Ако питате мен, темата започва с опита да се преведе английското single. На демографски език single означава чисто и просто несемеен. На народен български думата силно погрознява - стара мома/ерген (виж началото на интервюто за по-емоционален анализ).

В речника на модерните single се наричат необвързаните млади градски професионалисти, които живеят живота си хедонистично, докато избират с кого да прекарат остатъка от него.

Много от моите приятели са сингъл. Повечето от тях следяха религиозно "Сексът и градът", после се снабдиха с книгата, саундтрака, фешън наръчника на Сара-Джесика Паркър и всички сезони на DVD.

Аз също съм сингъл, макар да предпочитам "Женени с деца" и единственото общо между Кари Брадшоу и мен да е онзи ненадежден "Мак" (шегувам се, разбира се - на "Мак" може да се разчита).

Преди няколко години The Economist пусна една гениална предколедна статия, озаглавена

Икономиката "Бриджит Джоунс"

Материалът изследваше именно това - как 20-24-35-годишните неженени юпита влияят върху енергията, културата и икономиката на големите градове - и беше изцяло построен върху книгата на Хелън Филдинг "Дневникът на Бриджит Джоунс" със заявено недоверие към нюйоркските типажи от "Сексът и градът" и "Приятели".

Докато през деня, разказваше текстът, добре образованите singles изкарват добри пари в областта на рекламата, издателската дейност, развлекателната индустрия или медиите да речем, след работа те се впускат в активно себеугаждане с една неизменна цел - намиране на подходящия партньор.

Авторите бяха срещнали човечния и лесен за разпознаване в реалността прототип на Бриджит Джоунс в супермаркети, клубове, фитнес центрове и други места с повишена концентрация на "самотници". В статията ставаше дума дори за цели квартали, населени предимно с несемейни, в това число самотни майки и хомосексуални. Между другото току-що-споменатата компания определя и коефициента "артистичност", който доста вдига цената на жилищата и наемите в съответните райони.

В Ню Йорк и Лондон тенденцията е не просто за приемане на тези хора, но и към завъртане на цяла индустрия около двете им основни характеристики - това, че имат пари, и това, че искат да намерят партньор.

В тяхна услуга се специализират реални и виртуални места за запознанства, магазините правят единични опаковки за хранителните продукти и зареждат рафтовете си с по-разнообразно меню полуфабрикати; организират се различни видове срещи - от 40-минутните обеди за крайно деловите singles до шестминутния спийд дейтинг; пишат се книги, снимат се филми, измислят се термини ("градско племе")...

Ключ "соло"

В България сингъл можеш да бъдеш евентуално в София или Варна. В останалата част от републиката си стара мома или ерген (помните, че неженените до неотдавна плащаха т.нар. ергенски данък?).

Проучване на НЦИОМ от 1994 г. показва, че между 96 и 99 от 100 респонденти твърдят, че семейството е най-важното нещо в техния живот.

В сп. "Население" (издание на Центъра за демографски изследвания към БАН, което излиза, когато има пари) от 2004 г. се говори за "промени в брачното, семейното и репродуктивното поведение на младите хора и в начина на живот на неженените млади хора". Списанието докладва "драстичен спад на брачността в младите възрасти, нарастващ брой на несемейните, както и нарастващ брой на неженените, живеещи в самостоятелни домакинства".

Статистическите данни по въпроса не са особено пресни, но безспорно оповестяват нов феномен (обяснен с удължаването на работното време, уикендите в офиса, стремежа към по-високо образование, урбанизацията и естествено еманципацията).

"Преброяването през 2001 г. регистрира нова група сред неженените - живеещи с партньор", пише още в демографските архиви на БАН. Последният показателен факт от самия край на миналия век (1999 г.) е, че "61% от българите не приемат за нормално двама души да живеят заедно, без да са сключили граждански брак".

Сам вкъщи

Необвързаните 25-35-годишни юпита - мъже и жени, имат стил на живот, който ги прави лесно разпознаваеми. Първо... ами не са във връзка. Обикновено са част от някоя компания, организъм от себеподобни, което облекчава мъките на монобитието.

