Като човек, лекомислено прахосал живота си из мрака на киносалоните, ми се е налагало да гледам адски тъпотии. Но на толкова идиотски филм като френския "Сан Антонио" не бях налитал от десетилетие насам. Макар и претендиращ да е комедия, в него няма нищо от изтънчения галски хумор на Фернандел, Бурвил, Луи дьо Фюнес, Колюш...

Макар и да е екранизация ("по поредицата романи на Фредерик Дар"), протагонистът му - криминалният инспектор Сан Антонио - няма нищо общо с легендарния Жорж-Сименонов комисар Мегре, нито с безмилостното ченге Жавер от "Клетниците", не се родее дори с окарикатурените им целулоидни събратя Жув и "полицаят от Сен Тропе".

Даже "лошите" в "Сан Антонио" са калпави - те не притежават нищо от артистичността на джентълмена обирджия Арсен Люпен, жизнерадостната агресивност на Фантомас, "борсалиновщината" на героите на Белмондо и Ален Делон, "самурайщината" на самотния наемен убиец, превъплътен също от Делон... Ала най-тъжното е, че в "Сан Антонио" участват прилични изпълнители, сред които стърчи дори "логото", "емблемата", "фирменият знак" на френското кино през последните години - големият Жерар Депардийо.

Но да наблюдаваш този творец в тази роля е мъчение. Отправената към него покана за участие в "Сан Антонио" лично аз възприемам като гавра с актьора, а приемането й пък не бих оправдал дори с обясненията за наличието на тежка финансова криза във фамилия Депардийо. "Прозаичният факт, че човек трябва да се храни три пъти на ден, не оправдава проституцията в изкуството" - е обичал често да повтаря великият дон Луис Бунюел.

За какво все пак става дума в изработката на режисьора Фредерик Обюртен? От Елисейския дворец тайнствено изчезва президентът на Френската република - както си бил клечал върху тоалетната чиния (подробно показана под различни ъгли и необичайни ракурси). Кой го е отвлякъл - политически заговорници, терористи, международни трафиканти? Отговорът на този въпрос може да даде единствено инспектор Антоан, известен сред браншовиците като Сан Антонио (Жерар Ланвен).

Ала той току-що е отстранен от полицията - заради издънка на Ривиерата (приликата с наш БатБойко вече съвсем се набива в очи). Този факт обаче изобщо не смущава министъра на вътрешните работи, който много добре знае (от американските филми), че ако едно ченге не е изхвърлено от разследването, то никога няма да доведе нещата до успешен край.

И екшънът започва. Докато тъпоглавият и лаком лейтенант Берюрие (Депардийо), популярен с прякора си Дебелака, води официалното разследване, Сан Антонио хуква неофициално по следите на похитителите - претършува Париж, прекосява Швейцария, където набързо взривява казино край Женевското езеро, доплува до носеща се сред Северно море платформа...

Накрая се добира до Рио де Жанейро (и то в разгара на тамошния карнавал), където открива президента! Оказва се, че човечецът не е отвлечен, а най-доброволно е изоставил висок пост и досадна съпруга, за да си поживее кротко на старини с млада мулатка...

И неочаквано разбираш бащицата на тази велика нявга нация. Как да не избяга от народ, чиито основни занимания (според сценаристите на "Сан Антонио") са обилното ядене (известно като "голямото плюскане") и секса (предимно оралния)? Как да не напусне страна, която произвежда филми като "Сан Антонио", които упорито водят потомците на Карл Велики по пътя на тоталното оглупяване (справка - скорошния референдум за европейската конституция)? Как да не побегне от държава, към която светът отдавна не крие диалектическото си отношение (справка - провала на парижката кандидатура за организирането на олимпийските игри през 2012 въпреки ходатайствата на Батето)?

С две думи - "Сан Антонио" е лошо копие на най-лошите американски филми, които французите с право презират, ненавиждат и даже откровено мразят. Във филма има малко мисъл, много простотии и дори една откровена пръдня (извинявам се, но е точно така). Познавайки обаче интелектуалното равнище на част от българския род, демонстрирано ярко и на последните парламентарни избори, си позволявам да прогнозирам изключителен успех на този тъпоумен филм при разпространението му из нашата многострадална татковина, известна още и като батковина.