Камен Колчев е председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на “Елана холдинг”. Завършил е информатика в СУ „Св. Климент Охридски”. Заема ръководно място в Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, член е и на Българската международна бизнес асоциация, участва в редакционния съвет на специализираното финансово издание „Банки, инвестиции, пари”

-------------------

Докато очаквам Камен Колчев в новия офис на „Елана” на бул. “България”, попадам насред суматоха около пренасянето една картина - градски възрожденски пейзаж в стила на Цанко Лавренов. Топлата южна атмосфера на Стария Пловдив върху платното ярко контрастира със сребристо-металиковия интериор наоколо. Допадна ми мисълта, че картината не е купувана като част от дизайнерския пакет.

Не съм много добра в разговорите за пари, а ми предстои среща с шефа и мажоритарен собственик на „най-голямата и най-старата небанкова институция в България”. Последното го пише в каталога с фирменото представяне на “Елана”. Тъй като пиарът няколко пъти отлага срещата с по половин час, като един д-р Уотсън правя умозаключението, че Камен Колчев е наистина зает човек.

Домакинът влиза с енергична походка, извинява се за закъснението и ми подава ръка за бодро ръкостискане - според психологията това означава, че срещу себе си имам сериозна, уравновесена, последователна и напориста личност. Моментално отпада вариантът да започна разговора с някаква шега от типа „знаете ли колко пари похарчихте от сутринта досега”. Питам го направо защо се местят в нов офис. „Най-прозаичната причина - стана ни тясно в стария. Често казано, на мен лично ми е мъчно за мястото в центъра, може би защото 13 години от съзнателния ми живот са минали в него. Там си оставяме фронтофис за клиенти. Тук е типична офис сграда с удобни работни места, удобни места за паркиране и е много по-широко. А хората трябва да се чувстват удобно, за да работят добре.”

Камен Колчев говори с премереност и увереност. Ако не е минал през курс по поведение пред медии, значи комуникативността му е вродена, което е рядко качество. Питам го защо не се е изкушил да подхване софтуерен бизнес например, като визирам висшето му образование - информатика в СУ „Кл. Охридски”. „Всъщност започнах с хардуерен бизнес. Трима души създадохме една от т.нар. преди време колективни фирми и точно тогава излезе законодателство, което за първи път позволяваше частна финансова дейност. Решихме да опитаме и това. Тръгна много успешно. Така се случи, че аз водех проекта. Впоследствие се оказа, че в колективната фирма тримата съдружници се занимават с три различни неща и решихме всеки да си продължи пътя. Аз създадох “Елана” през 1991 г., поемайки частта от финансовия бизнес. Така започна всичко. Впоследствие станахме финансово-брокерска къща, което вече за съжаление е мръсна дума, после инвестиционен посредник, управляващо дружество - управляваме няколко взаимни фонда, първични дилъри сме на ДЦК, т.е. всичко, което би могло да се върши на българския финансов пазар.”

Докато продължава своеобразната разходка в миналото, отбелязва, че най-трудни за са били годините 1995-1996. Според него тогава е имало много бизнес, но се оказало непредвидимо какво ще се случи. А това според всички финансови експерти е най-лошият сценарий. „Да, имаше големи обороти - особено на валутни пазари, на акции, но това бяха, от една страна, лесни пари, а от друга страна - пари, за които беше ясно, че ще си отидат. Беше тежко и тягостно, когато стана ясно в каква криза влизаме.”

Само пет години по-късно “Елана” е сред първите в бранша. Специалистите отдават това на иновативността на фирмата и на смелостта на ръководството й. Дружеството работи в няколко посоки - корпоративни финанси, инвестиционно банкиране, финансово консултиране и донорски програми. Активите, управлявани от “Елана”, възлизат на близо 40 милиона лева. През 2003 г. фирмата преструктурира активите на най-големия производител на цветни метали в България - “Юмикор мед”, което осигурява положителен данъчен ефект за над 20 млн. лв. Преструктурира и дълговете на най-голямата фабрика за консерви и замразени храни - „Сторко” АД. На “Елана” се дължат и между 5 и 10% от оборота на Българската фондова борса. Въпреки това Камен Колчев е предпазлив по отношение на думата „успех”. „В крайна сметка човек, ако иска да се задържи на един пазар, трябва да е пръв. Тези на опашката отпадат. Вярно е, че направихме първата облигационна емисия, първия взаимен фонд и много други първи неща, което непрекъснато ни държи под напрежение. Усещането за спокойствие е пагубно за бизнеса. Нямам обаче самочувствието, че сме едниствени - има много други колеги, които също работят добре, креативни са, успели са.”

Освен че (по обясними причини) често използва математически изрази като „първо, второ, трето” или „в крайна сметка”, Камен Колчев винаги говори за бизнеса на “Елана” в множествено число. Нарича екипа си „разковничето на успеха”. И като човек, който умее добре да пресмята всичко - и рисковете, и надеждите, той е умерено оптимистичен по отношение на бъдещето. Твърди, че развитието на капиталовия пазар у нас е правопропорционален на развитето на икономиката и че по-добре му влияе плавната, предсказуема икономика, отколкото бурният растеж. И все пак се изкушава от по-конкретни прогнози: „Като цяло в следващите години индексът ще расте, обемите ще се увеличават. Като казвам, че ще расте, това не означава, че ще расте линейно - ще има и върхове, и спадове. Но като тренд смятам, че има още доста мегдан за развитие.” Според него това, което трябва да се случи на капиталовия пазар, е той да стане част от някакъв по-голям пазар - какъв и кога е въпрос на решение и на избор. И вероятно не зависи само от нас в България. Но колкото по-бързо българският пазар намери своето място в рамките на някой по-глобален - дали южноевропейски или източноевропейски - толкова по-добре, смята шефът на “Елана”.

