Над 500 млн. лв. е платила държавата по цени на едро през миналата година за лекарства, но те пак не стигнаха. Без медикаменти периодично оставаха хората, болни от рак, а пенсионерите редовно се оплакваха, че им излиза по-евтино да си купят сами хапчета от аптеката вместо с облекченията от здравната каса. На този фон изглежда съвсем естествено да започне проверка за потвърждаване или отхвърляне на съмнението, че цените на лекарствата в България са по-скъпи, отколкото в другите европейски страни. Само няколко дни след като новият здравен министър проф. Радослав Гайдарски зае поста си, той назначи проверка за стойността на медикаментите у нас и някои държави от бившия източен блок. Реакцията на производители и дистрибутори на лекарства бе твърдението, че повечето цени в страната са съвсем нормални, а под съмнение са само скъпите медикаменти, които плаща здравното ведомство. За да се отсее реалността от слуховете, първо трябва да се познава структурата на фармацевтичния пазар у нас.

На практика медикаментите в България се продават на четири различни пазара. Първият е свободната им продажба в аптеките, вторият е този на здравната каса, третият са скъпите препарати, които плаща здравното министерство, и последният са болниците. На всеки един от тези пазари цените на лекарствата се определят по специфичен начин.

Свободният пазар

Стойността на медикаментите, които хората са си купили сами от аптеките през миналата година, е приблизително същата като тази, която е платила държавата по един или друг начин. Цените на свободния пазар се регулират от здравния министър, който одобрява за всяко лекарство пределна цена, над която то не може да се продава. В момента в България се продават почти 5 хиляди медикамента, истината е, че никой не е правил специално сравнение между цените им тук и в другите страни.

Повечето наблюдения обаче сочат, че има застой в цените на чуждите медикаменти на пазара, а на българските - слабо покачване. Според доклада на Изпълнителната агенция по лекарствата за миналата година например българските фармацевтични компании са продали по-малко от 100 млн. опаковки (99 млн. срещу 118 млн. за 2003 г.), без това да понижи общата стойност на покупките. Това не означава, че цените са се увеличили, контрира обаче директорът на "Софарма" Огнян Донев. Според него разликата се дължи на новия начин на броене на опаковките. Преди се отчиташе всяка ампула, а сега те се продават в опаковки от по десет, аналогично е положението с блистерите, които се търгуват само в кутии от по два или три, обясни той. Христо Върбенов, председател на Асоциацията на българските аптекари, обаче твърди, че през тази година са поскъпнали доста от българските медикаменти, които се продават без рецепта, като при някои повишаването стигало и до 80%. Голямото поскъпване на българските лекарства обаче - над 300%, е минало. То беше между 1999 г. и 2003 г., когато секторът се приватизира и се промени начинът на работа в него - спряха да се наливат субсидии в това производство, започнаха да се отделят повече средства за маркетинг и да се произвеждат още по-съвременни лекарства. Другата важна причина е въвеждането на ДДС върху медикаментите. То се отрази най-вече върху българските лекарства, защото чуждите и преди това имаха 20% вносна такса, която ДДС-то само замени, обясни Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АНФПБ).

Според Върбенов обаче тази мярка е неправилна и трябва да се въведе диференциран данък за медикаментите, тъй като единната ставка много ги оскъпява, а те не са обикновена стока. Български и чужди производители обаче са на мнение, че регулирането на цените на свободния пазар е отживелица. Най-добрите регулатори според тях са пазарните принципи. На диаметрално противоположното мнение са аптекарите, които искат да се въведат фиксирани цени за лекарствата. Това означава, че те приемат положение, в което всяка аптека би продавала на еднакви стойности. В момента цените варират заради плаващите надценки и отстъпките, които правят дистрибуторите.

Според АНФПБ между 5 хиляди медикамента могат да се намерят лекарства както на по-ниски цени, така и на по-високи в сравнение с други европейски страни. Разликата обикновено е от 1-2 евро, тя зависи от времето, в което са регистрирани в различните държави, казва Зоя Паунова от "Астра Зенека". Колкото по-близо е било до изтичането на патентната им защита, толкова по-евтина е и цената. Другите регулатори за цената са голямата конкуренция и покупателната възможност на българите, твърди Деян Денев. Според него лекарствата дори са поевтинели с последните промени във формирането на пределните цени. В края на миналата година се прие те да се определят, като се съотнасят с тези на девет държави - Русия, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Португалия, Испания, Австрия.

Според зам.-директора на Националната здравноосигурителна каса Дечо Дечев обаче това няма ефект. Причината е, че се сравняват CIP цени, а това са стойностите на лекарствата до границата на една държава, а не вътре в нея. Тях всеки производител посочва сам и те може да нямат нищо общо с цените, на които реално се продават медикаментите в тези девет държави, обясни Дечев. Според него това е проблемът и при плащането на скъпите лекарства от здравното министерство.