Живеят в столицата (административна или морска). Имат завидно образование, говорят чужди езици, пътуват и слушат i-pod. Работят прекалено много (защото не знаят какво да правят със свободното си време) и дори само като страничен ефект напредват дръзко в кариерата и печелят добре. После харчат. Хранят се навън.

Пият, но не пушат. Ходят на скуош/ йога/ сърф/ фитнес/ салса/ екосело/ концерти/ курс по грънчарство или самоотбрана/ шопинг/ екскурзии. Понякога живеят с приятели - защото искат или защото е куул, никога поради битов натиск. Произнасят често "евро на квадратен метър". Имат (или ще имат) джип. Избират си заведения и ги правят модерни. После със същата лекота спират да ходят там и ги "подаряват" на мейнстрийма.

Не обичат празниците. Често им е празно. Някои поддържат връзки от разстояние, други преживяват sms любов. Най-честото им оплакване е, че Градът е прекалено тесен, липсва "вентилация", всички се познават, няма нови хора, а старите са в някаква конфигурация.

Относно комплексите

Преди време New York Observer публикува една полезна карта - "Къде са момчетата", на която бяха отбелязани местата, където живеят повече мъже (значи и повече свободни), отколкото жени.

В София подобно зониране е невъзможно, освен ако включим "Кремиковци".

"Като участници на пазара на недвижими имоти младите и свободни хора на възраст между 25 и 36 години са основно купувачи -70%, втори по големина процент е този на продаващите, а 11.4% наемат.

Преди две години основната категория в София и големите градове са били наемащите - около 54%, но при динамиката на пазара от 2003 г. те са решили да купуват", обобщава специално за "Дневник" Пепи Димитрова от агенция "Адрес". "Типа жилище, което те търсят е задължително маломерно, не повече от 65 кв.м. За разлика от семейните двойки те искат малка кухня и по-голяма стая. Жилищата в строеж стават все по-популярни, но не в новите квартали, а в "Младост", "Гео Милев", "Дианабад", Дървеница, Редута.

Броят на тези, които наемат, намалява. Те също търсят малко жилище и обикновено го делят с някого. Все по-често явление са съквартирантите от различен пол, които съжителстват на чисто приятелски начала. Промяната напоследък е, че все повече се търсят необзаведени жилища, което преди беше изключение. Наемът е средно 150 - 200 евро."

Адрес 4000

Анастасия е културолог, работила е с деца с увреждания и в погребална агенция. Понастоящем събира хора в "Аз и Ти" - създадената по канадска кройка агенция за запознанства на Иван и Андрей от "Сблъсък".

Клиентите й са високообразовани личности, инвестирали куп години в правене на кариера. "Всички са сериозни, работещи, няма аутсайдери. Повечето идват при нас, осъзнали, че нямат личен живот, загубили основни рефлекси за правене на познанства и общуване. Други ни търсят, защото им е интересно и искат да се чувстват модерни - свикнали са да плащат за всевъзможни услуги, включително и за това някой да им урежда срещите", казва Анастасия.

Кандидатите за връзка първо попълват един подробен въпросник и минават през интервю.

После преглеждат снимките на другите в базата, за да елиминират познати. И започват да чакат номинациите на агенцията за подходящ партньор. "Проблемът, който срещаме, е в нарушената самооценка на хората - те имат пословични изисквания, които не са адекватни на това, което предлагат. Колкото и да се стараят да го отричат, външният вид има най-голямо значение за клиентите. Жените търсят високи мъже, мъжете - стройни, млади и хубави жени. Софиянци не искат да се срещат с хора от провинцията. Комплексите и предразсъдъците са в пълна сила... Успяваме при спокойни хора с нормални критерии, склонни към компромиси."

Същото, което цар Дроздобрад трябваше да втълпи на жена си - принцесата, по доста груб начин, преди да заживеят щастливо...