Като повечето активни млади хора в България Камен Колчев не храни излишни илюзии и гледа да си свърши работата максимално добре - при каквито и да било обстоятелства. Прави уговорката, че не е евроскептик, но е наясно, че след „сакралната дата 2007 или 2008 от чешмите няма да потече мед и масло”. Вярва, че влизането на България в европейската общност ще е съпътствано от неминуема промяна в начина на мислене.

Промяната в отношението на българина към парите Камен Колчев приема и като лична заслуга. „Във финансовата сфера през последните две години настъпиха две огромни събития. Първо, българинът се научи, че може да живее на кредит, и второ - научи, че парите не са за бурканите, а могат да нося повече пари, ако бъдат управлявани добре. Второто, разбира се, се случва по-рядко, защото не мисля, че са чак толкова много хората, които имат достатъчно пари, за да ги управляват. И двете са следствие на стабилизацията на икономиката. Все още много хора държат пари по трезори и не осъзнават, че системата вече е такава, че парите не могат да им бъдат откраднати. Тази промяна в психиката, в нагласите към парите доведе до големи промени както в кредитирането, което е извън нашия бизнес, така и в управлението на пари, което в последните години има ръст от над 100% годишно.”

Питам го дали са изследвали клиентите си - що за хора им поверяват парите си, какво очакват от тях. Обяснява, че нагласите на клиентите се променят. В началото, когато хората „вадели” парите, искали сигурност, търсели нискодоходни портфейли и били доволни, че получават малко повече, отколкото в банките. През миналата година обаче клиентите скочили в обратната крайност - виждайки как борсата върви и на нея се печели, заложили на висок доход и поели рискове. „И докато борсата вървеше така нагоре, всички бяха много щастливи. В момента, в който борсата тръгна надолу, хората усетиха, че спечелвайки 60% за един месец, могат да загубят 20% от тях в следващите два месеца. Това пак прави един приличен доход от 40%, но самият акт на загуба накара клиентите да се замислят за по-балансирани стратегии. В цял свят консервативните стратегии са някъде между 20 и 40%, още 40 до 60% са балансираните стратегии, а високорисковите са само 20%. Все още в България високорисковите стратегии за инвестиране преобладават, но смятам, че това ще се балансира с времето.”

И ако българинът се оказва гъвкав и разумен човек, това далеч не може да се каже за държавата, твърди Камен Колчев. Според него все още не е дошло времето на доброто партньорство между държавата и бизнеса. „Политиците все още смятат, че бизнесът им дължи нещо, а не осъзнават, че бизнесът им плаща заплатите с данъците, които плаща”, казва той и допълва, че държавната администрация е тромава и неадекватна на времето, в което живеем.

Шефът на “Елана” се оплаква от липсата на достатъчно свободно време (друго не съм и очаквала), но ми казва, че гледа на него също като на вид инвестиция. „В крайна сметка човек трябва да има време за себе си, за да може да мисли, да анализира, да генерира нови идеи.”

Когато се готвех за това интервю, бях информирана от “сигурен източник”, че въпреки цялата си заетост Камен Колчев не плаща пари на други хора, за да го заместват на дежурства в планината, както правят много от планинските спасители. Той и там съвестно си изпълнява задълженията. Настоявам да ми разкаже повече. „Работата като планински спасител ми беше мечта от малък - откакто си счупих крак и ме сваляха спасителите от ски. Постигнах тази мечта и продължавам да не пропускам дежурствата веднъж месечно. Моят район е “Алеко” на Витоша. Голямо удоволствие е. Понякога е доста тежко - за един уикенд сме имали по 20-ина случаи, нямаш време да влезеш в базата да пиеш чаша чай. Но в крайна сметка това е част от тръпката.”

Планината му е голяма страст. Казва, че “горе” всичко е друго - човек забравя дреболиите на ежедневието и отваря душата си. За него има и сантиментална стойност - там преди 19 години е срещнал съпругата си. Сега е любимо място за цялото му семейство, което вече включва две момичета на 9 и 11 години и момче на 13 години. Въпреки плътната заетост - неговата и на съпругата му, семейството ходи в планината при всеки удобен случай. “Даже съпругата му в момента е на експедиция в Памир, на която аз, знам ли защо, не пожелах да отида - просто реших, че ми идва в повече. Така че планината е нещото, което ни свързва. Но и ни разделя - ето сега не сме заедно...”

Казва, че като баща няма болни амбиции за бъдещето на децата си - старае се само да им даде добро образование и да им бъде добър пример. Едно е сигурно обаче - ако след време поискат да емигрират, няма да ги спре, но и няма да ги поощри, защото твърдо вярва, че възможностите за реализация в България са много повече от където и да е другаде по света.