Липсва прозрачност при финансиране на неправителствените организации (НПО), показва анкета сред 250 асоциации. Това са половината от активните субекти в третия сектор. Въпреки че според БУЛСТАТ броят на регистрираните е 20 хиляди, едва около 500 се характеризират като много активни, показват данни на Американската агенция за международно развитие (USAID). И когато 50% от много активните не знаят на какъв принцип държавата разпределя пари в техния сектор, очевидно има проблем.

Резултатите от изследването "Проучване на правните проблеми на неправителствените организации в България", които бяха оповестени миналата седмица от Българския център за нестопанско право, показват, че повече от половината анкетирани не знаят кои точно НПО получават преки държавни или общински субсидии. Над 75% нямат представа какви са правилата за подбор. Две трети са на мнение, че организациите, получаващи държавни субсидии, трябва да се определят с предварително обявен публичен конкурс, а 23% смятат, че това трябва да става със закон. Справка в държавния бюджет за тази година показва, че общият размер на субсидиите е 4.387 млн. лв. (виж карето), като това е най-голямата сума, отделяна през последните пет години (виж графиката). От 1992 г. насам субсидираните организации са, общо взето, едни и същи с леки вариации - например през някои години са финансирани, а през други не Българският туристически съюз, Съюзът на българските автомобилисти, Съюзът на тракийските дружества в България, представителни сдружения на потребителите в България и др.

Обясненията на финансовото министерство

"Дневник" зададе въпроси до пресцентъра на Министерството на финансите (МФ), за да разбере на какъв принцип се определя на кои неправителствени организации да се отпуснат пари от бюджета. Отговорът гласи, че съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел “държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони”. Това според МФ означава, че за да има право на субсидия от държавния бюджет, една неправителствена организация следва да изпълни едновременно две условия: 1) да има регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 2) да попада в хипотезата на някой специален закон, който определя условията и реда за финансовото й подпомагане от страна на държавата.

Въпреки това не става ясно как се определя конкретният размер на субсидиите.

МФ не отговори на въпроса как

а предпочете да разясни, че "конкретният размер на субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година, а предназначението им се регламентира с постановлението за изпълнение на държавния бюджет".

На въпрос кои нормативни актове уреждат субсидирането от МФ отговориха, че национално представените организации на и за хора с увреждания имат право на субсидия от държавния бюджет на основание Закона за интеграция на хората с увреждания, Българския червен кръст - на основание Закона за Българския червен кръст, и т.н.

За първи път през тази година е предвиден нов механизъм за финансиране на юридическите лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Те имат възможност да кандидатстват за финансиране на обществено значими проекти в областта на образованието, физическото възпитание, социалния туризъм, здравеопазването, социалното дело, опазването на околната среда, опазването на историческото или културното наследство. Предвидените за тази цел средства са в размер на 798.8 хил. лв., като средствата ще се разпределят с акт на Министерския съвет.

Държите ли сметка как и за какво са изразходвани тези пари, преди следващата година отново да се отпуснат, попита "Дневник". Отговорът на МФ е, че според постановлението за изпълнение на държавния бюджет средствата от субсидии са предназначени за плащане на извършени дейности, а не за работни заплати. Освен това всяка година Сметната палата провежда одит за изразходването на субсидиите. До този момент няма установени нередности по разпределението и изразходването на средствата за неправителствените организации. Получилите финансиране от държавния бюджет на всеки три месеца представят отчет пред Сметната палата и Министерството на финансите.

Коментарът на нестопанските организации

Според представители на Българския център за нестопанско право някои от организациите, включени в бюджета, изпълняват важни държавни политики по закон, но има други, за които не е ясно на какво основание са в този списък. "Важното е да се изясни как се определят организациите, какви дейности извършват с тези средства и на какво се базират изчисленията за сумите. Приветстваме идеята за средства, които се раздават на конкурсно начало сред нестопанските организации за общественополезни проекти, но считаме, че трябва да има по-голяма прозрачност и предварителни ясни критерии за оценка на проектите, необходими документи за кандидатстване, професионално подготвени комисии за оценяване и т.н.", казва Любен Панов, директор на центъра.

"Прозрачност е нужна на организации, които получават или се стремят да получават подкрепа от местни хора и институции. Когато зависиш по-скоро от чужбина или когато българските институции те подкрепят по неизвестни критерии и причини, тази естествена нужда от прозрачност изчезва. Когато имаш големи планове, които местната благотворителност не може да задоволи, и не работиш за по-малка от петцифрена сума, не изпитваш необходимост да информираш обществото", коментира Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация "Помощ за благотворителността в България".

На критиките на гражданския сектор, че разпределянето на парите е непрозрачно, от МФ отговориха така: "Самият факт, че тези средства са включени в приложенията на Закона за държавния бюджет, определя тяхното прозрачно разпределяне. Първо, субсидиите се отпускат за строго определени и национално признати юридически лица с нестопанска цел и, второ, както вече стана ясно, се отпускат след приемането от парламента на Закона за държавния бюджет за всяка съответна година."

"Дневник" попита и защо не се провеждат конкурси, преди да се отпуснат субсидиите. Отговорът гласи: "За първи път тази година със заповед №Р-16 от 1 април на министър-председателя беше структурирана междуведомствена комисия, която да разгледа и оцени проектите, кандидатствали за финансиране от Закона за държавния бюджет за 2005 г. Комисията се състои от 10 души, като се подпомага от Министерството на правосъдието. Тя имаше задача до 15 април да извърши разпределение на утвърдените с бюджета средства, които ще бъдат окончателно утвърдени с акт на Министерския съвет."

Резултатът не е известен.

-------------------------

Субсидии за юридическите лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2005 г.

1. Български червен кръст - национален съвет - 1.267 млн. лв.

2. Съюз на инвалидите в България - 293 200 лв.

3. Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време - 131 900 лв.

4. Съюз на слепите в България - 199 600 лв.

5. Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения - 87 300 лв.

6. Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации - 196 100 лв.

7. Национален център за социална рехабилитация - 155 500 лв.

8. Асоциация на родителите на деца с увреден слух - 45 500 лв.

9. Съюз на глухите в България - 155 500 лв.

10. Българска асоциация "Диабет" - 166 600 лв.

11. Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение - 54 500 лв.

12. Национална асоциация на слепо-глухите в България - 89 800 лв.

13. Национална потребителна кооперация на слепите в България - 42 400 лв.

14. Съюз на ветераните от войните в България - 100 000 лв.

15. Асоциация на Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на военноинвалидните

кооперации в България - 127 500 лв.

16. Съюз на народните читалища - 25 000 лв.

17. Асоциация-мрежа на организации на и за хора с увреждания - 23 900

18. Рилска света обител - Рилски манастир - 426 600 лв.

19. Резерв от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел - 798 800 лв.