Изолация от обществото, неспособност за комуникация и приобщаване. Мнозина биха се поколебали за кое точно заболяване се отнасят тези симптоми, но повечето спонтанно биха изстреляли диагнозата аутизъм. В интерес на истината това действително са част от характерните признаци на болестта, засягаща деца, навършили 3 години и оставаща с тях до живот.

Факт е обаче, че до неотдавна лекари и учени вярваха, че с този проблем се сблъскват основно момчетата. Всъщност статистиката на Американското общество за изследване на аутизма сочи, че от аутизъм страдат 3 до цели 14 пъти по-често представители на мъжки пол, отколкото на женския. Изследване на Националния център за изследване на аутизма към университета в Стратклайд, Великобритания, огласено преди броени дни в пресата на Острова обаче сочи, че рискът от аутизъм е не по-малък при момичетата. Нещо повече - гореспоменатите симптоми болезнено напомнят за едно друго състояние, проявяващо се в тийнейджърските години и засягащо главно девойките - анорексията.

Според изследователите изводите, че аутизмът не засяга момичетата, са направени на базата на факта, че проявите му не са толкова явни при тях, колкото са при момчетата. С навлизането в пубертета обаче това може да се компенсира под формата за болестно броене на калории и затваряне в себе си. Учените вярват, че това е просто друга форма на проява на неоткрит в детството аутизъм. Самият аутизъм се определя като сложно мозъчно заболяване, предизвикващо множество проблеми в развитието и водещо до затруднена комуникация и способност за общуване и социализиране в обществото.

По принцип първите признаци на болестта се проявяват около 3-годишна възраст и остават до края на живота. Някои медици са на мнение, че вина за появата на аутизма има ваксинирането с некачествени медикаменти, което според тях обяснява и десетократния скок за болните от аутизъм деца през последните години. Мнозинството учени обаче се обединява около тезата, че причината за болестта не е една, а е комплексна. Най-общо се приема, че заболяването се дължи на аномалии в няколко зони на мозъка където невроните са по-малки от нормалното и връзките с другите зони на мозъка са нестабилни.

Смята се, че генетиката също играе роля при отключването на болестта, което дава още един повод за сравнение с анорексията, за която преди броени месеци се твърдеше, че също може да е генетично обусловена. През последните години медици и родители на болни от аутизъм деца се обединиха около още една теза за причината за болестта. Става дума за странната реакция при някои деца на тристепенната ваксина срещу морбили, заушки и рубеола, както и на ваксини, съдържащи тимерозал (консервант със съдържание на меркурий). Въпреки че явни доказателства за връзката между ваксинацията и началото на болестта няма, научните кръгове продължават да спорят по темата.

Но за да се получи отговор на въпроса за връзката на аутизма с анорексията, е необходимо и известно познаване на това заболяване, което мнозина погрешно отдават на суета. Анорексията (и отчасти булимията) започва като амбиция за регулиране на линията, която в много от случаите се развива не само в драстична загуба на тегло и поява на анемия, сърдечно-съдови проблеми и усложнения в половата система, но и в загуба на способност за концентрация, некомуникативност, депресия, изтощение, редуващо се с прекалена енергичност и прескачане във фази на раздразнителност и дори агресия.

Вероятно именно трудностите при установяването на невидимата на пръв поглед разлика между заболяването и капризите на израстването води до задълбочаване на проблема. Разминаването с пълното сливане на анорексията и аутизма под един общ знаменател произтича от това, че от първото страдат не само момичета. Много момчета също се пристрастяват към следването на определена модна физическа форма, макар че това е далеч по-рядко срещан феномен.

От този факт произтича и другата разлика между двете заболявания - причината. Мнозинството експерти се обединяват около тезата, че освен на напълно лични проблеми, свързани с неудовлетвореност от себе си, недоволство от околните, склонност към изолация, неполучила изява в детските години, анорексията се дължи и на влиянието на медиите върху подрастващите. Постоянно постъпващите „послания" за идеална фигура, кожа, коса, стойка, облекло са сред основните виновници за развиването на анорексията. А със задълбочаването на проблема темата за тялото отстъпва пред дълбоко психологични проблеми, които носят след себе си усложнения, включващи дори умствено изоставане.

Разликата с аутизма обаче произтича от това, че докато при упорита битка, включваща постоянни консултации с лекар, медикаментозно лечение, налагане на редовен хранителен режим и сближаване със семейството и приятелите цялостно справяне с проблема е възможно, при аутизма това е невъзможно. Животът с аутизъм, особено за най-близките на страдащото дете, е изключително предизвикателство. То включва както постоянно лечение, спазване на диети, консултации с лекари, психолози, педагози, така и особено лично внимание към детето, което няма да израсте болестта, но поне може да се научи да живее с нея и да бъде пълноценно.

Дали действително аутизмът и анорексията са двете лица на един и същ медал тепърва ще трябва да бъде доказано. Факт е обаче, че и в двата случая има твърде много митове и неправилни схващания за заболяванията, твърде много остарели методики (включително и настаняване на болните в психиатрични клиники), които пречат както на лекарите, така и на родителите и децата (малки или тийнейджъри) да преодолеят проблема. Изучаването му и установяването на тясна връзка със страдащия, както и с останалите членове на семейството, а защо не и с други семейства с подобни проблеми са основните ключове към преодоляването на първоначалния шок и пристъпването към реалната битка с болестта.

Нова надежда за страдащите от аутизъм

Ново американско изследване дава надежда за по-ефективно медикаментозно лечение за деца, страдащи от аутизъм. Според учените антиспихотичното лекарство рисперидон (risperidone

(Risperdal) намалява агресията, ограничава повторяемостта в действията и увеличава способността за комуникация. Освен това експертите от UCLA са убедени, че то е с по-малко странични ефекти. В изследването им са участвали 101 деца, чието състояние е следено в продължение на 8 седмици, след което лечението е продължено още 6 месеца. Децата на рисперидон са дали съществени поведенчески подобрения и единственият страничен ефект бил напълняване. Засега проблемът е, че агресивното поведение се възстановява след прекъсване на лечението.

Симптомите на аутизма или анорексията

Макар и съвсем нова, тезата, че анорексията е просто тийнейджърското лице на аутизма при момичетата, бързо печели привърженици. Това са част от симптомите, с които се асоциира и разпознава аутизмът и според мнозина голяма част от тях се наблюдават и при страдащите от анорексия, без това да има общо със спецификите на трудната възраст.

Общуване:

Неспособност за започване и поддържане на разговор, бавно натрупване на речник, повтаряне на думи, обръщане на думи, активно жестикулиране, слаба концентрация

Социализиране:

Липса на емпатия, трудно сприятеляване, изолираност и предпочитание към прекарване на повече време в усамотение, развиване на силна нужда от ред и еднотипна последователност, демонстрация на агресия към околните и себе си, свръхактивност или свръхпасивност, отказ от следване на логиката

Сетива:

Силна или изключително слаба чувствителност към гледки, звуци, допир, миризма или вкус, намалена чувствителност към болка, липса на реакции при силен шум