“Икономист съм. Ако те интересува как да намериш финансиране по САПАРД, аз съм твоят човек” - Иво Парушев енергично пори пикантния сос в чинията си със снопче броколи на върха на вилицата.

В раницата до него има крещящо розова риза и чифт черни обувки. “Обувките са най-важните. Те не трябва да са много остри или квадратни, а заоблени, с тънки подметки, за да усещаш пода и да си подвижен. Хубаво е да се плъзгат, да позволяват въртене. Петата да е леко скосена.”

Мол-л-ля?! Да не би инвестиционните банки да са въвели отличително ексцентрична униформа за консултантите си с оксфордска диплома? Или финансовите анализатори най-после да трябва да отговарят на критерий за сложност на изпълнението, пъргавина и артистичност?

“Мислех, че ще си умра като високоплатен чиновник, но нещата се обърнаха. След като поработих за Credit Suisse First Boston в Лондон и Москва, реших да се върна в България. Станах бизнес консултант, междувременно направих център за почасово гледане на деца и педиатрична амбулатория. Преди година се посветих изцяло на моето хоби - тангото, и отворих школа заедно с моята партньорка Надя.”

С Иво седим в избрания от него “Бекграунд” на “Витошка”. Почти случайно дискът, който звучи, е на Gotan Project - “Тук съм дал две компилации с електронни танга.” След час и половина той трябва да бъде в собствения си хол (35 кв.м паркет и стени), готов да проведе поредния урок за начинаещи.

“За мен да правиш това, което ти доставя удоволствие, и да се издържаш от него е страшен лукс. Макар че, когато започнеш да преживяваш от хобито си, елементът на задължение отнема от удоволствието. Като преподавам вкъщи на 60-90 килограмови неопитни девойки с различна степен на гъвкавост и умение... изморително е.”

За пет години, откакто се е върнал в България, Иво е вдигал висока глаголна температура няколко пъти - “Търсех интересни неща, оригинални, неправени до този момент, от които може да се печели. През 2000 г. в България нещата се разкрепостяваха, финансовата система тук тепърва се градеше, отваряше се за чуждите пазари. Започнах като бизнес консултант. Мина време и консултантите и консултантските фирми станаха много, работата ми намаля. Направих център за почасово гледане на деца с помощта на една позната - психолог, а с един мой приятел - неговата майка също е педиатър - създадохме медицински център за деца. Амбулаторията на майка ми все още съществува.”

(Според Иво днес е много по-лесно да реализираш идея, особено добра - “Винаги ще се намери кой да я финансира; пазарът на банкови кредити е добре развит.”)

Така постепенно, с танцова стъпка, Иво Парушев се приближил до поредното начинание, което като опитен алхимик имал готовност да превърне от чиста емоция в предприемаческа дейност. “Тангото вече е работа. Искам да го развивам и да разчитам на възращаемост...”

It takes two to tango

Иво е заразен с вируса на танго (ударението на “а”, моля!) по време на следването си в Оксфорд. Някой му пуснал Пиацола и готово - не след дълго нашият герой вече ходел на уроци, колекционирал танга и където и по света да попаднел, веднага издирвал местните танго партита и преподаватели аржентинци. Клише е, но танго трябва да се учи от аржентинци.

“Започва невинно, но обсебва, завладява те напълно. Буенос Айрес е задължително място за всеки, който обича тази музика. Тангото произлиза оттам. То е градска култура. Не народна, а градска, емигрантска, на бедните.

Имам слабост към ретро танга...”

Успоредно с усъвършенстването си като танцьор Иво започнал да организира танго купони. Хората искали от него да им показва различни стъпки и техники и той съвсем естествено решил да институционализира помощта си в истинска школа.

Партньорката му Надя е мениджър в швейцарска фармацевтична компания. Всичко останало, което трябва да знаете за нея, се съдържа в една дума - танго (има ли изненадани).

“Когато двамата с нея решихме да направим студиото, трябваше да облечем любовта си към тангото в бизнес параметри.”

Студиото се казва TanguerIN. Неговият сайт http://bg.tanguerin.com ви кани на индивидуален/групов урок, а на колебливите предлага да се отбият на чаша мате, чай или кафе.

“Много хора ни откриват чрез интернет, други разбират за нашите партита от

обявите в заведенията, където ги правим, или от приятели.”

“Исторически тангото е ориентирано към по-бедните хора. Богатите се страхуват да се отпуснат и трудно следват инструкции. На Запад цената за урок е 6-7 евро, при нас е чувствително по-ниска. Тези, които се интересуват и искат да учат, нямат много възможност да плащат. А моята логика е проста - искам всички хора, които изпитват нужда и влечение към танца, да могат да се учат. Предпочитам повече хора, които плащат по-малко, отколкото по-малко да плащат повече.”

Освен всичко друго Иво и Надя водят курс по танго в НАТФИЗ, понякога танцуват на елегантни празненства и са в режим “до поискване” от различни театрални и филмови продукции, които се нуждаят от професионалната им грация в кадър.

Паркетин

Речниковите значения на милонга са: 1. аржентински народен танц ; 2. южноамериканска музикална форма; 3. мястото, където се танцува танго. В по-широка употреба милонга се наричат всички танго партита.

