Летище "София" посреща и изпраща в пиковите часове по 2000 души едновременно, два пъти повече, отколкото позволяват досегашните възможности. Въпреки голямото натоварване пътниците се чувстват удобно. Качват се на борда по "ръкав", който свързва самолета с терминала, за тях работи цяло стопанство - от приготвянето на храната за полетите до доставката на стоки за магазините на аерогарата. Картината, описана от изпълнителния директор на софийското летище Калин Барзов, е в бъдеще време. Той се надява, че до края на 2006 г. строителството най-накрая ще завърши, след като през изминалите пет години беше отлагано по най-различни причини.

Преди две седмици австрийската "Щрабаг" поиска за трети път отсрочка, за да завърши терминала. Мотивът този път бяха наводненията. Първоначалният срок беше 16 декември 2004 г., но проектът се промени и компанията вече беше поискала отлагане до 31 август тази година и по-висока с 4.8 млн. евро цена на строителството.

Пистата с дължина 3600 метра, която ще позволи и тежки самолети да кацат в София, трябваше да е готова през април, но срокът беше променен - до ноември. Пред строителите изникна старо сметище, необозначено никъде в проектите.

Недостъпните писти

Пистата и терминалът ще бъдат готови през септември следваща година, обяви неотдавна транспортният министър Петър Мутафчиев. Дори "Щрабаг" и кувейтската "Ал Харафи груп" (изпълнител на пистата) да спазят тези срокове, новото летище ще остане без път още една година. Строителството на 1.3 километра път блокира заради съдебен спор. Трима собственици на терени по трасето му оспорват обезщетението, което определи правителството. Върховният административен съд все още не е насрочил дата за делото. В средата на юни кабинетът реши да отчужди 48 имота, или 40 504 кв.м, за пътя и определи собствениците на отчуждените терени да получат 110 лв. Ако съдът уважи жалбата на тримата, това означава, че Столичният общински съвет трябва да приеме нов подробен устройствен план, чието изработване ще отнеме шест месеца. Засега единствената връзка с новото летище е ул. "Мими Балканска", която минава край сградата на Ръководство на въздушното движение. Улицата е в много лошо състояние, твърде тясна е и в момента общината я ремонтира.

Картини от бъдещето

Когато терминалът, пистата и пътят до тях бъдат готови, пътникът ще може да разчита и на четириетажен подземен паркинг с 820 места (изграден до груб строеж). От него ще се стига до залите за пристигащи и заминаващи.

Сегашните опашки за обработка на багажа и за паспортен контрол ще изчезнат - гишетата ще се увеличат от 16 на 34. Година след като заработи терминалът, пътниците сами ще могат да подготвят багажите си за качване на самолета, тъй като ще бъде въведена нова система. Няколко асансьора и екскалатори ще превозват пътниците до ръкавите. В очакване на полета те ще могат да пазаруват в магазините или да отседнат в някои от ресторантите.

Независимо от отлагането на пусковия срок на летището вече се подготвят за преместването.

Макар то да е на малко разстояние, операцията ще отнеме два до три месеца. Вече е създаден специален комитет. Той трябва да отговори на не по-малко от 100 технологични и организационни въпроси, свързани с дейността на новия терминал, разказва Барзов. Една от новостите, изискващи особено прецизна подготовка, е паркирането на самолетите до ръкавите. Пилотите на авиокомпаниите нямат проблеми, защото това е масовата практика на европейските летища, но наземният персонал ще трябва да добие нови навици. Самолетът трябва да спре на точно определено място и всички служители в момента се учат как да поддържат ръкавите. Тества се и компютърната система, която ще управлява терминала. Вече са направени 72 проби на лентите, по които ще се товарят багажите.

Съдбата на старата аерогара

На сегашното летище ще кацат чартърни и нискоразходни превозвачи. През това лято чартърите бяха основно до Малага, Палма де Майорка и турския курорт Анталия. Още тази зима се очаква с 40% повече туристи да пристигат с чартъри от Белгия, Манчестър и Лондон, Русия, Германия и Холандия, които основно ще почиват в Банско, Боровец и Пампорово. От 19 септември регистрираната във Великобритания Wizz Air започва полети до Будапеща, а оттам и до Дюселдорф, Париж и Лондон. Компанията е първият евтин превозвач, стъпил на българския пазар. Очакванията на транспортното министерство са, че до 2007 г., когато България ще се присъедини към споразумението "общоевропейско небе", броят на евтините превозвачи ще нарасне. До момента обаче няма заявен интерес от други компании.

