Нова стратегия за лечение на HIV позитивни пациенти може да се окаже първата крачка към превръщането на вируса в лечима инфекция. Това са първите отзиви на публикуваното в сп. „Лансет" най-ново проучване на екип учени от университета в Северна Каролина върху т.нар. латентен вариант на инфекцията. Изследването дава първите научно обосновани варианти за борба за унищожаването на резервоарите на болестта в човешкия организъм. Именно в тях HIV на практика съществува невидимо, без да представлява опасност за болния, но с постоянната заплаха да се активира.

В момента HIV инфекцията е нелечима, тъй като съществуващите медикаменти действат единствено когато вирусът се размножава. А това от своя страна се случва само когато той е в активна клетка. Понякога обаче HIV инфектира и латентни клетки и тогава самият той става латентен. Но докато той не е опасен в това си състояние, „спящите" клетки спорадично се събуждат и реактивират вируса, а с него и способността му да се размножава. Пациентите с HIV разчитат на т.нар. високоактивна антиретровирусна терапия (HAART), която цели да блокира способността на вируса да се възпроизвежда, като в същото време възстановява имунните функции.

Вирусът обаче все още може да остане латентен в някои заразени клетки, а това означава, че страдащите ще трябва да продължат медикаментозното си лечение. В противен случай вирусът ще се развие отново от клетките след спиране на лекарствената терапия. Досега учените знаеха, че един определен ензим, наречен хистон диацетилаз 1 (HDAC1), на практика поддържа устойчивостта на HIV в латентната фаза на заразата. Известно е обаче, че валпроевата киселина, която в момента се използва активно за лечение на биполярни дисфункции, пречи на ефективната работа на този ензим, като реактивира вируса в спящата клетка - събужда я или я убива. В опит да проверят реалните измерения на тази идея специалистите от американския университет изследвали пациенти с HIV, които вече били подложени на HAART. В рамките на шест седмици те били инжектирани с енфувиртида фузеон (Fuzeon), който блокира навлизането на вируса в здравите клетки, осигурявайки им допълнителна защита от HIV.

След това към лечението им за период от три месеца бил прибавен и курс с валпроева киселина, която пациентите получавали два пъти дневно. Изследователите установили, че при трима от общо четиримата пациенти се наблюдавало 75-процентно ограничаване на латентната HIV инфекция за периода на прием на киселината. Четвъртият пациент развил анемия през последните четири седмици от лечението с валпроевата киселина, което наложило прекратяване на лечението. Според учените обаче постигнатото с другите трима болни е знак, че битката със СПИН може да бъде спечелена и то за период от 2-3 години на пациент. Това може да стане чрез прилагане на поетапно лечение, на първата фаза на което пациентите да бъдат третирани по стандартната антиретровирусна система, последвана от прилагане на инхибитори срещу HDAC1, интензивна терапия или и двете.

Факт е, че в момента откриването на начин за прочистване на местата на натрупване на латентната инфекция е на гребена на вълната в сферата на изследванията на СПИН. През последните години фармацевтичните компании постоянно пускат на пазара нови медикаменти за намаляване броя на "спящите" HIV вируси.

Голяма част от лекарствата обаче биват изоставяни след време, тъй като ефективността на част от тях е твърде кратка, а при други има прекалено много и опасни странични ефекти. Валпроевата киселина е последното лекарство, с което експериментират учените и чрез което се надяват да изтрият от графата СПИН/HIV определението хронична болест. Защото именно това прави тази болест толкова страшна и за момента нелечима - факта, че дори след лечение с коктейл от изключително силни медикаменти вирусът остава в организма и обрича болните на доживотно поглъщане на лекарства. Макар че мнозина медици изразиха вълнението си от откритието, а някои дори го определиха като „най-фундаменталната публикация по СПИН от десетилетие насам", други експерти запазиха умерен песимизъм.

Според професор Робърт Силичано от университета „Джон Хопкинс", участвал в откриването на латентната инфекция в средата на 90-те години, методът едва ли ще успее, тъй като се осланя на непълен механизъм. По думите му методът не обхваща всички клетки и поради това може би му се изплъзват всички гнезда на латентност. Силичано смята, че голяма част от тях все още дори не са известни на лекарите, а колегата му Ейбрахам Карпас от департамента по вирусология на университета в Кеймбридж определи откритието като нонсенс. „Те не разбират биологията на вируса. По-скоро ще открием лечение за всеки вид рак, преди да намерим такова за HIV", заяви той пред АП и допълни, че

засега единственият изход е превенцията.

Вероятно няма човек, който да не знае какво е СПИН или HIV. За непосветените вирусът на имунодефицита HIV трайно уврежда или унищожава клетки в имунната система, като по този начин пречи на способността на организма да се бори с вирусите, бактериите и гъбичките, които причиняват болести. Така човек става по-склонен към заболяване от рак или други инфекции, на които тялото обикновено дава лесно отпор. Самият вирус или инфекция са известни като HIV. Терминът СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност) се използва за обозначаване на по-късните стадии на HIV инфекцията или, казано с други думи, двете съкращения се отнасят до едно и също заболяване, но на различни етапи.

Категорично доказано е, че HIV най-често се разпространява при сексуален контакт със заразен партньор. Може да се прихване и при кръвопреливане или използване на замърсени или заразени с вируса игли и спринцовки. Бременните жени с HIV може да предадат заболяването на децата си по време на самата бременност, при раждането или при кърмене. Близо 40 млн. души по света страдат от болестта, а две десетилетия след откриването й от нея са починали 25 милиона.

Въпреки че медиците постоянно отчитат напредък в битката със СПИН, повечето експерти са на мнение, че епидемията е все още в ранната си фаза и затова настояват, че до откриването на ефективно лечение, което може да се случи още до края на това десетилетие, на всички остава единствено да се предпазват, лекуват и да се образоват за болестта. В същото време с надеждата да опровергае скептиците екипът американски учени планира да стартира ново изследване, при което да приложи новия терапевтичен подход при 50 HIV позитивни пациенти.

Усложнения и рискове от зарази при заболяването:

- Бактериални инфекции (пневмония, туберкулоза, салмонелоза и др.)

- Вирусни инфекции (вирусен хепатит, херпес симплекс, папиломен вирус, левкоенцелопатия и др.)

- Гъбични инфекции (кандидоза, криптококов менингит)

- Паразитни инфекции (пневмоциститна пневмония, токсоплазмоза, криптоспоридиоза)

- Ракови заболявания (саркома на Капоси, неходжкинова лимфома)

- Други усложнения (отслабване, придружено с треска, хронична отпадналост и диария)

Превенцията

Ако сте HIV негативен

- Запознайте се с болестта и рисковете от зараза

- Информирайте се за HIV статуса на сексуалния си партньор

- Използвайте кондоми от латекс или полиуретан

- Използвайте чисти игли, ако си инжектирате лекарства

- Правете си периодични тестове.

Ако сте HIV позитивни

- Правете безопасен секс

- Информирайте партньора (партньорите) си за диагнозата

- Не давайте свои игли или спринцовки

- Не дарявайте кръв или органи

- Не споделяйте четки за зъби или самобръсначки.

Съвети за HIV позитивните

- Следвайте лекарските указания

- Имунизирайте се периодично

- Спрете цигарите

- Хранете се здравословно - повече зеленчуци и плодове и ограничаване на непастьоризираните млечни продукти, суровите яйца и морските деликатеси

- Пийте преварена или филтрирана вода

- Поддържайте лична хигиена

- Почивайте си по-често

- Избягвайте контакт с домашни любимци, а още по-малко с улични животни поради риска от инфекция