Повече от три месеца се опитвах да си уредя среща със Стефан Шарлопов, собственикът на минерална вода "Девин", "Роял Кейк" и др. Накрая почти се бях отказала. Непрекъснато интервюто ни се отлагаше заради спешно изникнало заминаване, натоварена програма или дори сватба. Оказа се, че това е собствената му сватба, на която Шарлопов за трети път се ожени за жената, с която живее от пет години и има две деца от нея. "Ще се оженя пак, ако ми роди още едно дете", обещава той. Веднъж вече са празнували годежа, след това дошъл моментът на гражданския брак, а преди няколко седмици 43-годишният Стефан Шарлопов стана отново младоженец.

Сега, след края на срещата ни, си мисля, че чакането определено си заслужаваше. Ако в България има стотина човека като него, които да са с неговия хъс и ентусиазъм за живот, страната ни щеше да е райското кътче на земята. Само за час той успя да ми предаде доброто си настроение и да зареди мен и фотографа с доста положителна енергия.

Очаквах в кабинета на Шарлопов да заваря сериозен мъж с черен костюм. Противно на нагласата ми той е със спортно облекло. "Не мога да понасям строгите костюми и вратовръзките. Слагам ги само когато ми се наложи." Обяснява ми, че за него няма значение как изглежда и с какво е облечен. "Не се притеснявам от това, че по вестниците пише как на три партита поред съм ходил с едни и същи дрехи.

Аз на партита даже почти не ходя." Разказва ми как един познат го попитал защо носи скъсани джапанки, а не си купи нови. "Аз дори не бях забелязал, че са скъсани. Понякога не съм тук. Не ме интересува, че джапанката ми е скъсана. Аз искам да виждам какво се случва утре."

Това ме навежда на мисълта да го попитам как протича денят му - натоварено, с различни теми, с които се е занимавал от сутринта, отговаря. "Изморявам се, когато мисля за нещо в една посока и после рязко сменям темата." Но е категоричен, че това прави мозъка пъргав и с времето се свиква. "А през последните 15 години съм натрупал доста опит, който ме е направил адекватен на всички промени."

Шарлопов е роден през 1962 г. в Бургас, зодия Везни е. Завършва руска гимназия и българска филология в университета във Велико Търново. Работи като журналист до 1989 г. в "Новини", "Кооперативен вестник" и "9 септември". "Ти си млада и не ги знаеш тези вестници", вмъква той. В професията остава три-четири години и през това време пише книга. "Платиха ми хонорар, който не ме устройваше и си казах "дотук". Това се случва през октомври 1989 г. "Всички знаем какво стана един месец след това."

Това е моментът, когато Шарлопов "излиза на улицата" и прави първата си сделка - неуспешна. "Подведоха ме жестоко. За джентълменската уговорка винаги трябват двама, а в моя случай единият липсваше." След това започва отначало - стъпка по стъпка. Занимава се с търговски и валутни спекулации, със самостоятелен търговски бизнес като вносител на различни стоки. "През януари 1994 г. реших, че не може да внасям например кексове на "Дан кейк" и да не се опитам да ги произведа тук. Това е абсурд. Имаме и яйца, и брашно, и сладко, но нямахме опит."

"Опитът се купува", категоричен е той. И после разказва как е "купил" пекаря на "Дан кейк", довел го е в България и е започнал своята "индустриална кариера". "Да, бизнесът не е романтика, нито пък е кръст или хоби. Но не трябва печалбата да се поставя на първо място. Ако водещото е само печалбата, тогава има огромен шанс да създадеш нещо, което не ти доставя удоволствие."

"Удоволствието от съзиданието е нещото, което ме кара да бъда щастлив." През целия ни разговор той непрекъснато говори за удоволствие - от работата, от бизнеса, от семейството, от живота. Обяснява ми, че до момента няма нищо, което да е купил и да не го е развил, да не е прибавил нещо от себе си. "Всичко, което съм правил, съм го почвал от повече от нула. По-скоро от минус", казва и ми показа снимка на първата фабрика, с която започва да работи през 1994 г. За десет години от една разрушена и опустяла сграда създава едно от най-добре работещите предприятия в хранителната индустрия - "Роял кейк". "Сега, когато гледам фабриката, оставам тотален оптимист. Знам, че мога да постигна всичко, което желая."

През годините Шарлопов развива доста "Роял кейк". Постепенно идват и други предприятия. "В индустрията ми беше интересно да виждам как от сто машини, навързани една за друга, пускаш няколко съставки и изкарваш готов продукт. Това беше невероятно чувство."

В момента Шарлопов е собственик на "Роял холидей", "Роял фуудс" и "Девин". Всичко се прави с много труд и с много хъс. И, разбира се, с пари, но те не са най-важното. Концепцията е най-важното, според Шарлопов. В момента той управлява 30-ина души, които са в топмениджмънта на компаниите. Питам го дали лесно се е научил да делегира права.

Обяснява ми, че намира хората, с които работи, с интуиция и с изпитателен срок. Интуицията го е подвеждала, но не много често. Има хора, с които работи от повече от десет години, което означава, че са били правилното попадение, смята той. Важно е правилното структуриране на хората, за да разбереш кой за какво става и да получиш най-доброто от тях. "Това е моята работа - да структурирам така хората, че всеки да се чувства значим и да бъде полезен за мен и за себе си." Лесно се е научил да прехвърля правата на другите. "Страдал съм много от делегирането на права, но продължавам да го правя и смятам, че това е правилният път. Давам доверие в аванс, но който го загуби, няма втори шанс."

