Генералите в политиката
В бурните години след Освобождението връх в политическата кариера постига ген. Рачо Петров, който е министър-председател за кратко през 1901 г. и след това между 1903 - 1906 г. Някои от военните лидери оглавяват партии, но всички те имат променлив успех и влияние в обществено-политическия живот.
Типичен пример за това са генералите Александър Протогеров, една от основните фигури във ВМРО през 20-те години на миналия век, член на ЦК на организацията, който е член на Военния съюз и масон. и ген.-майор Никола Михов, който в епохата преди 9 септември 1944 г. е военен министър в правителството на проф. Богдан Филов (1942-1943) и един от регентите след смъртта на цар Борис ІІІ (септември 1943 - септември 1944).
По времето на комунизма най-известната фигура е с генералски пагон
Армейски генерал Добри Джуров (1916 - 2002), бивш политкомисар и впоследствие командир на отряда "Чавдар", става министър на народната отбрана (1962-1990) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1990). От генералите в МВР по това време член на Политбюро е вътрешният министър ген. Димитър Стоянов, а дългогодишен член на ЦК на БК е зам.-министър ген. Григор Шопов (1966 - 1989). Поради сливането на партийната с държавната власт при комунизма генералите нямат чисто политически функции.
След промените на 10 ноември 1989 в България мъжете с генералски лампази имат по-изявено присъствие в политиката, а БКП и наследницата й БСП продължава да е естественият политически трамплин за изявите им на политическата сцена. Типичен пример за успешна кариера е дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА при управлението на Живков ген. Атанас Семерджиев. През 1990 г. той ръководи МВР, а през август същата година е избран от Народното събрание за вицепрезидент на президента Желев. Семерджиев и настоящият вицепрезидент ген. Ангел Марин са двамата генерали, достигнали до един от най-високите държавни постове.
Марин беше началник на "Ракетни войски и артилерия" до 1998 г., когато беше уволнен за скандалните си изказвания против НАТО, но това не му попречи през 2001 г. да стане тандем с тогавашния лидер на БСП Георги Първанов и да спечелят президентските избори. През 90-те години БСП е дотолкова обвързана с генералите от армията и от бившите служби на ДС, че през 1996 г. в партията се роди фракцията Движение за единство и развитие в БСП, известна повече като Генералското движение. Една от най-влиятелните фигури на "Позитано" 20 остана ген. Любен Гоцев.
Макар че получава генералското си звание през 1990 г., когато за кратко е зам. вътрешен министър, бившият кадър на Първо главно управление на ДС (разузнаването) е един от близките хора на Луканов и се реализира в политиката във второто му правителство, където е външен министър. Наскоро 75-годишният пенсионер беше възнаграден от вътрешния министър Румен Петков с ново "обществено" призвание като член на така наречения Обществен съвет в МВР, който ще го съветва.
Невинаги обаче опитите на генералите са се оказвали успешни. Бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов стана депутат в 39-ото Народно събрание от БСП, но желанието на бившия премиер Симеон Сакскобургготски да го направи координатор на специалните служби в Министерския съвет му изигра лоша шега. Аспарухов предварително напусна парламента, но до назначение не се стигна след протестите на няколко от водещите страни - членки на НАТО. Той също като Гоцев ще съветва министър Петков заедно с друг бивш кадър на разузнаването при Живков - ген. Тодор Бояджиев, който беше депутат в VІІ Велико народно събрание и в 39-ия парламент. Като такъв в редиците на БСП се изяви и бившият началник на Генералния щаб на армията ген. Любен Петров.
Реализирането в политиката чрез други партии през последните години има само едно изключение - ген. Атанас Атанасов. Бившият директор на Националната служба "Сигурност" стана депутат в настоящия парламент от ДСБ.
Въпреки че преди изборите през 2001 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган обяви публично, че "в листите ни ще видите много известни генерали", той се задоволи само с подкрепата на обединението "Национално единство", в което основни фигури бяха генералите Ангел Марин и Радослав Пешлеевски, бивш началник на "Строителни войски".
НДСВ показа, че няма слабост към подобни кадри и дори към доскорошния любимец на лидера си Сакскобургготски Бойко Борисов. Сега той прави рискован опит да намери място в политиката, въпреки че е генерал без "армия" и разчита на високия си рейтинг. По това той най-много се доближава до бившия вътрешен министър Богомил Бонев, който, след като се раздели с МВР, също задържа високо обществено доверие. То обаче не му помогна да се реализира в политиката.
Бонев стана лидер на Гражданска партия за България, а най-успешното му представяне беше на президентските избори през 2001 г., когато спечели 20 процента подкрепа с кампания под мотото "Силният президент". Кметските избори през октомври ще покажат дали Борисов има политически потенциал, или върви по стъпките на Бонев и ще успее най-много да обърка сметките на някоя от политическите партии.
Пълководец е бил кмет на София
Владимир Вазов (1868 - 1945) е първият и досега единствен генерал, който е бил кмет на столицата. Той я управлява шест години в периода 1926 -1932 г., а благодарение на личните му качества и организационен талант София се развива във всички области.
Талантливият военачалник, роден в Сопот, е брат на Георги и Иван Вазови. Завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война (1912-1913) като командир на полк и се отличава в легендарните боеве при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа. По време на Първата световна война (1914 -1918) ръководи войсковите части, които се сражават край Битоля и Дойран. Достига до звание ген.-лейтенант. След войната се демобилизира и влиза в обществено-политическия живот на страната.
По време на неговото управление като кмет се слага началото на най-големите проекти на Столичната община. Сред тях са изграждането на водопровода Рила - София, построяването на водноелектрическите централи при с. Курило и Симеоново, прокарването на 22 км нови трамвайни линии, подменят се дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни, открива се Народната баня, създава се бюро за социални грижи, започва строеж на новата кланица, открива се Градската библиотека, поставя се началото на общински музей и архив.
"Фуражките" в Европа и САЩ
Преди да влезе в ЕС, Гърция преживя режим на военната хунта, която завзе властта през 1967., разправи се с опозицията и принуди краля да напусне страната. Парадокс - режимът даде силен тласък на икономиката и инфраструктурата.
На 12 септември 1980 г. в Турция беше извършен военен преврат от ген. Кенан Еврен. Военните поеха властта до 1989 г. като реакция на неспособността на традиционните партии да се справят с икономическите проблеми.
Полският генерал Войчех Ярузелски през 1981 г. въведе военно положение, за да смаже антикомунистическото синдикално движение "Солидарност". Част от поляците го възприемат като един от най-верните сателити на Москва, за други е патриот, който е предотвратил военна интервенция на СССР.
Сред "генералското движение в ЕС" е дългогодишният президент на Франция ген. Шарл де Гол. Герой от съпротивата, той лично се ангажира със сближение както с Германия, така и със СССР.
В САЩ е популярен ген. Дуайт Айзенхауер - военачалник от Втората световна война и политик, автор на доктрината за подкрепа на режимите в арабския свят като противовес на комунизма. Тази политика намира продължение и в Южна Америка - САЩ подкрепят през 1973 г. преврата на ген. Пиночет в Чили, където военната хунта модернизира изостаналата аграрна страна. Парадокс - евроцентовете се секат от чилийска мед.
Венцислав Михайлов