Първата милонга в живота си, която посетих, беше в спортно-увеселителен клуб на ул. “Калоян”. Атмосферата на това място (някогашен публичен дом), драматизирана от оскъдна светлина и тържествени двойки, описващи фигури върху дъбовия паркет на фона на танго от 30-те, са като кадър от филм, в който можете да участвате всяка сряда срещу 2 лева.

“В България има около сто души танцуващи. Обикновено на милонга идват 30-40. Тук има театровед, архитект, преподавател в Академията за приложни изкуства, драматург. Човекът с ветрилото е астроном.”

Иво разказва, че най-голям интерес към тангото демонстрират компютърните специалисти и инженерите. “Компенсират. При инженерите танцът се превръща в алгоритъм. Понякога не им достига душевност да танцуват.”

“Като психология тангото може да служи компенсаторно, помага да се научиш на това, което не умееш в реалния живот. Жените - да се отпуснат, да се доверят, да са женствени. Мъжете - да бъдат уверени, да взимат решения. Аржентинското танго прелива от емоция. Там има ясно разпределение на ролите - истински мъж, който води, и нежна, интересна жена, която следва.“

“Някои хора имат проблем с дистанцията, изпитват неудобство и се напрягат. Истинското танго изисква абсолютно плътен контакт, ти навигираш с тялото си. Еротиката е на заден план. Удоволствието е в това да си в пълен синхрон с партньора и музиката, култът е към сливане и комуникация. Това, което музиката те кара да чувстваш, трябва да бъде изразено, предадено на другия и от хармонията трябва да произтече удоволствие.”

Иво говори за танца с нарастващ апетит, а на мен тангото ми звучи все повече като латиноамерикански сериал, задъхан от страст и обрати, замесен с много горест и тайни, почти без пари.

“Този танц е абсолютно импровизиран - фигурите и стъпките само помагат да интерпретираш музиката. Дамата не трябва задължително да знае фигури и комбинации, а трябва да се остави да бъде водена от кавалера. Техниката е помощно средство - ако я овладееш и усъвършенстваш, това ти дава възможност да интерпретираш и да изразиш свободно и красиво музиката. То е като азбуката и богатия речник. Има танцьори, които знаят много фигури и стъпки, но “нямат какво да кажат”. А има танцьори с много малък регистър от фигури и техники, които компенсират с душа.”

Последно танго в Мъглиж

“В тангото има много близък контакт, изражения, музика, страст. Сексуалността отстъпва пред удоволствието от самия танц. Аз например не отъждествявам усещането по време на танц с човека - то се повтаря с различни хора. Ревността е голям проблем - идват да се учат двойки, после се разделят. Всички проблеми от живота са пренасят в танца.”

Иво е все още подвластен на магията на Буенос Айрес.

“Буенос Айрес е забележително място. Цял град, който живее около твоята страст! Това вдъхновява, разбираш, че има смисъл. Повечето танцьори ходят там за вдъхновение. Аржентинците са отворени, учат те, въпреки че са малко надути. Има дори една шега по темата - Как може да се самоубие един аржентинец? Като се хвърли от егото си.”

“Целта на всеки танцьор е да изпита онзи танго момент (пак клише!), а именно тоталното сливане и синхрон независимо кога, с кого и къде. При мен кулминацията дойде към 4 часа сутринта в Буенос Айрес с една швейцарка - никога няма да забравя музиката, мига. След това знаеш какво търсиш и много често се случва. То е малко като транс, оргазъм.”

Има класическо, електронно, модерно танго. Новата мания по природосъобразни продукти и практики е родила и т.нар. organic tango, което те освобождава напълно от схемата - правиш движенията, които ти идват.

Класическото танго отново е във възход, което Иво обяснява с глада за емоции в поизсъхналия и прагматичен живот.

Имам си една мечта

“Продължавам да върша консултантска дейност, но на по-ниски обороти. Не поемам нови неща. Проблемът е, че много голяма част от тази работа са контактите, които имаш, и това да знаят, че си на разположение и активен. С удоволствие се отдавам на мързелуване, но поемам риск, като не работя като консултант.”

Хората, увлечени по танго, стават все повече, като в салсата. На милонгите днес могат да се видят много повече и различни хора за разлика от почти сектантския формат до неотдавна. Расте и интересът от различни градове към Иво и Надя като учители по танго. “Добре е да има повече курсове, семинари, но това изисква време и отдаденост, да структурираме нещата като бизнес."

Мечтата на Иво е да събере група музиканти, които да свирят на живо истинско аржентинско танго. Засега знае само две неща: че Ицко Финци е чудесен цигулар за целта и, второ, че човек трябва да бъде там, където се чувства добре, има шанса да прави това, което иска, и е свободен да се движи.

Една напред с левия крак, една напред с десния, една напред с левия, една встрани с десния, двата един до друг...

 

"За разлика от живота, където нерешителността може да ти се размине, в тангото не може. Ако се колебаеш наляво или надясно да тръгнеш, напред или назад, комуникацията с партньора се разрушава и се появява напрежение. Танцът може да те научи да взимаш решения по-бързо и по-категорично в живота.

А при жените - много от тях изпитват нужда да се върнат към изконното, да бъдат женствени, глезени, да разчитат на мъжа. Тангото настоява за това."