Обяснява ми обаче, че с времето е загубил интерес към производството и индустрията. "На всеки десет години човек трябва да преосмисля живота си и да търси ново амплоа. От няколко години реших, че имам нова концепция за себе си." Тя е свързана с туризма. "Обиколил съм света и виждам, че България е нещо уникално. Само ние не го разбираме. Ние не знаем какво имаме, какво цапаме, какво засипваме с отрови. Господ ни е дал много неща - земя, красота, но ние самите сме си малко калпави." Според него това е следствие на развитието на страната през последните сто години. "Вярвам, че българинът е много кадърен, но е единак. Влезе ли в комбинация с някого, става страшно. При нас завистта няма почивен ден и всеки си мисли, че някой с нещо му е длъжен." Противно на всеобщото мнение, Шарлопов смята, че българинът не е трудолюбив. Разказа ми, че се е случвало негови служители да напускат работа, "защото им били казали, че заплатите са добри, но не им били казали, че работата е много".

Сега е насочил цялото си внимание към развитието на верига хотели под марката "Шарлопов хотелс". Веригата ще включва 7-8 хотела - в Сандански, Велинград, София, Девин, Пампорово, Велико Търново, няколко къщи в Боженци и др. Иска да създаде антипод на Слънчев бряг и Златни пясъци - на юг и на север от морето. "Искам българите и чужденците да имат "грамотно" място за почивка, където сервизът е на ниво, няма грандомания, високи цени и лошо отношение." Вече има два хотела, които работят - в Девин и на Пампорово. На 1 декември се открива грандхотел "Янтра" във Велико Търново.

Любимият му курорт е Боженци. "Аз съм жител на Боженци. По-хубаво е да съм седмият жител на Боженци, отколкото милион двеста и седмият на София." Сменил си е адресната регистрация и казва, че е много щастлив. "Там се чувствам чудесно."

По всичко, което ми разказва, си личи, че Шарлопов е човек с концепция. Има обяснение за всичко - за живота, за бизнеса, за България. "Ние нямаме визия и концепция и това е най-големият проблем на България. Ясни са например отраслите в икономиката, на които трябва да разчитаме - туризъм, селско стопанство, високи технологии, преработваща промишленост. Няма какво друго. Всичко останало е смешно. Но ние нямаме концепция. Дори в туризма. Говорим за бум - къде го видяхме? В Слънчев бряг?

Аз съм родом от Бургас и знам как изглеждаше този комплекс. Той беше прекрасен. Сега е съсипан."

Докато си говорим за новите му занимания, Шарлопов ми разказва и за най-новата си "рожба" - българския ресторант в Москва. "Пътувам често дотам, защото това начинание истински ме вълнува." Шарлопов ми разказва, че ресторантът ще бъде открит през октомври и в същия момент рови из бюрото си и вади две рисунки - на едната има шлем, а на другата - меч. "Ей така, седя си и си рисувам. И си представям как ще изглежда ресторантът. Не давам на никого да ми пипа по бюрото. Само аз мога да си се оправя в собствения си хаос, но знам всяко нещо къде се намира."

От разговора ни проличава още нещо - че Шарлопов е човек, който дава мило и драго за България. Твърди, че е патриот. И като всеки патриот е критичен към грешките и неволите на България. "Крайно време е да разберем, че трябва сами да си оправяме държавата. Никой няма да дойде отвън и да ни оправи, най-много да ни оправят...." Казва още, че проблемът ни е в това, че "само мрънкаме". "Трудно ми е, този не ми дава, онзи не ми дава, държавата не ми дава. И какво искаме точно да ни дадат? Къде по света например го има този данъчен рай? Но това никой не го вижда и не го разбира. Ето, банките вече работят на европейски нива на финансиране. Ако имаш идея, иди вземи пари от банката и я реализирай. Българинът е свикнал наготово. Ако може, без да рискува и без да работи от сутрин до вечер."

Сменяме рязко темата по посока на семейството. Шарлопов има два брака и три дъщери. Една от първия, две от втория. "Няма какво толкова да разказвам за личния си живот, защото нещата са прости - щастлив съм с жената, с която съм, и обичам трите хлапета. Прибирам се вкъщи с удоволствие, заспивам с усмивка и се събуждам с усмивка. Това изчерпва темата." Жена му му помага в бизнеса, като прави вътрешния дизайн на всички хотели. "Научил съм нещо в моя живот. Понякога се срещат двама непознати и се събират. Убедил съм се, че ако не си допадаш с партньора, трябва много бързо да приключиш контакта. А не да си правиш илюзии, че може да го промениш...

Гърнето или си намира похлупака, или просто няма похлупак." Разказва ми и за децата. Казва, че много ги обича. "Децата са най-стойностното нещо в живота, няма по-велико дело от това да създадеш и възпиташ един човек." Най-малката дъщеря е на година и два месеца. Средната е на три години и половина, а голямата е почти на 18. Общуването с толкова жени го е подтикнало към нова концепция за жените. "Мъжете винаги се взимат много на сериозно - назначаваш мъж, даваш му права и пари в ръцете и генетиката го кара да се взима много на сериозно. Жените са друго нещо и в момента мениджмънтът ми се състои предимно от жени. В жените е вродено чувството да бъдат втори, ако има кой да ги води. Те са много пунктуални, хващат нещо и бавно, последователно го довеждат докрай. Мъжът е пълководецът, но това не стига за бизнеса. Бизнесът е и детайл. А често жените не са комплексирани за разлика от голяма част от българските мъже."

В края на разговора питам Шарлопов какво му остава да свърши до края на деня. "Имам разговор с мой колега за покупко-продажбата на един недвижим имот. След това отивам вкъщи, за да си видя хлапетата и да си поговоря с жена ми. Утре заминавам за Боженци и живея за мига, когато ще бъда в Шарлоповата къща в Боженци."