Доц. д-р Надя Костова е завършила "Счетоводна отчетност" през 1984 г. в Икономически университет във Варна. През 2000 г. защитава докторска дисертация, а от две години е доцент към същия университет. През 1993 г. се дипломира се като експерт-счетоводител. Специализирала е в областта на отчетността във Великобритания през 1994 г.

От 1995 г. е лицензиран оценител на цели предприятия. Тя бе едно от вещите лица, обследвали кредитния портфейл на бившата Добруджанска банка във връзка с обявяването й в неплатежоспособност. Заедно със Симеон Симов създават "Актив" ООД. Днес "Актив" е специализирано одиторско предприятие с основна дейност счетоводен, управленски, маркетингов, вътрешен и независим външен одит на голям брой предприятия от цялата страна.

Тази година се отбелязва 10-годишнината от създаването на "Актив". От осем години фирмата издава годишно специализирано икономическо издание за публикуване на финансови отчети "Национален годишник - счетоводни отчети" и класация на над 3.5 хил. предприятия от българския бизнес.

Г-жо Костова, как оценявате икономическата среда у нас от гледна точка на дейността, която осъществявате?

- Икономическата среда е комплекс от много фактори. У нас бизнес средата е благоприятна, но през погледа на един одитор нещата не изглеждат много добре. По мое мнение финансовите отчети в България не са достатъчно прозрачни. Във време на интензивни глобални политически и икономически промени осигуряването на прозрачна и полезна информация играе важна роля за създаването на развит пазар и е една от най-важните предпоставки за налагане на пазарни правила. Ако действията и решенията на икономическите субекти са видими и разбираеми, обществото ще бъде в състояние да провежда по-добър мониторинг на институциите в обществения сектор, акционерите и служителите на дадено предприятие ще осъществяват мониторинг на корпоративното му управление, а кредиторите ще могат да влияят на кредитополучателите. В резултат на това незаконосъобразните и необосновани решения няма да останат незабелязани и без съответната адекватна реакция.

На четвъртия конгрес на ИДЕС преди месец изнесохте доклад относно прозрачността на финансовите отчети в България. Какви са констатациите ви по тази тема?

- Идентифицирах три основни типа проблеми на публичността и прозрачността: предприятията не желаят изчерпателно, своевременно и на подходящо място да предоставят полезна информация за своето финансово и имуществено състояние; обществото и въобще потребителите на информацията от финансовите отчети в България не се стремят към правилната цел или към общото благо от публикуването на финансова информация и, на трето място, държавата е неспособна да намери верния път на решаване на проблема. Предвидените в Закона за счетоводството (ЗС) административно-наказателни разпоредби за непубликуване на финансовите отчети във вида, в който следва да се направи това, явно не могат да стреснат едно предприятие. Още по-страшно е положението с банковите институции, които са лицето на една добре функционираща икономика. Изумително е, че техните финансови отчети също не се публикуват във вида, който се изисква.

Доколко прозрачни са финансовите отчети в България спрямо тези в страните от ЕС?

- Целта на финансовите отчети е да осигурят информация за финансовото състояние на дадено предприятие, която е необходима за вземане на адекватни икономически решения от широк кръг потребители, т.е. тя трябва да има точно определен вид и съдържание и да се предостави в определен момент. В държавите с развито пазарно стопанство е прието отчетите да се изготвят във формата на справочници. В тях се публикуват резултатите, представя се мениджмънта, сравняват се редица икономически показатели с тези от предходни години и се вижда какво е направено през годината и какво предстои. У нас са рядко предприятията, които изготвят отчетите си по този начин.

Изключвам някои с чуждестранни собственици. В България ЗС регламентира, че всяко предприятие трябва да публикува своя финансов отчет с пълното му съдържание в ежедневник или в специализирано икономическо издание. Но, ако мен примерно ме интересува отчетът на Варненската корабостроителница, къде да го намеря сред хилядите издания? Въпросът не е уреден законодателно добре и практически не може да се изпълни предназначението на публичността.

Как да се справим с въпроса кой и къде публикува своя отчет сред стотиците издания. Има съвсем порочни практики. Създават се приложения и притурки към определени икономически издания, които се изпращат само на предприятието, което си е платило за публикуването на финансовия отчет. Едва ли това обстоятелство може да допринесе за прозрачност на финансовата информация.

Какви мерки за подобряване на съществуващото състояние бихте предложили?