Лекарствата на здравното министерство

Точната сума за тази година за скъпите медикаменти не е ясна, в началото министерството обяви, че ще купи лекарства за 100 млн. лв. В края на мандата си бившият здравен министър Славчо Богоев каза, че парите за животоспасяващите медикаменти са 71 млн. лв. В същото време договорите, които министерството е сключило с фармацевтичните фирми, както и задълженията по тях от предишните години са за 141 млн. лв. Така или иначе парите за тези медикаменти се увеличават с всяка година. Проблемът е, че продължава да няма добра регулация на цените, по които здравното ведомство ги купува. Стойността им определя министъра на здравеопазването с пределните цени, които той им слага. След това министерството провежда търг. На него обаче реално не може да има конкуренция, тъй като повечето медикаменти са оригинални и нямат аналози, които да ги конкурират. За да има ефект, трябва да се промени определянето на пределните цени, като не се сравняват CIP стойностите, а реално плащаните от държавите, категоричен е Дечо Дечев.

Според изчисленията на здравната каса тя би спестила поне 20%, ако плащаше тези медикаменти по своята методика. Тя гласи, че здравната каса не може да плаща лекарство, ако то е по-скъпо, отколкото за него плащат здравните фондове в 8 други държави - Словения, Гърция, Чехия, Полша, Унгария, Латвия, Румъния, Словакия. В момента министерството плаща 30 хил. опаковки за медикамент срещу рак на панкреаса по 130 лв., а ние щяхме да даваме 78 лв., каза Дечев. Отделно здравното ведомство покривало лекарства, които не се плащат никъде другаде, тъй като са много скъпи и с недоказани клинични ефекти или много стари. За да се покрият нуждите на всички болни от рак, дори с орязването на цените им, ще трябват 150 млн. лв. Това може да се набави, ако се увеличи здравната вноска на 7%, каза Дечо Дечев.

Медикаментите за болниците

Подобна бъркотия цари и на болничния пазар, чийто размер според IMS Health през миналата година е бил 216 млн. лв. Там медикаментите отново се продават, регулирани единствено от пределните цени, които имат, и търговете, които правят лечебните заведения. Някои от директорите на големите болници се оплакаха, че не могат да сключват изгодни сделки, защото постоянно дължат пари на фирмите доставчици, с които сядат да преговарят за нова пратка. За да извиеш ръцете на някого, трябва да си плащаш навреме, каза преди време доц. Владимир Пилософ, директор на Националната кардиологична болница. Според Тони Веков, директор на един от най-големите дистрибутори и за този пазар - "Търговска лига", цените на един и същ медикамент могат да варират само в рамките на 10%, колкото е позволената надценка за търговеца на едро.

Пазарът на здравната каса

През тази година той е за 245 млн. лв., през другата се предвижда да стане 270 млн. лв. В момента с тези пари се покриват частично или напълно 950 лекарства. От тях нито едно не е по-скъпо, отколкото в европейските страни, твърдят от здравната каса. Причината за това е промяната в критериите за реимбурсиране на медикаментите, които се направиха отново през миналата година. Въпреки това 50 медикамента са с по-високи цени за пациентите в сравнение с миналата година, защото частта, която касата не плаща, не може и да регулира. Така фирмите могат да повишат тази цена, но не повече от пределната за страната. Според фармацевтичните фирми обаче системата има доста недостатъци. Най-голямата пречка е наличието на два различни списъка - позитивен и реимбурсна листа, в които трябва да попаднат медикаментите им, за да се плащат от здравната каса. Тук чужди и български производители са единодушни, че те трябва да се обединят. Освен това да се намали броят на страните, с които се сравняват цените на лекарствата.

Според Дечо Дечев обаче така по-малко медикаменти ще могат да се плащат от НЗОК. Не всички лекарства фигурират във всички държави и ако намалим броя им, ще изключим някои оферти, обясни той. Другият проблем, по който всички са единодушни, е, че парите на здравната каса за лекарства са малко. През тази година тя отделя по 15 евро на човек срещу 80 евро в Румъния и 400 евро в Германия, обясни Дечо Дечев. Ябълката на раздора при лекарствата, които плаща здравната каса, обаче е при скъпите медикаменти, които се отпускат с протоколи. Те се плащат 100% и аптеките нямат право да им слагат надценки, вместо което за продажбата им получават по 1 лев. Производителите им пък сами определят кои дистрибутори да ги разпространяват, като повечето избират по един търговец на едро. На практика той е някой от десетината най-големи дистрибутора. Проблемът е, че търговци на едро и фармацевти намират разпределението им за непрозрачно и искат механизмът да се промени. Заради подобни подозрения догодина мислим да задължим всеки производител да посочи поне по два дистрибутора, каза Дечев.

Въпреки разногласията си производители, дистрибутори и фармацевти са единодушни в твърдението си, че държавата няма достатъчно добра лекарствена политика. Българските производители например искат да се наблегне повече на стимулирането на генеричните медикаменти, а чуждите да се оптимизират по критериите, по които здравната каса определя колко процента да покрива. Аптекарите пък настояват за въвеждането на фиксирани цени на лекарствата и т.н. Нужни са обаче много по-динамични действия и адекватни средства от държавния бюджет, за да се вдигне по-бързо мъглата над пазара на лекарства.