Поройният дъжд току-що беше преминал и полъхът на вятъра отвяваше някоя и друга едра капка, изостанала по листата на дърветата. Тя падаше в някоя локва или някъде по земята, за да се слее с накаляните си вече сестри и потъне в земята. Пеещият звън на капчуците и свежият дъх на пречистения въздух действаха освежаващо на главния счетоводител. Стъпките му оставяха за кратко следа върху тънкия воден слой на калдъръмената уличка, а претичващите с крясъци деца го караха да се усмихва. Усмивката му обаче беше вяла - предстоеше му да изготвя документацията за насрещна проверка по ДДС.

Главният счетоводител отдавна се беше примирил с недотам законния начин на данъчната администрация. Звънят ти по телефона и ти искат нещо, и то с нетърпящ възражение тон - а това срокове, Данъчно-процесуален кодекс - вятър работа. Нашият герой поемаше издиктуваната по телефона задача и даваше обещанието, необходимо за душевния комфорт на съответния чиновник. Какво мъчение са тези проверки - мислеше си нашият герой.

Доказване действителността на сделката

Да докажеш действителността на дадена сделка си е трудна задача. Не защото счетоводството нещо куцаше, напротив. Счетоводният отдел ежедневно обработваше първичните документи. Винаги можеше да се извадят справки от счетоводните регистри, отнасящи се за проверяваните сделки. На данъчния инспектор това обаче не му беше достатъчно. По правило копирната машина трябваше да бълва стотици копия, от което следваха две неща. Няколко дървета се обричаха на смърт, за да се попълнят запасите с хартия на фирмата, и папката на данъчния придобиваше съответната пълнота и завършеност.

Главният счетоводител чувстваше, проблемите тепърва започват. В териториалната му данъчна служба се беше появила практика проверяващият инспектор да изисква справка за потока от материални запаси. Идеята е да се проследи всеки един материал с коя точно фактура е закупен и в коя точно готова продукция е включен. Така на практика всеки материал придобиваше някакъв уникален "инвентарен номер". Складовата програма не помага в този случай, подобна функция тя няма - а и няма защо да има.

Нашият герой влезе в кабинета си, направи си зелен чай и отпи бавно от него. Започна да измисля справката.

Нужен е по един отделен счетоводен отдел за всяка институция

Въпросната справка заприлича на четиризначна математическа таблица. По хоризонтала и вертикала бяха разположени съответните фактури за доставки и крайното направление за влагане на материалите по поръчки. Така всеки материал се обозначи със свой уникален номер и... с това главният счетоводител се надяваше напълно да задоволи капризите на проверяващия орган. После на дневен ред дойде помощна таблица, показваща кой материал е вече заплатен на доставчика. Затруднението идваше оттам, че по част от фактурите имаше само частично плащане, а и не всичкият материал бе потребен.

Налагаше се с коригиращи коефициенти да се изчисли кой материал, като е влязъл в себестойността на продадените изделия, е заплатен и в каква степен - цялостно или частично. Май трябва в завода да има специален отдел, наречен „Счетоводство за благото на данъчната служба". Хората в него биха могли по цял ден да се занимават с подобни наукоподобни изследвания, за да може да се реагира светкавично на исканията на данъчната администрация. Главният счетоводител разбираше, че по тази логика трябваше да има отдел "за благото на НОИ" и същия за статистиката.

Ех, а за благото и развитието на добрата счетоводна практика? Едва ли ще остане ресурс и време. Тежко му беше на главния счетоводител, но решаването на проблемите на фиска беше по-важно от всичко. Следваше да се копират всички дневници за покупките и продажбите и самите месечни справки-декларации. О, чудо на чудесата, та нима всичко това вече не беше подадено в данъчната администрация? Не им ли е по-лесно да вземат информацията от собствения си архив вместо от неговия? Въпроси, въпроси...

Ведомостите за заплати по-важни от евросертификат

Архивът се помещаваше в съседната сграда. Там в една малка стаичка стояха ведомостите за заплати. След половинчасово ровене из прашните папки най-сетне бяха открити тези, попадащи в проверявания период. Освен протърканата декларация за материална, техническа и трудова обезпеченост за производството - предмет на насрещната проверка, сега новата приумица бе да се снимат ведомостите и да се докаже, че има плащане на осигуровки и заплати. Това доказвало наличие на трудов ресурс. Всъщност дружеството отпреди три години притежаваше международен сертификат, позволяващ му да продава продукцията си в Европейския съюз. И то правеше това успешно.

Интересно как би било възможно на пазарите, па били те и европейски, да се продава продукция, създадена без трудов ресурс? А-а-а, да, сети се счетоводителят - и роботизирани производства има. Бе какво му мислиш - изруга на ум той сам себе си. Снимай им там платежни и ведомости и каквото искат друго и да се свършва. Евросертификати - мевросертификати - на кой данъчен му пука за това? Отговаряла продукцията на всички изисквания за безопасност и качество - сертификат. Какво сигурно има в един международно признат сертификат - я щракай копията на документите - мислеше си счетоводителят.

Финалният акорд - образец номер 8

Всички хартии, пожелани от данъчния орган, вече бяха скупчени в подходяща папка, тип "Дело". Оставаше само документите да се обобщят и да се опишат в протокол за предаване на документи на данъчния орган - образец номер 8. В това време телефонът иззвъня. Сигналът му приличаше на фабричен звънец във филм от 60-те. Счетоводителят вдигна стреснато слушалката. От отсрещния край на линията се чу съскащ глас - счетоводителят първоначално дори не позна проверяващия го инспектор.

" Да се явите и да подпишете протокола за възстановяване на ДДС", каза инспекторът. Счетоводителят едва не изкрещя от радост в слушалката и почти не се ядоса на това, че им липсвала пък сега информация за банковата сметка на фирмата. Вече две поредни години на дружеството всеки месец му възстановяваха данъка по една и съща сметка, но така или иначе данъчният нямал време да ходи в отдела с архива. Е, главният счетоводител за сметка на това намираше време да подава в срок по интернет справката-декларация всеки месец, но нали данъчните инспектори не ги санкционират... счетоводителят изключи копирната машина. Загаси лампата, огледа дали не е останал някой отворен прозорец и се приготви да си тръгва.

В този момент погледът му попадна на папката. Настроението му стана минорно. Завъртя ключа и излезе от сградата. Дърветата шумяха тревожно с листата си сякаш се питаха кое ли ще падне жертва на хартиената индустрия и кому е нужно това.