Според проучванията на италиански специалисти, представени неотдавна от ръководството на летище"Триест" на Адриатическия логистичен форум, появата на нискоразходната авиокомпания по-скоро ще генерира нов трафик, отколкото ще открадне от пътниците на авиокомпанията, обслужвала до момента линията. Според тях от всички пътници на нискоразходните превозвачи едва 40% са ползвали преди услугата на традиционната авиокомпания. От останалите 60% половината са клиенти на други видове транспорт - автомобилен или железопътен, а другата половина (30%) са хора, които не са пътували по маршрута.

Близката перспектива - ново разширение

Новото летище скоро може да отеснее и да изпълни планирания капацитет от 2.6 млн. пътници още преди 2014 г., ако броят им нараства със сегашните темпове, казва Барзов. Още до края на годината пътуващите ще са около 1.9 млн. Само за август те са се увеличили със 17% в сравнение със същия период на миналата година. За шестмесечието се отчита ръст от 19%. Основната част от потока - около 90%, са от редовните линии. В момента от софийското летище се осъществяват полети до 40 дестинации. Например "Луфтханза" лети 40 пъти седмично и превозва както германски туристи, българи, живеещи в Германия, така и бизнесмени. През тази година се откриха нови линии до Брюксел, Манчестър, Дюселдорф и Кьолн, Болоня. Докато вътрешните полети до Варна и Бургас миналата година са били едва около 3% от трафика, сега и те отбелязват увеличение от 40 на сто. "Хемус ер" обслужва линията до Варна и вече използва самолет "Джамболино", който може да превозва два пъти повече пътници в сравнение руския "Ан". Тези факти карат Барзов да смята, че отсега трябва да се мисли и да се търси площадка за ново летище. Но не е достатъчно да се намерят 3-4 хил. декара, трябва да се гради и инфраструктура, допълва той.

Конкуренцията

Конкуренти на София са не само европейските летища, но и Варна и Бургас, дадени на концесия на "Копенхаген еърпортс". Изборът на датската компания сега се оспорва от останалите участници в конкурса - "Фрапорт" и "БМ Стар" и френската "Венси". Засега изходът от спора остава неясен. Намеренията на "Копенхаген еърпортс" са до 2008 г. да изгради нов терминал на летище Варна и да разшири съществуващия в Бургас. Конкуренцията между трите летища след две години ще бъде жестока, смята Барзов.

-------------

Един от най-амбициозните, но и трудни проекти за модернизация на летища в Европа, е берлинският. Германската столица използва три летища - "Тегел", "Темпелхоф" и "Шьонефелд". "Тегел" и "Темпелхоф" обаче разполагат с малък капацитет и няма да могат да поемат постоянно увеличаващия се поток от пътници, който по оценките на местните власти ще достигне 30 млн. души през 2030 г. Заради това през 1996 г. бе взето решение "Тегел" и "Темпелхоф" да се закрият, а "Шьонефелд" да се разшири. През 1999 г. бе дадено разрешението за строеж на бъдещето международно летище "Берлин-Бранденбург" (BBI). По първоначалните сметки супермодерната аерогара трябва да функционира от 2010 г., като максималният й капацитет да бъде 40 млн. обслужени пътника на година.

Концепцията предвиждаше построяването на две писти за излитане и кацане, които да се използват отделно една от друга, с дължина съответно 3.6 и 4 км. Те трябваше да осигурят 24-часово обслужване на полети. След първите одобрения обаче върховният административен съд в Лайпциг бе затрупан от близо 4000 жалби срещу разширяването на "Шьонефелд". Според гражданския комитет, обединил противниците, проектът бил твърде преувеличен и не отговарял на възможностите на района. Това е най-голямото дело в историята на съда и той вероятно ще се произнесе по него най-рано през 2006 г. Сред мотивите на гражданите са и очакванията за покачване на шума в околността. Също толкова бавно и трудно протича и финансирането. През юни 1998 г. два консорциума - около концерна за недвижими имоти И Фау Ге (IVG) и строителната компания "Хохтийф" (Hochtief), представиха предложенията си. След две годишни спорове двата консорциума сляха офертите си, като предложиха приватизация на летищния оператор BBF и частно финансиране на строежа. Но през май 2003 г. преговорите с консорциума се провалиха и строежът остана в публични ръце. Миналата година бе постигната договорка проектът на стойност почти 2 млрд. евро да бъде финансиран основно от банкови кредити и държавни средства.

На 1 септември ЕК намали с 12.8 млн. евро субсидиите за строежа на новото летище в Атина. Според официалното съобщение от Брюксел мярката е взета заради установени редица нарушения на европейските предписания, сред които и завишени цени по финансирането на подизпълнителски поръчки. Досега Брюксел е предоставил общо 250 млн. евро за проекта. В летището с около 40 % участва "Хохтийф", а 55 % са гръцка собственост.