Боклукът на столицата се стовари като природно бедствие не само върху улиците й, но и върху главите на общинарите, които паднаха в капана на собствената си безотговорност. От години кметството ловко прехвърля проблема с преработката на битовите отпадъци от сесия в сесия. То не бяха заводи за изгаряне, не бяха модерни депа и системи за разделно събиране... Само за изработване на програми и стратегии общината е похарчила хиляди левове, хвърлени, както се вижда, на вятъра.

Кметската управа беше свикнала да приспива софиянци с палиативни мерки за решаването на толкова сериозен проблем. За да се стигне дотам за първи път в историята на столицата кметът да обяви кризисна ситуация и спешно да търси помощта на държавата.

Гражданите този път не отстъпиха

Кризата ескалира не само заради дългото размотаване около ключовия за всеки голям град въпрос с отпадъците, но и заради липсата на прозрачност при вземането на решенията, свързани с него. Дори кметовете на кварталите, до които щяха да бъдат изградени новите сметища, не бяха информирани от Столичната община за тях. Затова и хората от кварталите Връбница, Кремиковци и Локорско не повярваха на уверенията от общинарите, че новите депа ще са безопасни за тях и децата им. Според тях общината е избрала сметищата да са близо до София, за да се намалят транспортните разходи на инвеститорите, избрани да преработват отпадъците. Те приеха това решение като форма на екологичен геноцид и този път сериозно се опънаха, недопускайки сметта да се съхранява на километър от къщите им.

Изправени пред заплахата от екокатастрофа, част от останалите столичани побързаха да обвинят протестиращите в липса на гражданска съвест. Суходолци обаче се заинатиха и не склониха камионите временно да се изсипват в старото депо, докато общината намери разрешение. Така се стигна до последната алтернатива - военните да осигурят временна база, където машините да балират отпадъците и да ги съхраняват.

Аварийната ситуация роди нетрадиционен изход, за резултатите от който тепърва ще се говори. Общината поиска подкрепа от държавата и тя обеща не само база, но и експресни екопроцедури, така че новите площадки да се изградят възможно най-бързо. Докато общината и държавата търсят къде най-близо до столицата има подходящи военни поделения или изоставени заводи, гражданите продължават да се питат дали технологията за временно съхранение няма да се превърне в бомба, която след година да застраши природата.

Опасно ли е балирането на смесени отпадъци

От министерството на екологията настояват новото сметище да отстои поне на 5 километра от населено място. Засега еколозите от общината и независимите експерти се разминават в становищата си по безопасността на предлаганата технология. Според едни смесеното балиране на биологично разградими и друг вид отпадъци крие рискове. Според инвеститорите обаче технологията е напълно безопасна, прилага се в Европа и не застрашава околната среда.

Методът е изпитан в Германия и Италия и отговаря на европейските изисквания, обясни Павел Граматиков, директор на общинската фирма "Чистота Искър". Заедно с частните фирми "Екоел 6" и "Микс" дружеството ще извършва пакетирането с машини тип "Шустер". Трите фирми обещават месечно да преработват 900 т отпадъци. За месец само едната машина ще опакова до 10 хил. бали. По предварителни изчисления за преработката на един тон боклук общината ще плаща на "Чистота Искър" по 15 евро. Тарифите на другите две фирми ще стигнат до 25 евро за тон, защото те работят със собствени инсталации. Само "Чистота Искър" ще ползва под наем купената от кметството инсталация "Шустер", поясни Граматиков.

Боклуците ще се приемат на обезопасени площадки

Собственикът на "Микс" Йордан Захариев обясни, че почвите и подпочвените води в избраните за депа места ще бъдат защитени от замърсяване. Специален резервоар ще отвежда водите от първичната преработка, така че районът да не пострада. Сметта първоначално ще минава през дробилни машини, където метален сепаратор ще отсява попаднали метални предмети. Друга инсталация ще го завихря, така че сместа да се уплътни максимално. След това масата се загребва и оплита в специална полиетиленова мрежа. За да няма опасност от разкъсване на балите, фирмите са решили да пакетират всяка от тях с 4-5 слоя мрежи вместо с по една, каквато е германската технология. Последният етап от балирането е опаковане със самозалепващо се фолио, което да предпазва от ултравиолетовото лъчение. За да се предотврати достъпът на слънчеви лъчи, фирмите отново завишават плътността и вместо с пет ще опаковат балите с поне 8 слоя. Според Граматиков един слой от това фолио гарантира трайност на балата от 1 година.

