър. Последното отнемало месеци, тъй като лекарствата трябвало да се разгледат от директорите на лечебните заведения, водещите специалисти и националните консултанти. Едва след това предложенията отивали за одобрение в министерството.

Досега с търговете имаше и още един проблем. След класирането винаги имаше недоволни компании, които обжалваха резулатите и по този начин спираха доставките на някое от лекарствата. Делата продължаваха с месеци. През миналата година обаче процедурата се промени и сега поне този проблем отпадна.

Чудовищната бюрокрация

Друг недостатък е начинът, по който пациентите получават разрешение да ползват някои от скъпите медикаменти. Те се делят на две групи - скъпи и извънредно скъпи. Извънредно скъпите се предписват със специални протоколи, които трябва да се одобрят от национални комисии. Комисиите заседават всяка седмица, според здравното ведомство те са три за цялата страна, според доц. Валентина Цекова, председател на една от тях, са две.

"На практика от комисиите, а не от лекуващия лекар или от министерството зависи дали един болен ще получи даден медикамент или не", обясни доц. Салчев. Комисиите са с вързани ръце, твърди обаче доц. Цекова. Причината е, че протоколите, които трябва да разгледат, се пращат от диспансерите в Министерството на здравеопазването. "Оттам ни носят по 40-50 протокола заедно с инструкции колко души може да одобрим за едно лекарство", каза доц. Цекова. Например за един медикамент министерството отпускало шест бройки за 16 лечебни заведения, които съответно са подали и протоколи. "Така можем да одобрим само по един болен на шест диспансера. Да не говорим, че някои от тях дават протоколи не за един, а за трима болни, които наистина имат нужда от лечение. Как да изберем един от тях", пита доц. Цекова.

Друг проблем при одобряването на протоколите е свързан със забавянето им по пътя от лечебните заведения до комисиите. Според здравното ведомство това се дължи на факта, че лекарите в диспансерите забравят да изпратят специалните рецепти. Отделно време отнемал и пътят по пощата, обясни д-р Десисилава Велковска от министерството.

Отговорността на министерството

Според специалистите от диспансерите забавянето е в самото министерство. "Понякога един протокол е престоял две-три седмици и от министерството ни казват, че данните вече не са актуални и трябва да се направят нови изследвания", казва лекар, член на една от комисиите, пожелал да остане неназован. Освен това често документите се губели - лекарите били толкова изнервени, че пращали един екземпляр по пощата, един по факс и освен това карали пациентите да отидат на крака, за да оставят един в комисията.

Че системата, по която медиците одобряват изписването на лекарствата, куца, са съгласни и в здравното ведомство. Според доц. Салчев трябва да се измисли нов модел и да се съкрати бюрокрацията. Възможно решение би било плащането на тези медикаменти да става от здравната каса. Спорно е, че по този начин бюрокрацията може да се съкрати, със сигурност обаче финасовите проблеми ще останат. В момента здравната каса също покрива скъпо струващо лечение, само че за други болести. Тя плаща медикаментите по 18 програми. За четири от тях вече няма свободни места. Две от тези болести са паркинсон и множествена склероза, медикаментите за тях струват съответно 3 хил. лв. и 700 лв. на месец. Освен това с прехвърлянето на скъпо струващото лечение към здравната каса то ще бъде отказано на пациентите без осигуровки.

Каквото и решение да се търси на проблема с лекарствата обаче, доц. Салчев предупреди онкоболните да не чакат чудеса и генерални промени в близките години. Проблемът е комплексен - едно от най-важните му решения е откриването на рака в ранен стадий, отделянето на повече пари за лекарства и промяна на начина, по който се разпределят и доставят. И ако първото е здравен проблем, то второто е политически въпрос.

--------------

Доц. Валентина Цекова, председател на Комисията за скъпоструващо лечение:

Проблемът е в лимита, който МЗ ни спуска

Приблизително около 40-50 протокола на седмица постъпват в нашата комисия. Те се приемат от секретарката на комисията, д-р Велковска, в Министерството на здравеопазването и след това ни се дават за разглеждане. Всеки път обаче от министерството ни спускат и лимит. С него ни казват всяко лекарство на колко души може да отпуснем. По този начин действа и другата комисия. В страната има още 4 комисии, които работят само с едно лекарство, тъй като за него има много болни.

Принципът и при тях обаче е същият. Недостигът на лекарства е много голям, никога не можем да осигурим медикаменти за всички пациенти. По принцип това не е възможно и в другите страни. Само САЩ и Гърция си позволяват да задоволяват нуждите на болните изцяло. У нас обаче може и трябва да се подобри организацията за разпределянето на медикаментите. Тези лимити трябва да отпаднат. Така лекарствата ще свършват през септември вместо декември, но през това време болните ще получават нужното лечение. Сега хем имаме медикаменти, хем те не стигат до нуждаещите се.

Проф. Иван Черноземски, национален консултант по онкология:

Расте броят на късно откритите случаи, а това излиза скъпо

Има недостиг на тези лекарства, може би средствата за тях трябва да се увеличат с около 10%. Тези медикаменти обаче не достигат и в другите страни. Един френски специалист обясняваше, че при тях лекарствата свършват към септември-октомври, след което средствата се осигуряват от различни неправителствени организации и бизнесмени. У нас обаче освен финансовия недостиг има и проблеми с процедурите, по които се правят търговете.

Те трябва да се променят и да има гаранция за пациентите, че като започнат лечение с един медикамент, ще могат да го завършат. Друга неблагоприятна тенденция в България е високият брой на късно откритите случаи, за които трябва наистина много скъпо лечение. През другата година се надявам да започне скрийнингова програма. Като начало тя ще тръгне пилотно в няколко области, сред които са Смолян, Кърджали и Габрово. Наблюдението ще се прави задължително за рак на гърдата и шийката на матката. С 1.5% до 3.5% се увеличава всяка година броят на онкоболните в целия свят.