Комитетът за международни връзки на Института на вътрешните одитори на свое заседание в Чикаго е взел решение да промени статута на Института на вътрешните одитори в България (ИВОБ) от "Институт в етап на формиране" в "Институт".

Това съобщи Цветан Цветков, председател на УС на българския филиал на организацията. "Това е голямо признание на усилията на всички членове на ИВОБ, но също така и висока отговорност да продължим занапред нашата работа за утвърждаване на вътрешния одит в България", коментира Цветков.

Писма на институциите

Писмо изх. №05-35-2 на НОИ относно: Осигуряване при работа по втори трудов договор

Въпрос: Наш служител работи по втори трудов договор при друг работодател. Какви осигурителни вноски дължим за него, като се има предвид, че го осигуряват и по втория договор?

Отговор: Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (в редакцията му до 31.12.2002 г.) осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. От 01.01.2003 г. осигурителните вноски са обвързани и с минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.

В случаите, когато работник или служител работи по повече от едно трудово правоотношение, осигурителните вноски се дължат върху сбора от възнагражденията по съответните трудови правоотношения. Ако възнаграждението по основното трудово правоотношение е по-малко от максималния месечен осигурителен доход, по второто или следващите трудови правоотношения се дължат осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения, но върху не повече от разликата до максималния месечен размер на осигурителния доход.

В конкретния случай Вие сте първи работодател на лицето. Месечното възнаграждение, което то получава при вас, не надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход. Поради това осигурителните вноски се дължат върху пълния размер на изплатените трудови възнаграждения.

Писмо изх. №08-206 на МТСП относно: Един от елементите на съдържанието на трудовия договор е трудовото възнаграждение

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Договорът по чл. 111 КТ е трудов договор за допълнителен труд при друг работодател. Страните по него уговарят условията по чл. 66, ал. 1 КТ, като освен тях се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение (чл. 115 КТ).

Един от елементите на съдържанието на трудовия договор е трудовото възнаграждение, като страните по договора за допълнителен труд определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане (чл. 66, ал.1, т. 7 КТ).

От гореизложеното е видно, че съгласно законовите разпоредби размерът на трудовото възнаграждение се определя от страните по трудовия договор по чл. 111 КТ, като няма "друг начин" освен регламентирания от КТ.

Писмо изх. №26-133 на МТСП относно: Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, като в този случай работодател става наемателят (чл. 123, ал. 2 КТ).

Ако между двамата работодатели - наемодател и наемател, е постигнато съгласие по реда на чл. 123, ал. 3 КТ, те следва да договорят коя от страните поема задълженията към работниците и служителите, възникнали преди промяната на работодателя, включително и задълженията за изплащане на платени годишни отпуски. В случай че предишният и новият работодател не уредят тези въпроси, приложение намира разпоредбата на чл. 123, ал. 3, който предвижда солидарна отговорност на двамата работодатели след отдаване на част от предприятието под наем.

Член 123 КТ има защитна функция по отношение правата на работниците и служителите срещу реорганизации на предприятията. По този начин при промяна на работодателя вследствие на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем не се засягат правата, които са имали работниците и служителите по трудовото им правоотношение преди реорганизацията, и те по силата на закона преминават в новообразуваната структура.

Поради факта, че трудовите им правоотношения се запазват и не се променят, работниците и служителите в отдаденото под наем предприятие имат право да ползват неизползвания към датата на промяната на работодателя по чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ основен и допълнителен платен годишен отпуск в пълен размер. Разпоредбата на чл. 224 КТ за обезщетение на неизползван платен годишен отпуск е неприложима в хипотезата на чл. 123 КТ, тъй като не е налице прекратяване на трудовите договори на работниците и служителите.