Земетресенията се оценяват като най-сериозния риск за страната ни по отношение на евентуалните щети. "Според изследване на AON при земетресение от шеста степен по скалата на Рихтер в София материалните щети се оценяват на около 20 млрд. евро, а пострадалите ще бъдат около 200 хиляди." Това заяви Даниела Конова, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи и шеф на застрахователна компания "Орел".

Ясно е, че ако подобно катастрофично явление настъпи, едва ли държавата ще бъде в състояние да изплати на собствениците на жилища и на фирмите 20 млрд. евро. Освен това, ако предприятията все пак по-масово сключват имуществени полици, то при населението положението е отчайващо. Данните на застрахователите сочат, че у нас под 20 на сто от хората плащат, за да бъдат защитени от рискове при природни бедствия или поне да има кой да им възстанови щетите. Положението изглежда на пръв поглед патово, но от застрахователната асоциация предлагат създаването на катастрофичен пул, в който да се застраховат всички имоти в страната. По подобна идея се работи от няколко години, но успехът по реализирането й е променлив.

Ще подкрепи ли държавата изграждането на пула

Една от основните спънки идва от въпроса как ще се отнесе държавата към начинанието. След като през последните месеци България бе удавена от порои и градушки, а тонове земна маса се свлече, въпросът за поемането на щетите стана болезнен. Ясно е, че Държавният фонд за бедствия и аварии съвсем не е органът, който трябва да плати за поправката на покрива на къща или да обезщети стопанина за унищожената реколта. Фондът има за задача най-вече да плаща за поправяне на повредената инфраструктура. И все пак някой трябва да плати, тъй като е ясно, че не е по силите на обикновения българин сам да поеме финансовия товар след природно бедствие.

Така съвсем естествено идеята за създаването на катастрофичния пул възкръсна. Принципът, на които се залага при него, е солидарността. С други думи, всички собственици да плащат всяка година определена сума като цена на застраховката, а при настъпване на застрахователно събитие да се плаща на пострадалите. Разбира се, разчита се природното бедствие да не е масово и да не засегне едновременно цялата страна, тъй като покриването на щетите в такъв случай би било затруднено.

Предвижда се с полиците хората да се осигуряват най-общо срещу три природни бедствия - земетресение, наводнения и свличане на земна маса.

Застраховките ще бъдат задължителни за всички

Предвижда се парите по застраховките да се събират от данъчните власти, както се събират данък сгради и такса смет. "По този начин ще осигурим висок процент събираемост", обясни Лука Доков, ръководител на работната група по създаването на пула. Сега е нужно да се убедят данъчните да приемат тази задача. Ако се реши да е друга схемата на събирането на вноските, ще се повтори със сигурност случаят с "Гражданска отговорност", която също е задължителна, но обхватът й не надхвърля 60 на сто при изискван от Европейския съюз минимум 90%.

Застрахователите са готови да поемат всички разходи за тази дейност, като от това ще спечелят и данъчните служители, които ще получат и допълнителни премии.

За база за изчисление на цената на полицата ще се взема данъчната оценка на имота. Вярно е, че в повечето случаи тя се различава в пъти от пазарната, но едва ли на този етап може да се намери по-добра база, на която да се изчислява полицата, обясняват застрахователи. "Но ако някои граждани или фирми решат, че искат да увеличат покритието на риска, застрахователите са готови да издават полици за суми над данъчната оценка - такава, каквато иска клиентът", смята Доков.

Според шефката на застрахователната асоциация трябва да се приеме минимален праг на данъчната оценка от порядъка на 20-30 хил. лв., като по този начин ще се реши донякъде и проблемът с актуалността на данъчните оценки, особено при по-малките имоти.

Пак според Даниела Конова трябва да се приеме и праг за същественост на природното бедствие, над който да се изплащат суми. Примерно, за да се обезщетяват собственици на имоти, земетресението трябва да е над определена степен по скалата на Рихтер. Подобна схема ще се прилага и за останалите рискове - наводнение (там мерната единица би могла да е паднал в дъжд в литри на квадратен метър) и свличане на земна маса ( примерно в тонове).

Всеки собственик на недвижим имот ще трябва да прави отчисления

"Очаквам до средата на септември парламентът да приеме Закон срещу катастрофичните рискове, с което на практика се осигурява и правната рамка на пула. Според закона всеки, който притежава недвижим имот в страната, ще е длъжен да прави отчисления в пула", обясни Даниела Конова.

От географските карти на България (виж графиките) е видно, че различните райони на страната носят и различен риск. "На земетресение са изложени най-вече най-урбанизираните части, което е и най-тревожното", коментира шефът на "Български имоти" Румен Гълъбинов. По тази причина е нужно вноските да са диференцирани в зависимост от степента на риск от дадено природно бедствие. Така е и най-честно.

В асоциацията пресмятат, че например в районите, които са най-малко заплашени, премията може да бъде един промил от данъчната оценка на имота. Или за апартамент с данъчна оценка от 30 хил. лв. ще трябва да се плаща 30 лв., което е напълно приемливо. В другата крайност - в най-рисковите места на България, ще се плаща повече, примерно 2 промила, или 60 лв.

Според Конова идеята е пулът да не се създава за реализиране на печалба, като плановете са след първоначалното натрупване да се намалят вноските.

Това може да стане, ако не се случат междувременно природни бедствия, които сериозно да ерозират средствата в пула.

За да се реализира идеята, е нужно да се сключат и презастрахователни програми, с които да се осигури посрещането на евентуалните рискове, тъй като е ясно, че голямо земетресение не би било по финансовите сили на местните застрахователи. "Интерес от страна на презастрахователите има. Ние сме едни от последните страни в света, които ще правим катастрофичната застраховка задължителна.

Докато все още се двоумим дали е правилно да правим пул или не, кой ще плати и кой няма, в цяла Европа и извън нея такива пулове си функционират много успешно. Поради цялото протакане у нас се стигна сега до тази ситуация, в която има бедстващи хора и райони, а няма кой да плати щетите, казва Лука Доков.

Най-важното нещо за реализирането на пула е наличието на политическо решение - дали държавата ще се съгласи да подкрепи идеята или не, коментира Даниела Конова. Според Доков ангажирането лично на президента на страната Георги Първанов с идеята вече е положителен сигнал и дава основание за оптимизъм, че нещата могат да се случат от началото на следващата година.

Преди това обаче ще има и доста техническа работа. Като начало е нужен първоначален капитал, който само в първите дни се изчислява на около 3 млн. евро. За намиране на офис, където ще се помещава пулът, за персонал, оборудване, за плащане по презастрахователни договори.

За старта на пула са нужни около 100 млн. евро

"Те ще се осигурят като безлихвен заем от Световната банка с гаранцията на държавата", заяви шефката на застрахователната асоциация. Според нея се мисли и да се предвиди гратисен период за натрупване на капитал в пула, през който да не се изплащат щети на пострадали стопани. Със сигурност това ще срещне отпор от всички страни. Лука Доков е на друго мнение: "Няма да има гратисен период.

Щетите ще се изплащат веднага след настъпването им. Трябва хората да са сигурни и спокойни и да получат веднага пари в брой." Той допълва: "В случай че има засегнато имущество, предвиждаме да изплащаме по 3 хил. лв. на човек и до 10 хил. лв. на семейство за обезщетение на първо време, преди да се изчислят общите загуби. След като оценката стане готова и има нужда от доплащане, пулът ще го направи", казва още Доков.