Промените в режима на защита на правата върху марките
Адв.Николай Зисов, адвокатско дружество “Борислав Боянов & ко.”, адрес: [email protected]
Анализът на измененията в ЗМГО, които бяха очаквани с големи надежди от експертите, практикуващи в тази област, показва, че те са по-скоро несполучлив опит да се демонстрира законодателна активност, отколкото добре обмислено привеждане на правната уредба в тази област в съответствие с нормите на действащото европейско право. Въпреки проведените дискусии на експертно ниво и направените предложения за изменение на нормативната уредба в крайна сметка нито едно от експертните предложения не намери място в приетия Закон за изменение и допълнение на марките и географските означения. В него не намериха отражение и нормативните разрешения на Директива 2004/48/EО за защита на права върху интелектуална собственост от 29 юни 2004 г., които дават наистина адекватни правни възможности на правопритежателите за ефективна защита на правата им. В какво всъщност се изразяват приетите изменения?
Обезпечителни мерки
С новия чл.76а на ЗМГО са въведени четири вида обезпечителни мерки, които съдът може да допусне по искане на притежателя на право върху марка или географско означение, когато има достатъчно основание да се смята, че ще се извърши нарушение на правата му или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие. По същество те са репродукция на обезпечителните мерки, предвидени в чл.96а от Закона за авторското право и сродните му права. Обезпечителните мерки се допускат, налагат и отменят по реда на ГПК. Изрично е предвидена възможността правопритежателят или негов представител да присъстват и да съдействат при налагането им.
Първата от въведените с измененията в ЗМГО обезпечителни мерки е “забраната за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение”. На практика това означава забрана за продължаване на започнало нарушение или за бъдещо извършване на нарушение. Тази обезпечителна мярка се налага по относително опростена процедура - чрез съобщаването й от съда, т.е. без развитието на специално обезпечително производство пред съдия-изпълнител.
Втората предвидена обезпечителна мярка е “изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят регистрирана марка или географско означение”. Въвеждането на този вид обезпечителна мярка дава особено силно оръжие на правопритежателите в случаите, когато големи количества фалшификати се съхраняват в складове с цел последващото им пускане в търговската мрежа.
Следващата обезпечителна мярка е насочена преимуществено към обезпечаване защитата на правопритежателя в случаите, когато нарушението на правата му се изразява в неоторизирано поставяне на марката върху материал, предназначен за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, или в изработването на специално средство за възпроизвеждане на марката (напр. матрици, щампи и пр.), в случаите, когато лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да смята, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя й. В тези случаи правопритежателят може да поиска от съда да допусне изземване от употреба на материала или средството. И при двете обезпечителни мерки “изземване” налагането на мерките става с участието на съдия-изпълнител в тридневен срок от постъпване на молбата на ищеца, а иззетото имущество се предава по опис за пазене от ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
Четвъртата обезпечителна мярка, въведена с новия чл.76а от ЗМГО е “запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение”. Тази обезпечителна мярка би била особено ефикасна в хипотезите на производство на фалшиви стоки в обособени помещения, особено ако бъде допусната в комбинация с изземване на фалшивите стоки и материалите и средствата за възпроизвеждане на марката.
Мерки за граничен контрол - за съжаление нищо ново
По-голямата част от измененията в текстовете, регламентиращи мерките за граничен контрол за съжаление са механично пренесени в ЗМГО от действащия подзаконов акт по приложението им - Наредбата за граничните мерки за защита на права върху интелектуална собственост. Което е наистина жалко, тъй като практиката показва, че уредбата се нуждае от значително усъвършенстване. По-специално считаме, че нормите на ЗМГО в тази си част следва да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на регламент 1383/2003 от 22 юли 2003 г. и други актове на европейското право в тази област. По необясними причини например и след измененията в ЗМГО е “останала” разпоредбата, съгласно която мерките не се прилагат по отношение на транзитно преминаващи през територията на страната стоки, което противоречи на европейските норми и практика. Не са предвидени никакви механизми за бързо унищожаване на задържани от митническите органи фалшификати под контрола на митническата администрация, когато страните (вносител и правопритежател) не спорят, че стоките са фалшиви и собственикът на стоките не възразява те да бъдат унищожени.
Реализиране на административнонаказателна отговорност за нарушения на права върху търговски марки
Съгласно ЗМГО компетентен да реализира административно-наказателната защита на правата на притежателите на марки е Патентното ведомство. При действащата до измененията в ЗМГО законова уредба този държавен орган беше относително пасивен при упражняване на правомощията си в тази област (да не забравяме, че понятието правомощие означава освен делегирано право и установено задължение за изпълнение на определени функции). Доколкото ни е известно тази пасивност се оправдава отчасти с недостатъци в уредбата на правомощията на Патентното ведомство. Законът за изменение и допълнение на марките и географските означения въвежда несъмнено по-подробна уредба, която би следвало да “стимулира” Патентното ведомство най-после да предприеме активни и адекватни действия срещу нарушенията на правата върху търговски марки в изпълнение на делегираните му от ЗМГО правомощия.
Доколко измененията и допълненията в ЗМГО ще доведат до реално подобряване в режима на защита на правата върху търговски марки и географски означения в България предстои да видим след влизането им в сила на 21 август 2005 г. Несъмнено обаче, без повишаване активността на държавните органи (включително полиция, прокуратура, Патентно ведомство, митнически органи и др.) всякакви законодателни опити за радикално справяне с проблема “фалшиви стоки” са обречени на неуспех.
Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторът й и ”Борислав Боянов & ко.” няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на нея. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.