Противно на това мнение еколози твърдят, че никъде в Европа тези бали не престояват повече от 1 година на открито. Подобна технология се използва основно в Италия, като палетите се транспортират до инсинератори в Германия. Според Любка Костова, ръководител на българския офис на германската консултантска компания "Харис Пикел консулт", в Европа много рядко се балират едновременно биологична маса с пластмаса и твърди отпадъци. Опасността от разлагане и бърза ферментация може да ускори отделянето на метан и при високи температури балите да започнат да гърмят като бомби. Затова според експерти, преди да се опаковат, боклуците задължително трябва да бъдат сортирани и биосметта да се пакетира отделно. Експерти от общината обаче успокояват, че пакетирането с машините "Шустер" капсулират масата и забавят процесите на гниене до 2-3 години. Фирмите обещават, че ще назначат и допълнителна експертиза от външни специалисти, които периодично да изследват чистотата на въздуха в близост до палетите.

Въпросът за дългосрочното решение остава

Дори балирането да се окаже подходяща алтернатива, тя отново ще е временна спрямо основния проблем - по какъв начин ще се преработват битовите отпадъци на столицата. Притиснати до стената, общинарите твърдят, че скоростно ще задвижат проекта за завод за изгарянето им. На този етап обаче не са ясни нито източниците за финансиране, нито дали системата за изгаряне е най-подходяща за местните условия.

Поне 100 млн. лв. ще са нужни за изграждането на подобен завод. През 2003 г., когато министерството на екологията предложи на общината да ползва финансиране от европейската програма ИСПА, конкурсът се провали и нито една фирма не успя да изгради завод на територията на металургичния комбинат "Кремиковци". Според Нели Манова, председател на общинската екокомисия, този път сроковете за намиране на инвеститор ще се скъсят, така че до две години заводът да е факт. От екоминистерството обаче припомниха, че законовите процедури за издаване на разрешителни се движат между 6 месеца и година. Още две години ще са нужни и за изграждането, така че прогнозите за бързина са твърде преувеличени.

Въвеждането на разделно събиране

Този подход вече е реалност в пет общини в София и дава известна надежда за частично намаляване на столичните боклуци. Преди две седмици четири лицензирани организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки са сключили договор с общините "Оборище", "Средец", "Сердика", "Люлин" и "Овча купел", съобщиха от министерството на околната среда. Кметствата ще осигурят кофи за събиране на пластмаси, стъкло и хартия, които ще се извозват от фирми, членуващи в организациите "Екопак" (за "Оборище" и "Средец"), "Екобулпак" ("Сердика"), "Булекопак" ("Люлин") и "Рекопак" ("Овча купел"). Целта е по този начин да се намали обемът на боклука, събиран от концесионерите по чистотата. Сега дневно в столичното депо се изсипват 1000 т. След като оползотворяващите организации поемат част от тези количества, се очаква за пакетиране да отиват към 700 т, обявиха от Столичната община.

--------------------

Пловдив и Варна изпреварват София

За разлика от София общините в Пловдив и Варна предвидливо решават въпроса с битовите отпадъци. До една година край пловдивското с. Шишановци ще заработи модерен завод за екопреработка. Наскоро бяха открити новите колектори за съхранение на боклуците в сегашното сметище край с. Цалапица.

До 2008 г. Варна също трябва да пусне инсталация за изгаряне на твърди битови отпадъци. Дотогава ще бъде закрито сметището в близкото с. Въглен. Депото, което обслужва общините Варна и Аксаково, е включено в Националната система по управление на дейностите по отпадъците. Сметището беше реконструирано и модернизирано през 2003 г. Протести срещу него няма.