- Бих предложила да се направят конкретни неща като стимулиране на предприятията към публикуването на задължителна и значима за оповестяване информация, по-тясно ангажиране на регистрираните одитори при проверка на прилаганата от предприятията счетоводна политика и нейното пълно оповестяване, засилване ролята на потребителите на информацията за подобряване качеството на публичността на финансовите отчети.

Последното е много важно, защото така обществото като цяло ще влезе в своята публична роля. Сертифицирането на специализирани издания, в които да се публикуват финансови отчети с цел информацията да бъде достъпна, ясна, своевременна и разбираема за всички участници на пазара, също би било добре. Медиите също може да имат принос - чрез публикуване на професионални публикации по проблемите на публичната информация, съдържаща се във финансовите отчети например.

Самите предприятия, мениджърите и собствениците им трябва да разберат, че прозрачността в бизнеса води до създаването на по-добри пазарни условия.

Въпросът за публичността е свързан с друг значим въпрос - този за търговската тайна. Какво ще спечели едно предприятие от прозрачността на отчетите си освен потенциална възможност за нелоялна конкуренция?

- На конфиденциалността, от една страна, се гледа като на необходимо условие за упражняването на власт, но тя е и предимство при прикриване на некомпетентно провеждана икономическа политика. От друга страна, секретността се приема като пречка пред изпълнителната власт да постигне желаните за бюджета резултати. Разпространяването на информация, представляваща търговска тайна, може да предостави на конкурентите нелоялно предимство. Вероятно точно това обстоятелство възпира предприятията от пълно оповестяване.

Органите, осъществяващи мониторинг, често получават конфиденциална информация от предприятията. Предоставянето на такава информация може да има сериозно отражение върху пазара. При подобни обстоятелства предприятията не са склонни да предоставят значима информация без условие за конфиденциалност. Предприятията или завоалират, или въобще не оповестяват информация. Причината за това се корени и в съмненията, че обществото не е готово да приеме тази информация и че няма подходящи познания. Деформирайки своите резултати и не показвайки вярна информация в своите отчети, предприятията в България спомагат за деформирането и на националните ни статически показатели.

Какво мислите за това, че повечето отчети на публични дружества не прилича на отчет, изготвен по МСС, а всички отчети на публичните дружества в България са заверени от регистриран одитор?

- Действително съществува такъв проблем. Одиторите са изправени пред трудна ситуация да заверяват отчети, които по форма и съдържание не са в унисон с всички изисквания и приложими практики на МСФО, но отговарят на критериите, заложени в нормативната ни уредба, касаеща публичните дружества. Очевидно е необходима промяна в тази уредба и се надяваме финансовите отчети за 2005 г. на тези дружества да бъдат различни.

Колко време според вас остава до българския "Енрон"?

- Въпросът трябва да се разглежда двуаспектно. От гледна точка на предприятията мисля, че в момента има и ще има такива, които ще изпаднат в ситуацията "Енрон". От гледна точка на одиторите се надявам случаят "Енрон" да служи само за поука. Нашият професионален орган - Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, работи изключително много за повишаване на квалификацията на одиторите, за подобряване качеството на одиторските услуги и за упражняване на ефективен контрол върху тях.

Вие сте преподавател и подготвяте бъдещите счетоводители. Качествено ли е според вас образованието по счетоводство?

- В момента едва ли не почти във всеки институт или висше училище се дипломират счетоводни кадри, които по мое мнение може би знаят много, но не могат да работят на практика. В нашите университети засега липсва възможност студентите да придобият опит или да могат да работят в реална икономическа среда. Необходима е промяна в провеждането на практиките и стажовете във форми, различни от досегашните. Университетът трябва да е активната страна, а предприятията да бъдат стимулирани да наемат млади хора между добре представилите се по време на обучението.

В България има много счетоводители. Не е ли време да се извърши някакво сертифициране, както при юристите например?

- Да, миналата година имаше опит за прокарване на законодателно уреждане на сертифицирането на счетоводителите, но това създаде напрежение сред практикуващите счетоводната и одиторската професия. Смятам, че не е нужно сертифициране, но изискванията към съставителите на годишните финансови отчети е необходимо да са по-различни. Категорично трябва да се разделят фигурите на счетоводителя и на съставителя на финансовия отчет, като към последния изискванията да са безкомпромисни по отношение на образование, стаж и квалификация, за да има право да постави своя подпис върху финансовия отчет.